Законът „Назначете ме за милионер“
На 24 юни Министерският съвет внесе в парламента ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). То предвижда изваждане на концесионните процедури за плажове от обхвата на Закона за концесиите и връщането им обратно в ЗУЧК - две години и половина след като бяха извадени от него.
Предложението от Министерството на туризма предвижда по-бързи и лесни процедури за концесиониране, без спазване правилата на директивата за концесиите, защото според правителството концесиите на плажовете не попадали в обхвата й, както са мислили през 2017 г. в Министерския съвет и Народното събрание.
Новите правила в ЗУЧК почти повтарят отменените, като позволяват една концесионна процедура да започне и завърши експресно в рамките на три месеца. Според вносителите концесионирането на плажовете не представлява трансгранична концесия, каквито според тях били предмет на директивата. В самата директива не се среща терминът трансгранична концесия, а терминът трансграничен интерес се споменава само на едно място, като е посочено, че единствено преминаването на един общ праг (5 186 000 евро), който представлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото наличие и директивата е задължителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.
В мотивите се обяснява как едва 3% (2% на друго място) от потенциалните концесии
на плажове у нас биха преминали прага от 5.186 млн. евро, или 10 144 299 лв., на директивата. Интересно е как са го изчислили, защото, разглеждайки концесиите на плажове през 2017 и 2018 г., които са общо 31, едва 7, или 22%, са отдадени при прогноза приходите за целия й период да са по-малко от прага на директивата.
Въпросът е защо се рискува с нова наказателна процедура. Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпоредби, даващ възможност обявените конкурси по реда на отменените през 2017 г. текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е осигурил тогава добра процедура, да си я довърши. Ако погледнем общите данни на 31 сключени по този ред договори, концесионерите се очаква да получат 1.6 млрд. лв. за целия период на концесията срещу скромни инвестиции за 31 млн. лева и концесионни плащания от 165 млн. лева. Ако се спазва европейската директива обаче, концесиите не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера.
Точно тези 31 договора са изключително интересни. Концесионното плащане в тях е посочено като процент от приходите от дейностите на плажа (роялти). То е 1.1% за плаж „Дюни-юг“например, концесиониран от „ГБС турс“, докато концесионерът на плажовете на „Св. св. Константин и Елена“ще плаща между 13.1 и 15.5% от приходите си.
Като цяло тази законодателна инициатива ще доведе до назначаването на няколко нови милионери с гарантирани от държавата приходи. Ако се спазва директивата за концесиите, те не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера. Дали Народното събрание ще си позволи да прескочи европейските норми в полза на десетина бизнесмени, тепърва ще разберем.