>„Вълшебната флейта”

>„Поляната с дивите ягоди” >“Шепот и викове” „Лидерите винаги обядват последни“излиза на английски език през 2017 г. и вече е бестселър в няколко държави. Основната стратегия според него е да ръководят, да изграждат доверие и да вдъхновяват хората си да се отнасят един към друг не като противници, съперници или опозиция, а като съюзници. Освен как да мотивират най-младите си служители, които имат доста по-различни нужди от техните родители, бейби бумърите, авторът помага на читателите да разберат и как могат да бъдат полезни като лидери - като поставят на първо място хората, а чак след това парите и числата. Според Синек е много важно един ръководител да избяга от статистиката и да се опита да запомни имената на служителите си и няколко важни факта от техния личен живот. Това би им помогнало да създадат по-добра връзка с хората, с които работят, и заедно да постигат по-добри резултати. Видеото Millennials in the workplace („Милениълите на работното място“), което до момента има повече от 150 милиона гледания, е едно от най-популярните на TED лектора Синек. Именно на тях посвещава и цяла глава в книгата си „Лидерите винаги обядват последни“. Саймън Синек работи като мотивационен лектор и маркетингов консултант за големи компании по цял свят и през своята кариера забелязва съществена разлика във фирмената култура на различните корпорации. Едни служители отиват на работа с удоволствие, имат пълно доверие помежду си и дори по думите му биха рискували живота си един за друг, а други ходят в офиса със страх и нежелание и живеят в постоянна несигурност. Примерите в книгата са от фабрики до високотехнологични компании, от американските военноморски сили до коридорите на властта и Станфордския университет. Ричард Брансън, милиардерът, създал империята „Върджин“, бил изключително срамежлив като малък, но вместо да го пази твърде много, майка му решила да се пребори с неговата стеснителност по интересен начин. Веднъж тя спряла колата на пет километра от вкъщи и казала на седемгодишния си син, че ще трябва да се прибере сам – „ще се наложи да си говориш с хората, за да се прибереш“. Наблюдавайки го отдалече, тя изчакала търпеливо цели десет часа синът й да измине разстоянието до дома, защото той се спирал на всяка крачка, за да разглежда буболечките. Авторът на „Лидерите винаги обядват последни “дава примера с детството на Брансън в подкрепа на твърдението си, че добрите лидери от малки са били насърчавани да проявяват инициатива и самостоятелност.