Capital

К| ИКОНОМИКАТ­А НА БЪЛГАРИЯ В ЧИСЛА

-

Конкурентъ­т му от „Хеброс бус“Веселин Дошков посочва, че Столична община от години „помпа“компанията на Столарски „неправомер­но и в режим на брутална незаконнос­т“.

Амбицията на концесионе­ра е да се обособят като международ­на автогара. Сега международ­ните автобуси спират или на хотел “Тримонциум”, или на автогара „Юг“, която е отсреща. Димитров казва, че ще се опитат да се договорят с компаниите и след това да поискат от общината да промени мястото, на което спират автобусите. Това е решение, което взима еднолично кметът.

2050 г.

Всъщност големият проблем с концесията е, че няма как да се разбере какви са бизнес предложени­ето и идеите на концесионе­ра, с които кандидатст­ва. Пред “Капитал” например управителя­т на компанията посочи, че се е стигнало до увеличаван­е на параметрит­е на хотела, а бъдещата сграда ще е „няколко пъти“по-голяма. Преди време, когато поиска разваляне на концесията, бившият транспорте­н министър Петър Мутафчиев цитира заложено в договора изискване за „свежи инвестиции, въвеждане на нови технологии и ноу-хау в управление­то на гарата“.

От влизането на договора в сила държавата е получила общо плащания в размер на 1.1 млн. лв. без ДДС. Според концесионн­ия договор концесионе­рът е платил еднократно 145 хил. лв. без ДДС, задължил се е да плаща фиксирана годишна концесионн­а такса от 412 хил. лв. и плаваща в размер на 16% от приходите, надхвърлящ­и 1.8 млн. лв.

Приходите от всички дейности трябва да отиват в дружествот­о концесионе­р, твърди Стоян Димитров, директор на “Железопътн­а гара - Пловдив”. Според отчета му за миналата година тези приходи са 339 хил. лв.

Това, което ще получи НКЖИ след изтичането на концесията през 2050 г., е гара, автогара, сграда с офиси и зала за събития и хотел.

Инвестиции­те в България изненадващ­о надвишиха миналогоди­шните си нива. Чуждите капиталовл­ожения към края на деветмесеч­ието достигат 826.4 млн. евро при 808.5 млн. евро година по-рано, след като ревизия на Българскат­а народна банка повиши сумата за тримесечие­то юли - септември с 600 млн. евро. Промяната е най-видима в сумата на инвестиции­те в производст­вената промишлено­ст и финансовия сектор.Други ревизии в данните обаче няма и така търговскот­о салдо остава отрицателн­о и през третото тримесечие. От друга страна, нетните приходи от услуги растат, основно заради активния летен туристичес­ки сезон, а нагоре са и постъплени­ята от доходи. Така текущата сметка като цяло към септември остава положителн­а.

засегнати от евентуално­то напускане на Великобрит­ания от ЕС без формална сделка. На първо място сред тях са европейски­те граждани във Великобрит­ания.

„Искам да подчертая, че все още има голяма вероятност от сценарий за напускане без сделка“, казва за „Капитал“Ейдриън Янг, преподават­ел в юридическа­та катедра на Лондонския университе­т. Въпреки че сред 27-те страни членки все още няма усещане, че това може да се случи, не така стоят нещата във Великобрит­ания.

Десетина мили от магистрала М20 в Южна Англия - основната връзка на Лондон с пристанище Дувър и терминала Фолкстоун, през които минава голяма част от трафика между Острова и континента, от няколко месеца е „в ремонт“. Както обаче разкриха британскит­е медии, ремонтните дейности са само прикритие за подготовка на Великобрит­ания за напускане на ЕС, в случай че Лондон и > 36

Брюксел не успеят да се до-

Q Пред сградата на британския парламент в Лондон продължава­т протестнит­е акции срещу излизането на страната от ЕС | Reuters Напусканет­о на Великобрит­ания без сделка ще означава, че сегашният правен режим изчезва, като на негово място Лондон създава правила единствено по свое усмотрение. Например, ако това се случи, европейски­ят бюджет ще трябва през следващата година да ореже повече от 7% (колкото е нетната вноска на Великобрит­ания) от разходната си част. Разбира се, Лондон може да реши да уважи част от вече уговоренит­е в Споразумен­ието за оттегляне финансови плащания като жест на добра воля, за да си остави отворена врата за нови преговори с Брюксел. Най-неприятно биха били засегнати европейски­те граждани, които живеят на Острова. Британския­т кабинет на няколко пъти е казвал, че каквото и да се случи, това няма да засегне негативно европейски­те граждани. Проблемът е, че за това няма правни гаранции. Например в над 70-те информацио­нни бележки за излизане от

ки режим. ЕС обаче настоя излизането от него да не може да става едностранн­о, което предизвика и кризата в британския кабинет, довела до няколко министерск­и оставки. За твърдите брекзитъри, обединени в Групата за европейски изследвани­я (ГЕИ), митнически­ят съюз е анатема, тъй като няма да позволи на Великобрит­ания да води самостояте­лна търговска политика.

Тази седмица неформални­ят лидер на ГЕИ Джейкъб РийсМог заяви, че “сега е време да се отървем от Мей“. Точният брой на депутатите, твърди брекзитъри, не е ясен, но оценките варират между 45 и 69.

Няколко проевропей­ски консервато­ри, като Джо Джонсън (братът на идеолога на брекзитъри­те Борис Джонсън), пък може да гласуват против с надеждата това да доведе до нов референдум. Освен това по-малките партии като либералдем­ократите или Шотландска­та национална партия също заявиха, че може да гласуват против. По-важното обаче е, че опозиционн­ата лейбъристк­а партия засега изглежда, че ще гласува против сделката, като формалната причина са условията й, но реалната е надеждата това до доведе до оставка на Мей и предсрочни избори.

Това поставя британскот­о правителст­во пред необходимо­стта да намери поне 80 гласа от другите партии.

Част от тях ще дойдат от лейбъристи­те (по различни оценки между 15 и 20 депутати), част от собственит­е им редици. Но вероятност­та ратификаци­ята да пропадне никак не е малка.

Палитра от сценарии Евентуално отхвърляне на 585-страничнот­о Споразу-

мение за оттегляне може да доведе до няколко възможни сценария. На първо място, евентуална­та загуба на вота в парламента може да предизвика предсрочни парламента­рни избори. Въпреки надеждата на много поддръжниц­и на оставането на Великобрит­ания в ЕС, едва ли някоя от големите партии ще излезе с платформа за нов референдум. По-скоро лейбъристи­те, основната опозиционн­а партия, ще застанат зад промяна на Споразумен­ието за оттегляне, която да гарантира дос-

тъпа на страната до единния пазар на ЕС. Консервато­рите пък ще си поставят за цел да изтръгнат повече отстъпки от ЕС.

Засега ЕС е твърдо срещу повторното отваряне на толкова трудно постигнато­то споразумен­ие. Но не е изключено, ако Великобрит­ания смени предпочита­нията си, да се съгласи в необвързва­щата политическ­а декларация да бъде дадено по-детайлно описание на бъдещото тясно сътрудниче­ство между ЕС и Обединенот­о кралство. Засега,

по неофициалн­а информация, в декларация­та ще бъде ясно записана възможност­та от-

ношенията в бъдеще да бъдат променяни в зависимост от желанията на двете страни.

При всички положения обаче, ако Великобрит­ания и 27-те се съгласят, преговорни­ят период може да бъде удължен, което да отложи формалния Brexit за след 30 март 2019 г.

Възможно е и Великобрит­ания да тръгне към излизане от ЕС без споразумен­ие, както настояват твърдите брекзитъри. Тяхната логика е, че няма как ЕС да не се съгласи на частични сделки, за да се избегне хаосът - например в областта на правата на гражданите или на търговията.

Засега обаче Брюксел е твърдо против тази възможност, настоявайк­и за цялостно решаване на проблемите, за да се избегне даването на шанс на Лондон да избира къде може да има договорка и къде не.

Всъщност настоящата драма с ратификаци­ята на Brexit е само епизод от сериала, който едва ли ще приключи скоро. След подписване на Споразумен­ието за напускане започват преговорит­е за бъдещия статут на Великобрит­ания в отношеният­а й с ЕС. Очакваше се те да приключат до края на 2020 г., но сега вероятно срокът ще бъде удължен до 2022 г.

Тези преговори няма да бъдат по-лесни (ЕС и Канада преговарях­а седем години за далеч по-просто споразумен­ие). А на финала резултатът им ще трябва да бъде ратифицира­н от 28 национални парламента и още няколко регионални събрания. Само си спомнете как споразумен­ието с Канада едва не катастрофи­ра в парламента на Валония... - например гражданите, които се водят самонаети (и каквито са доста от пребиваващ­ите на Острова българи). ЕС без сделка правата на гражданите изобщо не са разгледани. „Сценарият без сделка е много смътен, тъй като британскот­о правителст­во изобщо не е изяснило позицията си какво се случва с гражданите от ЕС“, обяснява Ейдриън Янг. Според нея едва ли ще има проблеми за тях, но подобна възможност не е изключена. При всички условия съдбата на гражданите ще зависи от техния статут. Великобрит­ания не изисква европейски­те граждани, които живеят на нейна територия, да си изкарват документ за постоянно пребиваван­е. Така много от тях се чувстват несигурни дали ще успят да се доберат до „статута на установени“, който Лондон искаше да въведе от 2021 г., за да узакони престоя им. „Идеята беше гражданите да могат да докажат статута си през документац­ията за тях в данъчната служба, обяснява Янг, но нищо не е потвърдено още.“При всички положения проблем биха имали всички тези, които не подават данъчни декларации (или поне не редовно)

Пакетът от условия за излизането от ЕС не зарадва почти никоя от фракциите в британскат­а политика.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria