Брендо и Доган - големите инвеститори на 2018 г.

ЗЗвучи абсурдно и обидно, но е факт - едни от най-големите инвеститори в България тази година са Ахмед Доган (ТЕЦ Варна), Гинка Върбакова (ако й разрешат сделката за ЧЕЗ) и осъденият за трафик на кокаин и пране на пари Евелин Банев-Брендо (хотел “Рила”). (Вижте пълен списък на големите сделки за 2018 на стр. 42.)

Това е годината, в която бизнесът от други страни в Източна Европа може да се похвали с няколко исторически постижения:

- В Румъния се появи първият unicorn (еднорог)

- компания с пазарна оценка над 1 милиард долара.

Софтуерната компания UiPath е основана през 2005 г., а капитализацията й през ноември тази година достигна три милиарда долара. Предполага се, че над 30 служители на компанията тази година са станали милионери в доларово изражение, защото софтуерните инженери и търговците в нея получават освен заплата и акции.

- Чешката компания за кибер сигурност Avast Software започна да се търгува на лондонската борса (LSE) през април и беше оценена на малко над 4 млрд. долара. Това е най-голямото технологично IPO на LSE до момента. Не най-голямото от Източна Европа - най-голямото въобще.

За миналата година в Източна Европа различни фондове за дялово инвестиране са вложили над 3.5 млрд. евро. От тях в България са дошли 19 млн. евро,

и то голяма част от тях вероятно са по линия на

еврофондовете.

Причината и за двете - за малкото чужди инвестиции и за липсата на големи български компании, може да разберете, ако се върнете към първото изречение на този текст. Там, където Доган и Брендо са сред най-големите инвеститори, трудно може да се създаде и отгледа unicorn.

Държавата, която може да допусне такива “инвеститори”, е настроена на съвсем различна вълна.

В нея не се създава, а точно обратното - унищо-

жава се стойност. Унищожението се измерва не само със сумите на откраднатото през корупция и директно присвояване на публични активи, но и с пропуснати ползи. Тримилиардната румънска компания и четиримилиардната чешка са само два от примерите какво можеше да е в България, ако тя имаше повече смислени и честни политици. Можеше да има напълно легални милиардери - хора, създали с ум и усилия огромни компании. Можеше да има дузини програмисти милионери, станали такива само с кодиране.

Не че в Румъния и Чехия няма корупция, но тя очевидно не задушава до такава степен всичко останало. Не че там няма олигарси, но те очевидно се движат по правила, които позволяват и създаването на стойност, не само унищожаването й.

Разбира се, в списъка на най-големите сделки в България тази година не са само Брендо, Гинка и Доган. Но сред другите отново има примери, които показват защо чуждестранните инвеститори избягват България.

Кандидатът-купувачът на ЧЕЗ Гинка Върбакова и неуспешната (засега) сделка за “Нова телевизия” крещят на компаниите от чужбина, че активите им тук не са особено ликвидни и зависят от благоволението на политиците. CEZ се опитват вече втора година да си тръгнат от България и не могат. MTG - шведската компания, която притежава Nova, излезе въобще от телевизионния бизнес и тукашният канал е последният, който им е останал. Това, че властта не хареса чеха Петр Келнер и блокира сделката, струва на MTG съвсем измерима сума пари. Иначе казано - чуждите компании не само нямат особени стимули да вложат парите си в България, но и нямат никакви гаранции, че ще могат да си ги получат обратно, когато преценят.

И така лека-полека се стигна до сегашната ситуация. Чехия и Румъния могат да се поздравят с първите си милиардни технологични компании. В България да почерпят Брендо и Доган.