Новото олимпийско алиби за Витоша
P Кандидатурата за зимни младежки олимпийски игри може да ускори промяната в плана за управление на парка над София. P При успех „Витоша ски“би трябвало да плати инвестициите в нови лифтове, а държавата да построи шанца на Боровец.
ССлучаят „Витоша“е като случая с Банско. Зациклили са и няма излизане от омагьосания кръг, в който собствениците на лифтовете/концесионерът натискат да отпушат процеса по строителството, природозащитниците се противопоставят, а управляващите се опитват да лавират между интересите на двете групи. И всичко това е овързано със сложни нормативни процедури. Но за Витоша се появи алиби, което да развърже изграждането на нови писти и лифтове – домакинство на Зимни младежки олимпийски игри. Идеята беше лансирана по време на посещението на президента на МОК Томас Бах в София през септември, когато България беше домакин на три световни първенства – по волейбол, по художествена гимнастика и по гребане.
Според официалната версия на управляващите идеята е дошла от самия Бах, който окуражил София да кандидатства за четвъртото издание през 2024 г. А премиерът Бойко Борисов бързо разпореди на спортния министър Красен Кралев да подготви кандидатурата. За да се случи обаче всичко, трябва да се разреши строителството на Витоша, за да могат да се обновят настоящите лифтове и да се изградят нови, както и да се оформи изцяло нова ски зона с нови ски трасета. Най-малкото защото ще трябва да има хомологизирани писти за състезанията по алпийски ски.
В момента най-голямата спирачка пред собственика на лифтовете „Витоша ски“, свързана с президента на ски федерацията Цеко Минев, е планът за управление на парк „Витоша“. Според оправда-
нията на „Витоша ски“нови лифтове не могат да се изграждат, защото ще трябва да бъдат поставени на нови постаменти и това ще влезе в противоречие с плана, който забранява строителство.
Същата теза се поддържа и от министър Кралев. И двете страни, които всъщност иг-
раят в един отбор, твърдят, че старите лифтове са толкова стари, че вече не могат да се ремонтират. Плановете за развитие на ски зоната са обявени отдавна и са характерни с това, че се предвижда изграждането на писти и върху каменните реки и превръщането на зоната около
долната станция на „Витошко лале“в нов център на ските, с което зоната около хижа „Алеко“остава встрани. Нещо, което предполага изолирането на целия независим от „Витоша ски“ски училищен бизнес, който в момента работи основно на плацовете около хижата.
За да се случи промяна обаче, е необходимо да се преработи планът за управление, както правителството се опита да направи с Банско преди година.
Красен Кралев е откровен лобист за тази идея. „Трябва да се промени планът и тогава ще стане възможно слагането на нови стълбове и съоръжения. Това не е кой знае каква корекция и мисля, че скоро ще бъде завършена. Освен това очаквам скоро да има категорична подкрепа и от страна на Столичния общински съвет, които също ще заявят категорично, че искат такава промяна, за да може най-накрая проблемите на Витоша да бъдат решени“, заяви той в интервю за БНТ наскоро. А според документите, с които „Капитал“разполага, Кралев вече е внесъл предложение за промяна в Министерството
на околната среда и водите (МОСВ). Обосновката – предстоящата кандидатура за младежки олимпийски игри.
Има ли логика
Дали България ще спечели въпросните игри няма да стане ясно преди 23 юни догодина, когато е 134-ата сесия на МОК в Лозана. А дотогава кандидатурата може да се използва като мотив за промяна на нормативната база, така че „Витоша ски“да реализира плановете си.
Всъщност идеята за младежка олимпиада идва като по поръчка, но не пада от небето. В последните години при управлението на Кралев България организира редица големи първенства. Кулминацията през септември се отрази на рейтинга на министъра, което от социолозите беше разтълкувано като одобрение заради успешните домакинства.
По правило такива събития мобилизират и обединяват, освен ако не се окажат прекалено скъпи.
Засега все още няма официални кандидатури за домакинството, но като потенци-
ални конкуренти на София се споменават Ушуая в най-южните части на Аржентина и китайският град Харбин. Като се има предвид, че преди два месеца аржентинската столица Буенос Айрес вече беше домакин на лятното издание на младежката олимпиада, а Пекин ще е домакин на зимните олимпийски игри през 2022 г., изглежда съвсем естествено МОК да търси спасение от повторението. Освен това с оглед на финансовото бреме на олимпийските игри става все по-илюзорно да се смята, че София има шанс да приеме такъв формат, каквито опити бяха направени три пъти. Последният от тях за игрите през 2014 г. се превърна във фиаско.
В същото време младежките олимпийски игри са с много по-ограничен размер – участниците са значително по-малко от истинска олимпиада – 1800 срещу почти 3000.
С тях вървят по-малко официални лица и тренировъчни екипи и по-малко журналисти. Дисциплините също са по-малко. Дори не е задължително да има наличен улей за бобслей и спускане с шейни – вероятно най-неефективното съоръжение за всеки организатор без традиции в тези два спорта.
Лозана, който ще приеме следващото издание през 2020 г., първоначално се беше отказал от улейните спортове, но впоследствие избра да използва намиращия се на 450 км улей в Санкт Мориц. Ако София иска да последва примера, ще тряб-
ва да използва някой в Австрия, но може и да се откаже въобще да ги включи в програмата.
България трябва да изгради шанци на Боровец и да стегне трасето за биатлон там. Все още не е ясно дали ще може да се използва за ски бягане заради изискванията за определена дължина. Практиката е домакинствата да се дават на страни с вече изградена инфраструктура, която само да се напудри и освежи. Първите младежки игри се проведоха в Инсбрук, а вторите в Лилехамер – и двата града бивши домакини на олимпийски игри и настоящи на кръгове от световните купи в различни спортове. Третото издание е в Лозана, който се пребори с румънския Брашов. Там ще бъдат използвани пистите в няколко курорта в близост до Женевското езеро.
В България повече от половината съоръжения трябва да се изградят наново, включително и тези за алпийски ски. Българската кандидатура ще разчита на зала „Арена Армеец“и освежения Зимен дворец, а за кънки бяганията може да бъде заледен националният стадион. Но на фона на другите две кандидатури може да се смята за фаворит за домакинството.
Можем ли да си го позволим
Един от основните въпроси е колко ще струва всичко. Кралев твърди, че бюджетът ще е между 30 и 40 милиона евро.
На въпрос на „Капитал“на каква база е взета тази сума, от ММС отговориха, че са използвани плановете на Лозана, които обявяват организационни разходи от 42 милиона долара. Тази сума обаче не включва инвестициите за подготовка, където обикновено е разков- ничето на всяка организация на подобно събитие. От ММС заявиха, че още не са правили калкулация за тази част от бюджета, тъй като идеята е на два месеца. В нея ще влязат всички строежи на съоръжения, включително олимпийско село и пътища. Според Кралев, потвърдено и от ММС, „Витоша ски“ще поеме разходите за инвестициите на Витоша.
Според плановете на компанията те са за 50 - 70 милиона евро.
В Норвегия преди две години организаторите отчетоха печалба от 2.3 милиона евро, но в държава, в която интересът към зимните спортове е огромен. Над 200 хиляди души посетиха игрите в Лилехамер, където през 1994 г. се състояха може би най-добрите олимпийски игри в историята. При първото издание през 2012 г. Инсбрук обяви, че не търси финансова печалба. Разходите тогава се оценяваха на 22.5 милиона долара за организация и 121 милиона за изграждането на олимпийското село.
Дали в София разходите ще са в тези граници е трудно да се прогнозира. Премиерът Бойко Борисов напоследък с лекота раздава 100 милиона лева, за „да им направим едно стадионче“. В същото време младежката олимпиада ще бъде много повече по джоба на държава като България и с много по-позитивни ефекти, отколкото световно първенство по футбол например.
Но също така остава неясно каква е истинската мотивация за кандидатурата и дали не е просто да се отворят вратите за строителство на Витоша. Където, апропо, година по-късно въпреки разпореждането на Бойко Борисов влекът „Заека“остава все така неработещ.
42