Ще победи ли задругата на диванчетата
Беше леко неудобно да се наблюдава сцената от неделя вечер във фейсбук канала на Бойко Борисов. Тогава той покани на диванчето до себе си Франс Тимерманс - вицепрезидент на Европейската комисия и кандидат да я оглави, с думите „очертава се компромис - Вебер на парламента, ти на комисията. Исках да се видим, да преговорим. Важен е компромисът“.
След което Борисов изброи на Тимерманс какво точно ще преговорят - влизането ни в Шенген, излизането ни от мониторинга и имунитета на главния прокурор (маскиран като „тримата големи“). За непривикналото брюкселско око сцената изглеждаше като балкански базар.
Малко по-късно стана ясно, че Полша и Унгария не са съгласни с този компромис. Говорителят на унгарския премиер Виктор Орбан гордо заяви в туит, че те са „свалили Тимерманс“и Манфред Вебер. Причината? Тимерманс се занимаваше с прокарването на инициативата еврофондовете да бъдат спирани при нарушаване на върховенството на правото. Той също така няколко пъти критикува публично режима на Орбан и посегателствата му върху свободата на словото, неправителствения сектор и съдебната система. Манфред Вебер пък се разграничи по време на кампанията си от партията на Орбан „Фидеш“.
Целта на Орбан или Ярослав Качински в Полша, разбира се, е да се сложи край на всеки опит на Брюксел да гледа в тяхната паничка, в която олигархизацията, приватизацията на правото, раздаването на еврофондове и превръщането на няколко души в почти пожизнени държавници са процеси, които ще дефинират бъдещето на тези държави за много години напред. За разлика от кавалерийската атака управляващите в Полша и тоталната война на Будапеща за върховенството на правото Борисов е по партизански прикрит, но целта е една.
Засега не е ясно дали спирането на Тимерманс и Вебер няма да се окаже пирова победа за Орбан и Качински, които се надяват, че са изпратили важно послание - че могат да спрат кариерата на всеки, който се опитва да им досажда с принципите и ценностите си. Новият председател на ЕК, който тепърва трябва да бъде одобрен от европейския парламент - германската Урсула фон дер Лайен, едва ли ще бъде разбрана, така както например беше Жан-Клод Юнкер. За Юнкер компромисът и помирението бяха наистина важни. Фон дер Лайен е от съвсем друго поколение, за което конфронтацията е добра политическа стратегия.