//ЕНЕРГЕТИКАТА С глава, заровена във въглищата
P България е единствената страна в ЕС с голям въгледобивен сектор, която не е започнала преструктурирането му. P Ако нищо не се предприеме, въглищните ТЕЦ затварят през 2030 г. P За миньорите и централите има шанс, но времето да се направи нещо започва да
ток“няма живот“, казва Иво Змеев, един от протестиращите миньори, чието семейство също работи в комплекса. За този сблъсък обикновено обвиняват миньори като Змеев или работещите в ТЕЦ-овете, които не виждат по-далеч от утре и затова настояват да запазят мръсните си работни места. 27-те хиляди души, които са пряко или косвено заети в сектора, обаче има защо да се притесняват. Защото в България никой не е наясно какво да са прави.
Въпреки нееднократните побутвания от страна на ЕК и въпреки че всички знаят за проблема – ако няма спешни действия, въглищните ТЕЦ-ове затварят през 2030 г., България е единствената страна членка с голям дял на въглищната енергетика, която не участва в програмите на ЕС за преструктуриране на въгледобива.
Полша например, която е гласовит защитник на въглищния си сектор (в който работят четвърт милион поляци), е и доста активна да търси разрешение на проблемите. На този фон България изглежда здраво забила глава във въглищата.
По време на срещите си с миньорите тази седмица например министърът на енергетика Теменужка Петкова ги успокои, че държавата няма да приеме по-високите климатични цели на ЕС.
Това, което министър Петкова не каза, е, че за да няма икономически и социални сътресения, въгледобивът вече трябва да започне да се преструктурира. Крайно време е политиците да бъдат честни с миньорите и да кажат, че ако сега някой влиза в тази професия, той не може да очаква да се пенсионира на същото място.
Секторът има десет години да намери своя нов облик, а всяко забавяне ще се окаже в бъдеще болезнено за хиляди хора.
Хоризонтът на въглищата може да се изброи на пръстите на двете ръце. Особено ако държавата продължа-
правата за емисии на въглероден диоксид. До скоро тя варираше от 5 до 9 евро, което увеличаваше с около 20-30% променливите разходи (т.е. тези, които зависят от количеството произведена енергия). През настоящата година след решение на Брюксел, че цените са ниски, от пазара бяха изтеглени квоти, което заедно с повишеното производство на електроенергия доведе до поскъпването им до 20 евро. Това вече оскъпява електроенергията от ТЕЦ почти двойно и тя става неконкурентна при сегашната организация на пазара в България. Именно поради тази причина ТЕЦ „Марица изток 2“натрупа и огромната си загуба (виж стр. 15). Цените на квотите вероятно ще се стабилизират на тези нива, въпреки че, както спомена и министър Петкова пред миньорите, се водят разговори за пускане на допълнителни права на пазара,за да спаднат цените им. Независимо от това, прогнозите на ЕК са през 2030 г. цената им да достигне 30 евро, но някои оценки като на Carbon Tracker предвиждат 45 - 50 евро за правото на емисия на един тон CO2.
Третият фактор, който работи срещу
ААко има предприятие в България, чието излизане в стачка може да свали правителството, то това е “Мини Марица-изток”. То осигурява въглищата за топлоелектрическите централи в Маришкия басейн, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. Няма ли въглища - няма да има и ток. Ако можеш да оцелееш срещу разгневени майки и недоволни шофьори, то без ток кабинетът „Борисов“просто ще падне.
И хилядите миньори в “Мини Марица-изток”, водени от синдикатите, добре знаят това. Играта им на котка и мишка е добре оттренирана през годините - когато излязат на протест за по-високи заплати или подобряване на условията на труд, управляващите моментално се съгласяват с исканията им. Кога и как ги изпълняват е друг въпрос.
Настоящата ситуация обаче е коренно различна.
Тази седмица пак имаше протест на миньорите, като в него участваха и енергетици от ТЕЦ “Марица-изток 2”. Но те вече искат нещо повече от пари. Искат сигурност за работата си, а това е нещо,