//БОКЛУКЪТ НА СОФИЯ Инсталация за горене на доверие
P След 11 години проектът за инсинератор стигна финалната права. P Общината сега е изправена повече от всякога пред криза на доверието. P Ако не убеди столичани в нуждата и ползата от този проект, администрацията ще се провали.
ССофия на Йорданка Фандъкова обръща особено голямо внимание на боклука си. След като менторът на Фандъкова Бойко Борисов водеше "отпадъчна война" с кабинета на Станишев, за да покаже колко неадекватно е управлението на БСП, неговата наследничка е решила да доведе докрай цикъла за обработка на битовите отпадъци.
Този цикъл е от три фази.
Първите две са завършени: депото за неопасни отпадъци в "Садината", инсталации за преработка на биологични отпадъци и храни и най-скъпият елемент: завод за механично и биологично третиране на битови отпадъци край гара Яна.
Сметката дотук е около 350 млн. лв. За да бъде завършена системата обаче, както е била одобрена в цялост през 2011 г., трябва да завърши и третата, още по-скъпа фаза: изграждането на инсталация
за оползотворяване на RDF гориво, което е краен продукт от работата на завода.
Т.нар. инсинератор ще бъде изграден на площадката на "Топлофикация София" и ще се включи към мощностите й, като по този начин ще се пести от доставки на природен газ. Прогнозната цена на тази инсталация е по-голяма от другите две, взети заедно - 370 млн. лв. Преди седмица правителството разреши на управляващия орган на ОПОС 2014 - 2020 г. да отпусне финансиране преди окончателното одобрение на ЕК. Пред "Капитал" зам.-кметът Йоана Христова обяви, че "Топлофикация" подготвя процедурите за изпълнение и те могат да започнат в началото на 2019 г., която се явява и предизборна (виж интервюто).
По всичко изглежда, че Христова успява да придвижи критично важния за ГЕРБ проект, така че да не изпусне европейското финансиране от около 180 млн. лв., което се губи, в случай че не е договорено до края на 2020 г. Но тя няма как да реши по-големия проблем на столичното управление: липсата на базово доверие у хората. А без него подобен мащабен, дългосрочен и потенциално опасен проект ще стане много, много трудно.
Всъщност Христова е на поста си вследствие на отдадеността на Фандъкова по темата "боклуци". Предишният кмет по екологичните въпроси Мария Бояджийска заемаше поста в продължение на 10 години и напусна неочаквано в края на 2016 г. по "лични причини". Оставката й дойде непосредствено след фатален инцидент с работник в Завода за боклук край гара Яна. Заради злополуката си отиде и директорът на завода Николай Славов. На мястото на Бояджийска беше назначена именно Христова - която преди това бе директор на Междинното звено по програма "Околна среда" към екоминистерството.
Това е и времето, в което бяха разписани и одобрени трите фази на системата за управление на отпадъци на Столична община. Повече от половината от финансирането за тях е по линия на ОПОС.
Проектът за инсинерацията (производство на електрои топлоенергия от отпадъци) е избран, защото е широко използвана технология в Европа, където има стотици инсинератори. Това не означава, че не поражда полемика и София не е първото място, дето има такава. От изграждане на подобни инсталации след силен обществен натиск се отказаха Загреб (през октомври 2017 г.), Флоренция (май 2018 г.), Уелингтън, Южна Африка (май 2018 г.), съпротива имаше срещу разширяването на капацитета на инсталацията в Дъблин и много други. Дори в авторитарен режим като Китай са спирали строежи.
Причината обикновено е една и съща навсякъде - недоверие във властта, не толкова недоверие в технологиите.
Затова и тук общината сбърка, като не даде пълна прозрачност на разчетите и информацията. Столична община и до ден днешен отказва да предостави документация по проекта на граждански сдружения, дори и след осъдително решение на Административен съд - София. Решението е от февруари т.г., а зам.-кметът Йоана Христова се е възползвала от възможността да обжалва. За администрация, която има мащабен проблем с доверието и трябва да убеди хората, че 370 млн. лв. от парите им няма да отидат в нещо, което ще вреди на здравето им, това е много грешна стъпка.
"Това не е документ, който би позволил на гражданите да си формират собствено мнение по ред причини. Той просто първо трябва да получи одобрение от ЕК, може да се наложи нещо да се коригира", коментира решението си Христова. Сдружение "За Земята" съди общината и заради решението, с което общинският съвет одобри заем в размер на 67 млн. евро за съфинансиране на инсталацията. Решенията за дългосрочен общински дълг също подлежат на обществено обсъждане.
"В поканата няма достатъчно изчерпателна информация за проекта, не са предоставени място за свободен достъп до материалите, както и време за обществен > 34 Инсталация за оползотворяванена RDF, „ТЕЦ София“ Завод за механично и биологично тертиране на битов отпадък и производство на RDF, гара Яна Инсталация за био и зелени отпадъци “Хан Богоров” за производство на биогаз и компост
достъп", се казва в жал-
бата, по която още няма произнасяне. Миналата седмица администрацията се "сдоби" с още едно дело заради инсинератора: група общински съветници обжалват отказа от референдум по темата. "Ние не сме против инсталацията по принцип, не сме против взимането на заем, а искаме да провокираме дебат", коментира Иван Велков, общински съветник от "Зелените" и един от вносителите на предложението за референдум.
Има ли какво да се направи Лесно е да се види защо хората се притесняват. Въздухът в София е ужасно мръсен - толкова, че вече се налагат специални мерки. В продължение на 30 години градът ще гори 180 хил. тона преработени отпадъци годишно, като цялото начинание е поверено на "Топлофикация София" - дружество в, меко казано, сложно финансово състояние, което не е доказало, че управлява ресурсите си особено разумно.
Общината има силни козове срещу това. От наличната документация става ясно, че емисиите Фини прахови частици (ФПЧ) биха били под 1 г/ куб.м, което в действителност е пренебрежимо малко. Новите инсталации също така би трябвало да са решили задачата с ФПЧ, а до голяма степен и с токсините, за които се смята, че могат да попаднат във въздуха. Както посочва Йоана Христова, в условията на наказателна процедура заради качеството на въздуха малко вероятно е ЕК да одобри и да финансира съоръжение, което да задълбочи проблема.
Макар да не са най-кръговият вариант за управление на отпадъците, инсинераторите
могат да са полезни, когато са част от цялостна устойчива система. Първо, не всичко може да се рециклира. Някои видове пластмасови опаковки например не могат, но пък са добър източник на енергия, тъй като имат висока калоричност. Освен това битовият отпадък често е замърсен и няма как да се рециклира, затова трябва да има алтернатива.
За да се обезпечи безпроблемната работа на софийския инсенератор, трябва да се гарантира постоянен поток на материал за изгаряне.
Столична община твърди, че такъв ще има: софиянци повишават стандарта си на живот, което е свързано с поголямо количество битови боклуци. Но говорим за десетилетия. Ако обществото все по-бързо навакса по темата за отпадъците, потребителите станат по-внимателни към материалите, които ползват, а разделното събиране се засили, потокът от боклук за изгаряне в дългосрочен план може да се окаже недостатъчен. "Изгарянето на отпадъци в София е заложено още през 2008 г., като Столична община продължава да не отчита нито положителните развития в законодателството за управление на отпадъци в Европейския съюз, нито найдобрите практики в отделни страни като Италия, Словения, Белгия, водещи до висок процент рециклиране", се казва в позиция на "За земята".
При всички положения изглежда, че администрацията има всички необходими инструменти да убеди столичани в правотата си. Вместо това тя е ангажирана във война с граждански сдружения.
Този подход може да струва скъпо. И на нея, и на нас. >Прогнозите за поетапното натоварване на завода са базирани на различни фактори: от една страна, нарастване на населението, от друга страна, повишаване на благосъстоянието на това население, така че през определена година RDF да стигне тези 180 хил. тона, за които говорим. Всички разработени модели ни водят към тези цифри. Има ли опасност заводът за МБТ да не може да произведе достатъчно RDF, за да захрани инсталацията? >Не мога да коментирам тема, която не стои на дневен ред. Има ли вероятност „Топлофикация“да бъде приватизирана? В състояние ли ще е дружеството да изплаща заемите си? > Когато се кандидатства по такъв голям проект пред ЕК, има поредица от изисквания за партньора, едно от които e да се докаже, че това не е предприятие, което е в затруднено положение. Към датата, когато ще заработи инсталацията, дружеството ще спестява между 15 и 18 млн. евро, само от това, че няма да закупува 65 млн. куб.м газ по прогнозни цени. А средната цена, която ще бъде изплащана по кредита с този лихвен процент, е доста ниска. Целият финансово-икономически анализ показва, че „Топлофикация“би могла да покрива своите разходи по кредита. >Инсталацията трябва да бъде завършена пред 2023 г. най-късно. Кога ще бъде завършена инсталацията? нер, така и за EPC контрактора, се подготвят и би следвало в началото на следващата година да бъдат обявени. >В момента поръчките за избор на изпълнител както за инже- Каква е готовността на „Топлофикация“да обяви избор на изпълнител? > Има решение по ОВОС, което казва, цитирам по памет: изграждането на инсталацията няма вероятност да окаже значително въздействие върху здравето на хората. Вероятно в хода на представянията през 2015 г. това не е било комуникирано достатъчно широко. Когато имаме новата инсталация с 4-степенна очистка на димните газове, кумулативният ефект от работата на ТЕЦ-а ще изрезултира именно в по-ниските нива на ФПЧ, намалението е с 9.6%. Направена ли е оценка за въздействието върху здравето на гражданите? >Към инсталацията ще се изгради система за непрекъснат мониторинг на цена 6.4 млн. евро. Въздухът ще е в реално време в интернет и на табло пред „Топлофикация“. Дори и да няма достатъчно доверие в институцията, аз смятам, че тази публичност която ще се даде ще успокои хората. Навремето по същия начин се говореше как заводът за боклук ще изтрови софиянци, а в момента той работи, там ходят и студенти, и деца от училища и делегации от чужбина. Ако си спомним назад във времето какво се е случвало, то е копи-пейст на това, което се случва в момента по отношение на насаждане на някакви страхове. Мислите ли, че Столична община адресира адекватно страховете на гражданите, свързани с инсталацията?