Downtown Office Building for Sale/Rent

1110 sq.m. of built-up area Perfect for IT offices and/or medical usages High cabling category Server room & storages 100 sq.m. garden

02 14, Tsar Osvoboditel Blvd., Sofia, Bulgaria | tel.: +359 2 489 87 00 | sales@landmark.bg

да направи в Азовско море, е сходно с действията на Китай в Южнокитайско море - сплашване на по-малките съседи, претенции за контрол върху международни води в очевидно нарушение на международното морско право и писане на нови правила в крачка с промяна на фактите на терен. И това, че Азовско море далеч не може да се сравнява с Южнокитайско море по стратегическа важност и значение за международната търговия, съвсем не означава, че Вашингтон и Брюксел могат да оставят поведението на Москва без последствия. „Руснаците се опитват да установят нова норма и след като веднъж това се случи, е изключително трудно обратимо.

Кремъл създава изключително опасен морски прецедент“, казва пред сп. Foreign Policy Джефри Едмъндс, изследовател във вашингтонския аналитичен център CNA и бивш директор на отдела за Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом.

Криза за вътрешна употреба

Докато Москва обвинява Киев в умишлена „провокация“, а украинското правителство търси международна подкрепа срещу поредния „акт на агресия“от големия съсед, истината е, че едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически ползи както за руския президент Владимир Путин, така и за украинския Петро Порошенко, като отклонява вниманието от други проблеми.

Заради непопулярната пенсионна реформа, включваща неизбежно и отдавна отлагано повишаване на пенсионната възраст, рейтингът на руския президент е паднал до най-ниското си ниво от анексирането на Крим насам. Докато доскоро популярността му оставаше неуязвима, сега според последното проучване на „Левада-центр“61% от руснаците смятат президента за изцяло отговорен за икономическата стагнация и други проблеми.

Порошенко от своя страна към момента не изглежда да има шанс да спечели президентските избори, насрочени за март догодина. Той има подкрепа от около 10% в надпреварата, в която фаворит засега е бившият премиер Юлия Тимошенко с 20%.

Обяснението за спадналата популярност на президента са влошаването на жизнения стандарт на украинците, вдигането на цените на енергията и широко разпространената корупция.

В тази ситуация желанието на Порошенко за въвеждане на военно положение заради стълкновението в Керченския проток беше изтълкувано от фигури от опозицията и политически наблюдатели като опит на президента да отложи изборите. Още повече че дори при анексирането на Крим и при много по-сериозни сражения в Източна Украйна не се е стигало до налагане на извънредно положение. Самият Порошенко (чийто предизборен лозунг е „Армия, език,

вяра“) се опита да оправдае крайната мярка с разузнавателни данни за подготвяна сухопътна инвазия от страна на Русия, но без убедителни подробности. В крайна сметка парламентът гласува военно положение да не бъде въведено в цялата страна, а само в регионите, граничещи с Русия и Трансднистрия, и да продължи 30 вместо 60 дни, както искаше президентът.

Дори така, както коментира онлайн изданието „Украинска правда“, „с един удар президентът и неговият екип

промениха медийния фокус на цялата страна, превръщайки Порошенко в централна фигура - защитник, главнокомандващ, стратег“.

Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Путин, нито Порошенко имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война. „Киев всъщност не може да ескалира конфликта, а Москва не иска,“обобщава Марк Галеоти.

Но винаги го има риска някой неволно да направи грешна стъпка и ситуацията да излезе извън контрол. 03