Стефан Командарев

Търсещ. Търся нещо, което да ме запали, новото предизвикателство. Не обичам да седя на едно място.

В доброто и злото. Албер Камю, един от моите кумири като тийнейнджър, има роман на име “Чумата”. Там главният герой казва, че на този свят има палачи и жертви и трябва да направим всичко възможно да не сме на страната на палача.

Любимият ви момент от деня?

Сутринта. Когато снимахме “Пансион за кучета”, логлайнът на филма беше: “Когато започва, лятото изглежда безкрайно”. Бих го перифразирал като “Когато започва, денят изглежда безкраен”. Покрай двете деца обикновено ставам в 5:50.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да си запазя чувствителността. Мисля, че това е нещото, за което всеки в тази професия мечтае – да останеш чувствителен към реалността около себе си, към фалша, кога един актьор играе вярно и кога не.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Вече съм го обяснявал на двете ми деца. Киното разказва истории. Синът ми, който е на 11 години, вече започва да снима с телефона и да монтира. Съветът, който му давам, е да разкаже своята история.

Как си почивате?

Най-добре се чувствам в една сглобяема къща, която направих в родопското село Равногор. Намира се на 1400 м височина. Извънземно място.

Какво ви зарежда?

Да съм по пътеката към връх Св. Елена, над Равногор.

Черният и ироничен хумор – ако е подправен с интелект, за мен това е най-висшият пилотаж.

Какво ви натъжава?

Един от прозорците вкъщи гледа точно към кофата с боклук. За 15-20 минути може да видиш как няколко души поред минават и ровят в нея.

Какво ви натъжава?

Натъжава ме всичко, което се случва с възрастните хора в тази страна. Минах през грижата за двамата ми родители, вече покойници, всичките битки със здравната система и как пенсиите не стигат дори за лекарствата. Всичко, на което са осъдени нашите майки и бащи, може да се сравни с геноцид.

Какво ви вбесява?

На фона на цялото неравенство в страната, вбесява ме безочието на новобогаташите, което ни залива по улиците и медиите. Вбесява ме това поведение, че всичко около теб е ок.

Парадирането с притежания.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на всички родители, които имат доблестта да отгледат децата си и да им дадат възможността за един смислен живот. За мен днес това е най-големият подвиг.

Знам ли? Ако ме запали една идея, мога да я следвам с години, с цената на всичко.

Затварям се прекалено много в себе си. Дадох си сметка, че трябва да съм по-близо до приятелите си.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да свиря на нещо, но така и не се научих.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарявам на съпругата си и дъщеря ми цветя от пазара до Малък градски театър. Последно получих нарисувани картички от децата.