Космически пощальони
Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията
Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията
Н„Ние ще бъдем като FedEx в Космоса. Ние сме като онези малки хора, които доставят пратките пред вратата на дома ви.“С тези думи Питър Бек, изпълнителен директор на космическия стартъп Rocket Lab, преди около три седмици обяви началото на следващия етап в еволюцията на частните космически полети – бързото, достъпно и относително евтино изпращане на неголеми товари в околоземна орбита.
Конкретният повод е, че на 11 ноември младата американско-новозеландска компания извърши първия успешен комерсиален старт на своята суперлека ракета Electron. Макар че е двустепенна, тя е дълга само 17 метра, но е способна да изстреля малки сателити с тегло до 225 кг в ниска орбита около Земята.
По-важното обаче е, че един полет с Electron струва рекордно ниските 5.8 млн. долара. Само за сравнение – едно изстрелване на ракетата Falcon 9 на SpaceX е на стойност минимум 50 млн. долара, като за място на борда й може да се чака с години. И въпреки че на теория SpaceX е способна да изведе с един полет над 7000 наносателита, в реалността това едва ли някога ще се случи. От една страна, би било логистичен кошмар за компанията на Илън Мъск, а от друга, би я отклонило от основната й цел – създаване на свръхмощна платформа за междупланетни пилотирани полети.
Така за момента пазарът на малките сателити като че ли остава незаета ниша за космически ентусиасти като Питър Бек.
Малкият SpaceX
За момента Rocket Lab е единствената частна фирма освен SpaceX, способна да извежда спътници в орбита. Ракетите й Electron са изключително леки, защото корпусът им е изработен от карбон, а двигателите им Rutherford са почти изцяло „отпечатани“с 3D принтер. Благодарение на оптимизирания процес на производство фирмата ще се опита да постигне безпрецедентна честота на стартовете, с която да отговори на нарастващото търсене в сферата на малките сателити, като в недалечно бъдеще може да осъществява по един пуск на всеки 72 часа.
Засега космическият стартъп си поставя по-изпълними цели, като е планирал още едно изстрелване на Electron на 10 декември и още 16 през следващата година. Анализаторите на космическата индустрия прогнозират, че компанията най-вероятно ще запази стратегическата си преднина пред потенциалните конкуренти в следващите между 12 и 18 месеца.
За разлика от Мъск, мечтаещ за пилотирани полети до Марс, Rocket Lab не планира да конструира гигантски ракети за многократна употреба и си поставя по-прагматична цел. Идеята е да се възползва максимално от миниатюризацията на сателитите и да отвори Космоса за организации и бизнеси с по-скромни финансови възможности.
Точно тази ниша може да се окаже с изключителен потенциал. Според консултантската компания Euroconsult потенциалният пазар на малки спътници през следващото десетилетие се оценява на около 30 млрд. долара. Затова и пазарната оценка на Rocket Lab, в която различни рискови инвес-
титори вече са вложили около 288 млн. долара, след успешния ноемврийски старт се изстреля до астрономическите 1 млрд. долара. Показателно за бизнес стратегията на компанията е, че тарифата й започва от рекордно ниските 80 хил. долара за извеждане на наносателит от типа Cubesat с размерите на кутия за обувки.
По време на първия си комерсиален (и третия успешен) пуск ракетата Electron изведе в орбита седем малки спътника. Те са собственост на компаниите Spire Global, Tyvak Nano-Satellite Systems, Fleet Space Technologies, High Performance Space Structure Systems GmbH. и дори на училищния аматьорски проект Irvine CubeSat. На 10 декември Rocket Lab планира да изстреля 10 наносателита за нуждите на щатската космическа агенция NASA и няколко американски образователни институции.
„От дълго време чакаме идването на тази епоха. Е, ето че състезанието в сферата на малките ракети вече приключи. Доказахме, че всичко това може да се прави на практика“, обобщава значението на “лоу-кост” космическата над-
превара Питър Бек.
Роякът, насочил се към „ниска орбита“
Макар и първи в своята сфера, Rocket Lab далеч не са единствените, които през последните години разработват технологии за изстрелване на малки (до 100 кг) и нано (около 1.5 кг) сателити. Според Чад Андерсън, изпълнителен директор на инвестиционния фонд Space Angels, фокусиран върху новите космически бизнеси, между 150 и 200 иновативни фирми в момента се опитват да разработват малки ракети или иновативни платформи за изстрелването им. Поне дузина от тях имат инженерния и финансовия потенциал успешно да хвърлят ръкавицата на Rocket Lab. В тази група попадат както бизнес начинания на ексцентрични милиардери като Ричард Брансън или наскоро починалия съосновател на Microsoft Пол Алън, така и стартъпи на отцепници от утвърдени космически гиганти като SpaceX, Boeing и Lockheed Martin или от космическите агенции на водещите държави в този сектор.
Стартиращата компания, която в най-голяма степен диша във врата на Rocket Lab, е американската Vector Launch.
Нейният изпълнителен директор Джим Кантрел е един от хората, помогнали на Илън Мъск да основе SpaceX през 2002 г. Скоро след това обаче той решава да напусне заради мечтателските планове на ексцентричния милиардер да колонизира Марс, вместо да прави космически бизнес.
До момента стартиращата фирма е привлякла над 80 млн. долара капитал и е в напреднала фаза по разработката на две ракети – Vector-R (лека) и Vector-H. Малката версия ще може да извежда в орбита до 60 кг, а голямата – до 290 кг, като цената на изстрелване ще варира между 2 и 4.5 млн. долара. Технологията за производство на ракетите е подобна на Rocket Lab, a първият официален тест е планиран за първата половина на 2019 г. „Надяваме се да подкараме тези две ракети, след което да ги „издоим“докрай. Искаме да сме "МакДоналдс"-ът на ракетния бизнес“, обобщава Джим Кантрел.
Том Маркусик, друг ветеран от ранните дни на SpaceX, също решава да пробва силите си самостоятелно и през 2014 г. основава космическия стартъп Firefly. По повод напускането си от компанията на Мъск той споделя, че според него Falcon 9 “не е ракетата с необходимия размер на базата на пазарните потребности“.
Първоначално Firefly преминава през тежък период, след като първо печели контракт за NASA, но след това инвеститорите изведнъж се изтеглят. Поводът е, че през 2016 г. SpaceX претърпява тежък инцидент и нейна ракета експлодира по време на изпитания. Въпросната авария временно разклаща доверието в космическите стартъпи. Така в началото на 2017 г. Firefly изпада в неплатежоспособност и е изкупена от украинския предприемач Макс Поляков. Той изправя стартъпа на крака и финансира последната фаза от разработката на ракетата, наречена Alpha. Тя ще е по-тежка и по-мощна от Electron на Rocket Lab - полетът с нея ще струва около 15 млн. долара и ще може да извежда в ниска орбита до 1000
кг. Първият тестов полет е планиран през третото тримесечие на 2019 г.„В общи линии Alpha е еквивалент на Falcon 1 на SpaceX, но базирана на по-модерни технологии“, разяснява Том Маркусик.
Още по-интересна е историята на космическия стартъп
Relativity Space. Философията на неговите основатели – ракетните инженери Тим Елис и Джордън Ноуан, е, че гиганти като SpaceX и Blue Origin не използват в достатъчно технологиите за 3D отпечатване.
Идеята на предприемачите е около 95% от частите в тяхната ракета, наречена Terran 1, да бъдат произведени с триизмерен принтер.
Елис и Ноуан също така обещават, че ще сведат целия производствен цикъл до 60 дни.
За целта те закупуват система, наречена Stargate, която по техни думи е най-големият 3D принтер в света, работещ с метали. Предприемачите твърдят също, че максимално са опростили дизайна на Terran 1. Те са редуцирали броя на компонентите, стандартно използвани в една ракета, от около 100 хиляди на под хиляда.
Relativity Space планира да извърши първия полет с Terran 1 през 2020 г. Планирано е ракетата да извежда в ниска орбита до 1250 кг.
В битката на "лоу-кост" кос-
мическите компании се включва и Великобритания, особено в контекста на предстоящото излизане от ЕС и най-вероятно и от Европейската космическа агенция. В средата на юли т.г. британското правителство обяви, че започва изграждането на първия национален космодрум на територията на шотландския полуостров А’Мхойн. Там ще оперира стартиращата компания Orbex, разработващ леката ракета за многократна употреба Prime.
Нейната премиера се очаква през 2021 г. и в разработката й са вложени около 30 млн. паунда.
Най-екзотична обаче е системата, разработвана от испанската фирма Zero 2 Infinity.
Нейните ракети се изстрелват от голяма височина от порядъка на 30 км нагоре в атмосферата, до която достигат с помощта на... стратосферен балон.
В случая ракета не е найточната дума, тъй като тристепенната система за изстрелване Bloostar по-скоро прилича на концентрично разположени един в друг обръчи, задвижвани от общо 13 двигателя. Причината за избора на тази нетрадиционна форма е, че въздушното съпротивление в стратосферата вече е пренебрежимо малко и не е нужно апаратът да има характерната аеродинамична форма.
Първият официален полет на Bloostar се очаква в първата половина на 2019 г. Обещанието е, че ще може да изведе в ниска орбита товар до 140 кг. Испанският космически стартъп също така твърди,, че нейните ракети ще осигурят най-екологичния способ за изстрелване на малки спътници, тъй като двигателите ще се включват чак на границата с Космоса и няма да замърсяват атмосферата.