До края на годината “Булгартрансгаз” ще реши дали да строи нов газопровод за 2.8 млрд. лева. Той ще го лиши от печалби за поне 15 години

P “Булгартрансгаз” търси възможност да построи нов газопровод за 2.8 млрд. лева. P Целта е да се осигури преносът на природен газ от Турция към Сърбия след 2019 г. P Проблемът е, че това ще лиши държавната компания от печалби за поне 15 години.

ППовече от 200 млн. лв. на година печели България от транзита на руски природен газ към Турция, Гърция и Македония. Макар договорът с “Газпром” да е до 2030 г. и да гарантира плащания дори и при спиране на доставките, след 1 януари 2020 г. тези доходи ще намалеят поне пет

пъти - до не повече от 40 млн. лв. годишно. Причината е, че Турция ще започне да получава природен газ директно от Русия по изграждащия се сега “Турски поток”.

Българските власти обаче нямат намерение да съдят “Газпром” за пропуснатите ползи. Вместо това „Булгартрансгаз“- операторът на транзитната газопреносна

мрежа, планира да похарчи близо 3 млрд. лв. за изграждането на изцяло ново преносно трасе към сръбската граница, което да поеме транспорта на газ от Турция към Централна Европа.

Дори да бъде успешна, при финансовите условия, които държавното газово дружество залага, подобна инвестиция би лишила страната от постъпленията от транзитни такси в следващите 15 години, тъй като те ще отиват за изплащане на новото трасе. Но според правителството противното означава България да загуби стратегическата си роля на газовата карта на Европа.

Новият газов ред Маршрутите на доставка на природен газ през територията на България неизбежно ще се променят и от север на юг ще се насочат от юг на север. Причината е изграждането на ключови инфраструктурни проекти в региона като “Турски поток” и съоръженията от “Южния газов коридор” - Трансанадолският газопровод, Трансадриатическият газопровод, междусистемната връзка Гърция

- България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис.

Проблемът е, че сега съществуващите газопроводи в България няма да вършат работа в бъдеще. С това обяснение през седмицата Министерският съвет прие решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на страната до 2020 г., с което на практика се подкрепя развитието на газопреносната инфраструктура между границите ни с Турция и Сърбия.

Казано иначе, за да остане в голямата газова игра, България трябва да изгради нов транзитен газопровод с близо 500 км дължина, като част от настоящата инфраструктура ще остане „на сухо“.

Тръба на запад

Още от 2017 г. „Булгартрансгаз“започна т.нар. Open season процедура за проучване на пазарните възможности за изграждането на изцяло новото транзитно трасе (виж картата). Входната точка ще бъде на българско-турската граница до съществуващата сега връзка. Направлението на

газовия поток е към компресорна станция ”Провадия” по наличните сега тръби (липсват само 9 км от компресорна станция „Странджа“до границата) и оттам към Сърбия по ново 470-километрово трасе.

Изходната точка се намира на българско-сръбската граница в близост до гр. Зайчар.

Предвидени са две нови компресорни станции.

В рамките на първата фаза на проучването през лятото на миналата година компанията получи необвързващи прогнози за търсене на капацитет. Според тях максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е 54.6 млн. куб.м дневно, а това, което се очаква да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб.м дневно.

Като втора фаза през април бяха събрани необвързващи оферти за предлагането на капацитети. В резултат на подадените заявки (основно от “Газпром”) „Булгартрансгаз“пристъпи към фаза 3 от процедурата - за обвързващо искане за резервиране на капацитети за срок от 15 години. Тя ще бъде отворена в периода от 3 до 31 декември 2018 г.

“В случай на успешно проведена процедура (положителен резултат от икономическия тест на жизнеспособността на потенциалния проект) участниците ще подпишат обвързващи договори за пренос”, обясняват от газопреносното дружество.

2.5 пъти по-евтин от „Южен поток“Очакваният размер на инвестицията според разчетите на държавната фирма е колосален - до 2.77 млрд. лв. без ДДС. Плановете на “Булгартрансгаз” са да използва

собствени средства и заеми за изграждането на новия газопровод. Според финансовия отчет на дружеството към 30 септември по сметките му има налични над 485 млн. лв., които догодина несъмнено ще превишат половин милиард.

Това означава, че ще е необходимо да се осигурят още поне 2.3 млрд. лв. чрез кредити. Отделно са експлоатационните разходи, които са изчислени на 131.4 млн. лв. на година, или 1.97 млрд. лв. за срок от 15 години.

В същото време от “Булгартрансгаз” са посочили в обвързващите правила за провеждане на фаза 3, че ще приемат търга за успешен, ако получените обвързващи оферти са в размер най-малко на 2.67 млрд. лева (настоящата стойност на бъдещия

паричен поток за 15 години).

Това показва, че многомилионните печалби на „Булгартрансгаз“ще останат в историята, поне докато не бъде изплатена инвестицията.

Тук няма как да не се направи съпоставка с проекта “Южен поток”. Трасето му до голяма степен покрива плановете за новия газопровод. Преди да бъде прекратен проектът, строежът му се оценяваше на над 8 млрд. лв., или близо два и половина пъти над прогнозната стойност на настоящия проект. Вярно, тръбите за “Южен поток” трябваше да бъдат по-големи (с диаметър 1400 мм) и се включваше изграждането на нова компресорна станция до Варна, но разликата пак е внушителна.

Пред “Капитал” хора от енергийния сектор посочиха, че това е явно доказателство за силно раздутата навремето цена на “Южен поток”.

Ами газовият хъб?

При този развой на нещата, при който големите количества газ само ще се транзитират през територията

на страната, бъдещето на лансирания от премиера Бойко Борисов газов хъб става още по-неясно. За евентуална търговия в него просто няма да има достатъчно суровина. От друга страна обаче, без подобен газопровод към Сърбия, който да свърже българската газопреносна мрежа с тази на Централна Европа, хъб “Балкан” също е немислим.

В уравнението има и куп други неизвестни. Например дали втората тръба от “Турски поток” въобще ще бъде построена. Дори и това да се случи, не е сигурно, че тя ще “завие” точно към България - гръцкият премиер Алексис Ципрас ясно заяви, че страната му ще настоява преносът на газ да се случва през нейната територия.

Но преди всичко, за да бъдат обосновани многомилиардните инвестиции в инфраструктура, е необходимо да се изпълни най-важното условие - нужни са клиенти, които да искат да купуват природен газ. И „Булгартрансгаз“да не излезе на загуба от цялата операция.

Транзитните газопроводи на България няма да вършат работа в бъдеще, когато газът започне да идва от юг.