Чакайте малко, превземаме държавата
П“Превзетата държава” (captured state)
е термин, който Световната банка използва за пръв път през 2000 година, за да опише случващото се в някои бивши съветски републики в Централна Азия. Почти 19 години по-късно примерите в wikipedia за превзети държави вече включват освен Азия и Латинска Америка и две европейски страни - България и Унгария.
Разбира се, wikipedia не е достатъчен източник, за да се твърди каквото и да е. България (за щастие) е далече от южноамериканските примери, но в сравнение с преди няколко години (за съжаление) тя се приближава опасно до този модел.
Да видим какво е определението за “превзета държава”. Според международната организация “Прозрачност без граници” това е положение, в което една личност, институции, компании или групи използват корупцията, за да влияят върху държавната политика, правната среда и икономиката, за да преследват частните си цели.
Три текста в този брой на “Капитал” показват, че дори и България все още да не е напълно превзета, има институции, компании и групи, които бутат силно в тази посока: ГЕРБ предлага законопроект, който да задължи > кабелните оператори задължително да разпространяват и да плащат такса на телевизии с “обществено значение”. Списъкът ще се изготвя от практически държавния съвет за електронни медии. Резултатът от това може да е директно финансиране от зрителите на телевизиите, близки до властта. Така те ще бъдат принудени да плащат сами за проправителствена пропаганда. По същото време в Унгария се създава фондация, която обединява всички медии, близки до Орбан, в конгломерат на послушните и удобните. Овладяването на медиите е ключово за превзетата държава и съмненията са, че ГЕРБ сега се опитва да настигне унгарските си колеги (вижте темата на броя на стр. 12-17).
Шумни разследвания от последните месеци >
(като например “Иванчева”, КТБ, „Миню Стайков“, корупцията в ДАБЧ и пр.) са наблюдавани от прокурори, издигнати специално чрез “командироване” от други места. Тази практика подкопава сериозно независимостта на магистрата, защото го поставя в зависимост от командироващия го - неговият началник, който може във всеки един момент да прекрати заповедта и да го върне там, откъдето е дошъл. Така се създава кохорта от послушни прокурори, чийто първи интерес е не толкова справедливостта, колкото интересите на групата, която ги е издигнала. Овладяването на съдебната система също е ключово за превзетата държава (вижте повече на стр. 24).
Предложените за втори мандат членове на бю> рото за контрол върху подслушванията и следенето поне веднъж са излъгали гражданин, като са го уверили, че СРС-тата срещу него са напълно законни, докато са знаели, че не е така. Те освен това и не са идвали на работа в продължение на много дълго време. Това очевидно не е пречка ГЕРБ, “Атака” и БСП да ги предложат за втори мандат.
Причината е проста. В превзетата държава задачата на бюрото за контрол на СРС-тата не е да контролира законни ли са подслушванията, а да създава параван пред нарушенията на тези, които назначават неговите членове.
Това са примерите само от тази седмица и само от този брой на “Капитал”. Има и друго. Превзетата държава работи основно за интересите на превзелите я и много трудно прави нещо друго, дори и когато иска. Ето защо не е чудно например, че общинските администрации в големите градове и няколко министерства не правят нищо за мръсния въздух (вижте на стр. 24). Или че цялата държава не успя да защити интересите на българските транспортни компании в ЕС (стр. 20). Причината е, че всички тези институции са заети с друго. И ако бяха докрай откровени, при всеки натиск да свършат някаква работа щяха да отговарят: „Чакайте малко, превземаме държавата.“