//ГЕОПОЛИТИКА Капанът „нови изтребители“
Изборът на натовски бойни самолети изправя ГЕРБ пред дилема: да ядоса избирателите си или САЩ
ООще от началото на политическата си кариера премиерът Борисов никога не е бил фен на инвестициите в отбрана. Лидерът на ГЕРБ изобщо не се притесняваше да нарича изтребителите „втора ръка“с презрителното „бракми“или пък да зове за демилитаризация на Черно море, където да има само „платноходки, яхти, туристи, мир и любов“.
Европейската „нова нормалност“в сферата на сигурността след анексирането на Крим обаче принуди дори пацифисткия ни премиер поне формално да прояви решителност и да „раздрънка оръжие“. Стисвайки зъби, той прие „уелските“стандарти за модернизация на въоръжените сили: повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г., от които поне 20% за нова бойна екипировка.
Така, по време на настоящия си мандат, Борисов най-накрая реално трябваше да задвижи трите мегапроекта за превъоръжаване на армията: за натовски изтребители, за нови бойни машини на пехотата и за модулни патрулни кораби.
Задънена улица
Проектът за избор на нов тип бойни самолети обаче е напът да вкара министър-председателя в твърде объркан политически и геостратегически лабиринт.
Ситуацията се усложнява в контекста на две неща, които станаха ясни преди около седмица въпреки опитите за засекретяване на изборната процедура: че шведската оферта за самолети Gripen е под гласувания от парламента бюджет от 1.8 млн. лв. с ДДС, а щатската за F-16 – най-веро-
ятно над него. А също така и че американският производител Lockheed Martin няма да се впише в заложения 2-годишен срок за доставка на първите машини. Още на следващия ден представители на шведската корпорация Saab веднага контрираха, че не само ще осигурят 4 самолета в рамките на 24 месеца, но и в този срок първите обучени пилоти ще са готови за охрана на въздушното ни пространство.
Обществена тайна е, че Борисов и съпартийците му симпатизират на предложението за доставка на новоп-
роизведени изтребители F-16V.
Проблемът на ГЕРБ обаче е, че в резултат на предишни свои противоречиви ходове трудно ще успеят да „продадат“решението си на българските данъкоплатци, без да платят висока политическа цена. А ако пък предпочетат конкурентната оферта за шведските бойни самолети Gripen, те рискуват да раздразнят найсилната натовска държава и в частност нейния гневлив лидер. Което определено би могло да се отрази негативно на политическото бъдеще на премиера.
Да се простреляш в крака По принцип лидерът на ГЕРБ минира пътя към закупуването на F-16 още по време на предишния си мандат. Тогава министър на отбраната беше земеделецът Ненчев от „Реформаторския блок“. По това време Борисов прилагаше тактиката „отказ чрез отлагане“, наричаше изтребителите втора ръка „бракми“и винаги поставяше цивилните разходи на първо място, защото му гарантираха народна любов. Малката подробност беше, че в групата на използваните „бракми“по това време попадаха и предлаганите на страната ни португалски F-16 MLU. Така, без да иска, премиерът де факто се превърна в лобист на единствената оферта за нови самолети – тази за Gripen.
Когато пък служебното правителство на президента Радев се опита да форсира процедурата за новите самолети и „на изпроводяк“класира шведската оферта на първо място, ГЕРБ блокираха закупуването на изтребителите, като сформираха анкетна комисия по въпроса в новоизбрания парламент. И тъй като Борисов последователно беше критикувал опцията за купуване на използвани машини,
управляващите бяха принудени да прибягнат до скрит коз, като обявиха, че Lockheed Martin са били несправедливо дискриминирани и също са искали да предложат новопроизведени F-16. И тъй като в момента икономиката на страната се намира в относително добро състояние, ГЕРБ се застраховаха допълнително, като увеличиха бюджета за нови самолети от 1.5 на 1.8 млрд. лв. с ДДС.
Объркани сметки
По всичко личи обаче, че управляващите или не са имали достатъчно реалистична представа приблизително колко ще струват 8 броя новопроизведени F-16, или силно са надценили способностите си да се пазарят. Прави впечатление, че по време на всичките си публични изказвания представителите на Lockheed Martin и американската държавна администрация упорито избягват темата с цената.
Ако теоретично вземем като изходна точка наскоро договорената словашка сделка за закупуване на 14 американски изтребителя за 1.6 млрд. евро без ДДС, това означава, че доставката на 8 бройки за България би била около 2.1 млрд. лв. с ДДС, което е с около 300 млн. лв. над бюджета. Интересно е, че същата приблизителна сума изтече преди около седмица в публикация на Offnews, позоваваща се на правителствени източници. Високопоставен политик, с който „Капитал“разговаря, също потвърди, че има сериозно надвишаване на гласувания от парламента бюд- жет. Според наша информация, потвърдена от три независими източника, предложението на шведите пък е с около 200 млн. лв. под заложения таван. Това им дава възможност да подобряват офертата си още, ако някой изобщо поиска това от тях – например да доставят не 8, а 10 самолета. При подобен развой на нещата на управляващите ще им е доста трудно да обяснят на хората защо избират самолети, които не само са около половин милиард по-скъпи от конкурентните, но и надхвърлят финансовата рамка.
Косвено потвърждение, че под повърхността цари тиха паника около бюджета за изтребителите, даде и военният министър Каракачанов.
„Ако възникне хипотезата, че трябва да се увеличат парите за самолетите, това означава да започнем цялата процедура отначало, защото парламентът е гласувал 1.5 млрд. без ДДС, или 1.8 млрд. с ДДС. Ако някой реши да вдига парите за този проект, това значи процедурата отначало и да за-
губим още една година“, обяви той пред журналисти миналия петък. По принцип напоследък Каракачанов е изключително внимателен под какво поставя подписа си, особено в контекста на удара по близката до ВМРО Държавна агенция за българите в чужбина. Защото една грешна стъпка около избора на изтребители вероятно ще го направи доживотен клиент на главния прокурор.
Всъщност намекнатото от Каракачанов отлагане изобщо не е толкова невъзможен сценарий. Ако искат да избегнат шумен скандал заради цената на изтребителите, управляващите може би ще измислят някакво формално основание да върнат проекта в парламента, където още повече да раздуят отпуснатата сума. Косвени индикации за евентуален подобен ход могат да се видят в тригодишната бюджетна прогноза. Там парите за бойни самолети мистериозно са изчезнали през
2019 г. и се появяват пак през
2020 г. Което би могло да значи, че през следващата една година финализиране на самолетната сделка по-скоро не се очаква.
Според военния министър избор на оферта за над 1.8 млрд. лв. може да има само с ново решение на парламента.