//ЕСКАЛАЦИЯТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА Море на раздора

P В Азовско море Кремъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас. P Това, което прави Москва, се определя като „пълзяща анексация“и фактическа блокада на източните пристанища на Украйна.

Керченскипроток

ААзовско море изглежда като най-подходящото място за зрелищна схватка с минимални съпътстващи щети. То е толкова малко, че мнозина дори не го смятат за истинско море, а за езеро. Тъй като принадлежи единствено на Русия и Украйна, „интересите на никоя трета страна няма да бъдат засегнати дори ако утре цялата повърхност на Азовско море избухне в пламъци“, пише в своя сайт republic.ru руският журналист Олег Кашин. Според него сблъсъкът между руски и украински кораби на 25 ноември не

е начало на война, защото „в Азовско море, както на летището в Донецк, Москва и Киев могат да се обстрелват взаимно, независимо от околния свят“.

И действително за момента стълкновението в Керченския проток, при което руски сили обстрелваха и плениха три украински военни кораба и 24 моряци, не изглежда като прелюдия към война, а като нов етап на течащия вече повече от четири години конфликт между двете държави, започнал с анексирането на Крим от Русия и струвал до момента живота на над 10 000 души. Сега в Азовско море Кре-

мъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас. Това е и първият път от началото на конфликта, когато Русия напада по-малкия си съсед открито, със сили под руски флаг, вместо със „зелени човечета“без опознавателни военни знаци.

Големи неприятности в малко море

Кризата в Азовско море не идва изневиделица. Тя е кулминация на засилващия се морски натиск на Москва срещу Киев след откриването през май на Кримския мост. Съоръжението, струвало на Русия близо 4 млрд. долара, минава над Керченския проток и свързва страната с Крим. Освен това пречи на придвижването на големи кораби към украинските пристанища на Азовско море Мариопул и Бердянск, важни за износа на зърно и стомана. Най-високата част на арката на съоръжението е 33 метра и около 150 кораба, които преди са ходели до двете пристанища, сега не могат да стигнат до тях. Тъй като, обяснимо, мостът не е особено популярен сред украинците, Москва, изглежда, е развила параноя на тема евентуален украински саботаж. Затова руската брегова охрана и Федералната служба за сигурност спират и проверяват - понякога в про- дължение на дни - украински и международни търговски кораби (140 само между май и август).

Резултатът е фактическа блокада, заради която трафикът към двете украински пристанища е спаднал с една четвърт и Киев изчислява загубите си до момента на 38.5 млн. долара. Действията на Русия са и незаконни, тъй като нарушават споразумението от 2003 г. с Украйна, с което двете страни си гарантират свободно преминаване през Азовско море и го признават за споделени териториални води.

Анализ на американския мозъчен тръст Atlantic Council определя случващото се в Азовско море като „пълзяща анексация“от страна на Русия и опит за „отрязване на достъпа до източните пристанища на Украйна“. За Киев е трудно да се противопостави, след като изгуби близо 80% от флота си при анексирането на Крим. „Москва очевидно се стреми да превърне Азовско море във вътрешен басейн на Русия и да го използва като лост за оказване на натиск върху Киев. Освен това иска да покаже способността си да действа, без да е необходимо да се притеснява от външни спирачки. Ето защо показва нагледно военно и (гео)политическо превъзходство, но цели да го направи по ограничен начин“, коментира в профила си в Twitter Марк Галеоти, експерт по Русия от Института по международни отношения в Прага.

Това, което Русия се опитва