Тури му пепел
Х
Хората говорят само за да скрият мислите си, твърди Волтер. Френският философ не би могъл да опише по-добре българските политици, дори ако се беше опитал. Защото те говорят само за да скрият истината. Хората говорят само за да скрият мислите си, твърди Волтер. Френският философ не би могъл да опише по-добре българските политици, дори ако се беше опитал. Защото те говорят само за да скрият истината.
Да вземем за пример „Марица-изток“(виж Темата на броя от стр. 12). Огромният минен комплекс, който заедно с АЕЦ „Козлодуй“е енергийното сърце на България, е дом на десетки хиляди работещи там и техните семейства и произвежда 40% от енергията на страната. Неговият живот са въглищата. В ЕС въглищата са обречени на отложена смърт, която най-вероятно ще настъпи някъде около 2030 г. Логично би било политиците да са започнали да подготвят планове за преструктурирането на този комплекс, какво бъдеще да му предложат и каква алтернатива ще дадат на тези хора. Също така е логично да говорят за това, което знаят, че ще се случи, защото съдбите на някакви хора зависят от тях.
Вместо това тази седмица министър Теменужка Петкова каза, че работата на енергетиците там е гарантирана, а държавата ще направи всичко възможно, за да подкрепи комплекса. Дългосрочно - Петкова е излъгала хората и е заложила бомба в системата. Краткосрочно - спестила си е стачка и протест.
Или да вземем обещанията на министър Красен Кралев за зимна олимпиада. Под този благовиден претекст за пореден път (сигурно хиляден) властта се опитва да реши проблема на свързаната с Цеко Минев компания, която държи съоръженията на Витоша (на стр. 30). Това идва на гърба на не по-малко наглите опити на МОСВ и министър Нено Димов да реши дори подълготрайния проблем на Минев на Банско, след като прокуратурата удобно подаде топката на правителството да оправи нарушенията по
концесионния договор.
Дори няма нужда да споменаваме десетките декларации на политици, в които се твърди, че ползват безвъзмездно предоставени апартаменти и автомобили (повече на стр. 28).
Разбира се, да лъжеш е упражнение, което можеш да повториш само определен брой пъти, преди да спре да работи. Бойко Борисов вече го изпитва на гърба си с опитите да спаси управлението си, като сменя разни хора. Но по-интересното е, че има конкретен пример пред себе си какво става, когато доверието изчезне напълно.
Това е София. Тук вследствие на години неуредици и скандали столичани толкова малко вярват на администрацията, че дори когато тя има аргументи в полза на нещо - в случая инсталацията за изгаряне на боклук (стр. 32), никой не иска да й повярва. Дори в тази пълна криза на доверието Столична община не знае какво да направи. Вместо да се опитва да отвори не само прозорците, но и чекмеджетата, за да стане ясно, че няма какво да крие, тя продължава да пази за себе си информация.
Основният общ проблем във всички тези истории е, че политиците мислят хората за глупави. Това е теория, която неведнъж е експлодирала в лицето на онези, които се осланят на нея.
И като говорим за експлозии, пазарът на криптовалути се срина толкова, че хилядите частни миньори затъват също като „Марица-изток“, но криптото си няма енергиен министър да го спаси.
А иначе спокойно - в броя има и истории, които не са за лъжи. Например тази за веригата secondhand дрехи „Мания“(стр. 42), която по пазарен начин успява да стане огромен бизнес и тук, а и в САЩ. Или тези за няколко местни IT предприемачи, които успешно развиват световна компания с бърз ръст (на стр. 54 и 57). Трябва да има и такива.