//ЗАНАЯТ Carpet diem

Всичко за килимите - как се избира ръчно изработен килим, по какво се познава доброто качество, къде се купува и как се поддържа

ППод един изящен ръчно изработен килим наистина можете да заметете всички проблеми. Най-старият намерен килим в света (от V век пр.Хр.) е открит в Пазирик (или Пазърък), а до ден днешен няма по-пряк път към уюта и топлината от ръчно тъкания килим. Той обикновено е скъп, но служи десетилетия наред, а според чипровците и иранците - даже столетия. В нишките и възлите са втъкани история и традиция. Килимът е вещ, която се разглежда и като инвестиция, защото при правилна поддръжка може да бъде завещана на следващите поколения. Най-известни, най-висококачествени и съответно най-скъпи са персийските килими.

“Някои хора се оплакват, чe един килим се поддържа трудно, но според мен нищо не би могло да замени уюта, който създава”, казва Светлана Българанова, която допреди четири години управлява магазин, изцяло посветен на ръчните килими, внесени директно от Иран, Индия, Турция и др.

Случайно се потапя в килимарството, докато живее в Солун преди около двадесет

години - по време на изложение за интериор се запознава с германци производители. Те я канят на един от най-големите килимарски форуми в света - в Хановер. Тогава е изцяло запленена от красив персийски килим в лилавата гама, размер три на четири метра - “струваше 400 000 евро и това беше цената за търговци, но съвсем нормално, при положение че се произвежда в продължение на няколко години”. Според Светлана не е никак странно, че германски и английски фирми са производители, вносители и прекупвачи – „все пак те са имали колонии на изток и от векове насам са ценители на това изкуство“.

Ръчно изработените килими са делят на няколко вида: гладко тъкани като чипров-

ските, афганистанските, южноафрикански и др., а персийските, индийските и китайските са мъхести, което се получава чрез връзване на влакна към основата.

Преди векове всички килими са били гладко тъкани и впоследствие се развива техниката на връзване на нишка около основата и създаване на мъха. До средата на ХХ век иранските килимари са простирали произведенията си пред дюкяните, целта им е била минаващи да ги утъпкват. Така не се развалят или износват, а точно обратното – влакънцата на мъха се разбиват на тънки нишки и килимът става попухкав, по-мек и по-пластичен.

Ръчните персийски килими не се късат и не избеляват след подобно третиране. Днес тази

обработка се прави на специални установки и докато при старинния начин килимите трябва да лежат на земята до 3 месеца, със съвременната техника резултатът се получава само за един час.

За някои видове килими броят на възлите е важен за качеството, но не за всички.

Защото според географския им произход и традиция има различни стандарти. „Не всички килими могат да достигнат един милион възела. Например непалските килими се правят на линии и там така или иначе не се очаква да има толкова възли, колкото в някои индийски. В тях се използва вълната на рядка порода коза. Внасях такива, когато все още имах магазина“, обяснява Светлана. Освен вълнени ръчно вързаните килими са още копринени и памучни. Дори персийските килими много варират според броя възли - структурата им е разнообразна и специфична за всеки регион или център на производство.

“Влюбих се в килимарството и отидох да видя как се тъче в Индия, Непал, Иран.

Изработването е като красива постановка – дори самото багрене на вълната е радост за очите. В едни огромни казани в Индия и до ден днешен се смесват цветовете, както са го правили векове наред”, разказва Светлана Българанова. Шарките се рисуват върху мащабна хартия - “нужна е огромна фантазия не само за да се създадат всички птици и цветя, но и да се подберат подходящите цветове, които да се съчетават приятно”. Орнаментите, но и шарките зависят много и от района на изработка. Например в персийските килими един от често срещаните орнаменти е „хератù“– на името на град

R Светлана Българанова е имала магазин за ръчно тъкани килими повече от 16 години и е наблюдавала процеса по тъкане в Индия и Иран.

Херат - състои се от розета, включена в ромб с палмети по ъглите му. Около тази фигура се нареждат четири „рибки“. Други популярни орнаменти са: „минаханù“– двойна система решетки от виещите се клонки с розети на свръзките, „двупосочен трилистник“– двойна система от свързани стилизирани трилистници, използва се обикновено за бордюри, “s-клонки” – композиция от една, две или три системи от малки клонки с формата на S, чийто край завършва с растителен мотив и др. Известни килимарски центрове в Иран, на които се приписват и определени характерни шарки, са Исфахан, Тебриз, Машхад и други.

Процесът на изработване на един килим е дълъг, после следва подстригване на ръка, изпиране. Когато се връзва голям килим, по него работят няколко души. Разболее ли се някой от работниците, той не можа да бъде сменен, защото всеки връзва възлите по определен начин.

Азиатските цветове някога са били смятани за твърде ярки за европейския вкус и това е причината да има създадена цяла технология на избледняване на багрилата – така наречените зиглер килими. Швейцарската компания “Зиглер” дава името на този вид, определяни днес като символ на класика.

В своя опит като търговец Светлана Българанова е забелязала, че освен зиглер килимите много добре се продават и екземпляри тип „европейска класика“.

„По ирония на съдбата тази „европейска класика“се произвежда от германски фирми във Виетнам с персийски възел от новозеландска вълна, но с много високо качество”, обяснява Светлана. След тях се връща с пълна сила модата на персийските и ориенталските килими. „Има и ръчна изработка модерни килими, които се произвеждат в Иран, Индия, Непал и Китай, но качеството се контролира от немски компании.“

Светлана се оттегля от търговията с килими преди около четири години. "В този период в България имаше спад в търсенето на висококачествени стоки като ръчно тъка- ните килими, които, макар и скъпи, издържат дълго. По това време хората търсеха повече евтиното и нeтрайното." Магазина си срещу Южния парк тя превръща в пекарна и сладкарница, а ценните постелки опакова и държи на склад. От време на време все още продава от тях на интериорни дизайнери или нейни стари клиенти. "Искам един ден отново да отворя магазин за килими, страстта ми към това изкуство не е стихнала.”

В България може трудно да се продават персийски килими, но български ръчно тъкани килими купува кралската фамилия във Великобритания.

Част от лятната резиден- >Ако килимът не се използва, важно е да е добре опакован, за да се съхрани. >За вълнените килими се ползват препарати за вълна. Специалистите по почистване напълно отричат прането на килими в автомивка. Използвайте или специализирана фирма, или тепавица. Такива все още има в Железница, в София, в Златна Панега. >Хладка вода до 30 градуса и препарат за вълна. >Коприненият килим не се чисти с прахосмукачка в никакъв случай, чисти се с влажна кърпа и специален препарат. Най-добре е да бъде почистван от професионална фирма. >Мнозина неспециалисти смятат, че броят на възлите е абсолютен фактор за определяне на качеството и цената на килимите. Но това не е така, най-малкото защото по правило не всички видове килими са с много възли. Непалските например. >Жакардовите килими или машинната обработка е много различна – машинният възел върви много равно и задната част не е същата, тоест килимът не е двулицев. Ръчно изработеният е поръбен по края по определен начин, машинните нямат същото поръбване. >Когато вълненият килим е автентично ръчно връзван, отзад шарката му върви равно. Килимите са двулицеви. Когато се разроши вълната, ако има неоцветени косъмчета, това означава, че вълната не е с добро качество. Тези неоцветени косъмчета подсказват, че килимът ще излинее. >Истинският копринен килим няма допълнително привързване на ресни. Ако задържите ръката си върху копринен килим за по-дълго, истинската коприна няма да се затопли, тя не поема телесната топлина и остава студена. За разлика от вискозата и акрила, които веднага се затоплят. (Светлана Българанова научава тази тайна от ирански търговец.)