Тайният живот на чуждите инвестиции

P Последната ревизия на данните за преките чуждестранни инвестиции в страната превърна спада им в ръст. P През предходните години нивото им се движи средно около 3-4% от БВП, а пикът отпреди кризата едва ли ще се повтори. P Проблемът е не толкова в количе

Затова и тази година без да е станало нещо скандално сривът обезпокоил БСК, вече не е тотален. Дори въобще го няма, защото се превърна в ръст. И въпреки тези краткосрочни подскоци след кризата нивата по показателя са средно около 3.3% от БВП на година, а бумът от 2007 г., когато надхвърлиха 31%, едва ли някога ще се повтори. Вероятно и за добро, защото, както видяхме, той се дължеше на кредитен и имотен балон, а не на нещо създаващо дългосрочна стойност. Относително по-слабата инвестиционна активност след кризата е характерна не само за България, но и за региона като цяло, но сега парите се насочват в сектори с повисока добавена стойност за икономиките.

Въпросът тук не е толкова дали чуждите капитали са много или малко, а по-скоро какви са и дали са достатъчни, за да ускорят растежа в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) така, че страните да

догонят по-бързо западния стандарт.

Какво стои зад числата Допреди месец статистиката за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България показваше, че към август 2018 г. нетната им сума достига 230 млн. евро. През ноември БНБ ревизира числата за третото тримесечие на 2018 г. нагоре с 600 млн. евро, като така нивото надвиши миналогодишното и достигна 826 млн. евро.

И това няма да е последната промяна – в следващите две години ще постъпва нова информация, с която данните ще бъдат ревизирани още (виж карето).

Освен особеностите в отчетността не всяка инвестиция влиза в статистиката, макар че носи добавена стойност на икономиката. Ако фирма от Австрия например реши да наеме офис площи в страната или сграда за завод, това не се регистрира като инвестиция в дълготраен материален актив и не влиза в числата. “Има инвестиции, които чуждестранни компании извършват, но се финансират с кредит от местна банка. Това ще се отрази в увеличение на бруто капиталообразуването, защото е нова сграда или завод, но не и в данните за чуждите инвестиции, защото ресурсът е местен, макар и управляван от чужда компания”, допълва и икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch.

Друг фактор са промени в корпоративните правила.

Така например в началото на тази година статистиката показа голям отлив на дялов капитал, който се асоциира с дългосрочни инвеститорски интереси, от България към Унгария и Италия. Минусът

обаче не идва от „отлитащи инвеститори“, тъй като той отговаря на намаление на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank. Операциите се наложиха заради новия Международен стандарт за финансово отчитане 9, който влезе в сила от началото на годината. Той изисква от банките да заделят по-големи провизии. За чуждите институции това се отразява като свиване на дяловия капитал в статистиката, но реално не представлява загуба на стойност за икономиката.

Ако погледнем числата от периода след кризата, особено впечатление прави скокът на инвестициите през 2015 г. - цели 2.4 млрд. евро. Движещата сила тук е бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, която същата година завърши инвестиционната си програма за 1.5 млрд. долара.

През септември тази година пък “Лукойл Европа холдингс”

Б.В. - Холандия, предоставя на бургаското си дъщерно дружество кредит от 325.8 млн. щатски долара. А на предстоящо през декември извънредно общо събрание ще се гласува увеличение на капитала на „Лукойл Нефтохим“с 549 млн. лв., или точно колкото е отпуснатият кредит. От тази операция вероятно идва една част от ревизията на данните на БНБ за третото тримесечие на годината. От нефтопреработвателното дружество обясниха, че увеличението на капитала му „има за цел да подобри финансовото му състояние в преддверието на подготовката на нов крупен инвестиционен проект, в рамките на който не е изключено привличане на финансиране“. Вероятно става въпрос за изграждане на комплекс за производство на полипропилен, за което даде заявка Вагит Алекперов, президент и съсобственик на руската компания, пред руското издание РБК.

Малко или много са Колкото и да се ревизират сегашните данни обаче, надали инвестициите ще достигнат пиковите стойности от периода 2006 - 2008 г. Кулминацията беше през 2007 г. – над 9 млрд. евро чужди капиталовложения в българската икономика, или 31.2% от БВП по данни на Световната банка. Едва 10% от вложенията през този тригодишен период обаче бяха в индустрията, а над 50% - в имоти и финанси. “Имотният бум беше насочен основно към продажби на външни клиенти“, казва Лъчезар Богданов и добавя, че „такъв инвестиционен бум вероятно скоро няма да се повтори, а и той съвсем ясно показа неустойчивостта си”.

Фактор преди кризата е и присъединяването на България към ЕС. Тогава много чужди компании се насочиха към страните от региона, защото предлагаха евтина работна ръка, достъп до европейския пазар и нови бизнес възмож-

ности. В периода до 2008 г. та банка следва, дават възможност ежегодно през март и септември при необходимост да бъде направена ревизия за до четири години назад, обясниха от БНБ в отговор на запитване от „Капитал“. Понякога ревизиите са малки, но в други случаи разликите са огромни. През ноември сумите за третото тримесечие на 2018 г. бяха повишени с 600 млн. евро, а през септември размерът на чуждите капиталовложения в страната през 2017 г. беше повишен с 440 млн. евро до близо 1.4 млрд. евро. Българска народна банка публикува ежемесечно данни за чуждите инвестиции, но първоначалната сума обикновено претърпява няколко ревизии в рамките на 24 месеца след това. При отчитането им БНБ следва международно признатата методология на МВФ. Ревизиите обикновено са заради постъпила нова информация - тримесечни, шестмесечни и годишни финансови отчети, данни от НСИ, от Агенцията по приватизация, от КФН и други източници. А правилата на ЕЦБ и Евростат, които централна-

> 23 бяха купени от чужди компании и повечето големи индустриални предприятия, телекоми, банки, ЕРП-та.

След кризата размерите на ПЧИ се свиха рязко, спука се и имотният балон. Според Богданов от 2010 г. насам годишният размер на ПЧИ се движи около 3.3% от БВП. За сметка на количеството обаче сега инвестиционният поток е помалък, но пък насочен основно към сектори с по-висока добавена стойност за българската икономика. Миналата година чуждите инвестиции в преработващата промишленост например надхвърлят 830 млн. евро, което е близо 60% от общата нетна сума.

Икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов посочва, че има инвеститори, които разкриват производства тук, но халетата и земята под тях не са тяхна собственост. Те плащат наем на българска фирма, която ги изгражда и поддържа след това. “Новите предприятия, в които се инвестира в момента, са различни от старите – по-малки като площ и като вложение. Няма инвестиции в заводи гиганти в металургията или химическата индустрия”, коментира и икономистът Георги Стоев от “Тракия тех”. “Сектори като аутсорсинг и IT например създават много добре платени работни места, а инвестицията в този бизнес не е голяма - офис под наем и оборудване”, допълва той.

Ниски стойности на ПЧИ наблюдават в целия регион. “Преките чуждестранни инвестиции в ЦИЕ няма да се завърнат към предкризисните нива заради потиснатия инвестиционен апетит на международните компании”, посочва икономистът Габор

Хуня от австрийския Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw). Спрямо останалите държави чуждите инвестиции в България за 2017 г. са 2.9% от БВП – под нивата в Чехия (4.3%) и Естония (6%), но пък над Румъния (2.3%) и Полша (1.4%), показват данните на Световната банка. A ако се вземе предвид общата акумулирана сума на чуждите капиталовложения в българската икономика, нивото е едно от най-високите в ЕС. Ако изключим финансовите и офшорните центрове, България се класира на четвърто място с инвестиции от 88.4% от БВП към 2017 г.

Не е достатъчно

Въпреки че България не е икономиката с най-ниско ниво на инвестициите в ЕС, са ни нужни повече капиталовложения, и то в производства с по-висока добавена стойност. Така те не само ще помагат да се откриват работни места, но и ще увеличават производителността и като цяло водят до по-висок стандарт на живот и икономически растеж в дългосрочен план.

От финансовата криза насам икономиката на страната бавно се трансформира към производство на стоки и предоставяне на услуги с по-висока добавена стойност, но все още един от основните плюсове както тук, така и в региона като цяло, са ниските заплати

и квалифицираните кадри. С увеличението на възнагражденията и все по-острия недостиг на работници обаче тези предимства губят силата си, а сближаването на доходите с тези в Западна Европа изглежда все още далеч. Надежда за двигател, подобен на този, какъвто беше влизането в ЕС през 2007 г., в обозримо бъдеще би могло да е влизане в еврозоната.

Според Георги Стоев найважно е какво е съотношението между вложенията в, от една страна, инвестиционни стоки като машини, земя, оборудване и от друга - хората, които работят с тях, защото това е свързано с производителността на работниците.

„Това съотношение в България е в пъти по-ниско в сравнение с богатите европейски икономики. А това е начинът, по който да ги настигнем“, казва той.

“За да поддържат устойчив темп на икономически растеж, държавите от региона ще трябва да ускорят планираните реформи, особено тези на пазара на труда”, посочват икономистите от международната корпорация за финансови услуги ING. “В противен случай компаниите ще се обърнат към следващата вълна от присъединяващи се към ЕС държави – Западните Балкани”, предупреждават те. С ясен хоризонт за членство, по-ниски разходи за труд и свободна работна ръка, те ще се превърнат в сериозен конкурент на региона в бъдеще.

„В новата икономика инвестициите в човешки капитал ще стават все по-важни.

При намаляващо население е все по-важно качеството на трудовия ресурс. За да сложиш нови машини, трябва да има кой да ги управлява“, допълва и Ангелов.

826