Неочакваният възход на Урсула фон дер Лайен
Номинираната за председател на ЕК има дългогодишен политически опит, но и смесена оценка за постиженията
УУрсула фон дер Лайен. Найвероятно през следващите пет години ще чувате това име често. Доскоро почти непозната в европейските политически среди, Фон дер Лайен беше номинирана да наследи Жан-Клод Юнкер на поста председател на Европейската комисия (ЕК). Изборът на германския министър на отбраната е, меко казано, неочакван, след като за нея се заговори едва в края на продължилите три дни обсъждания на лидерите на 28-те страни - членки на ЕС, за разпределението на ключовите постове в съюза. Европейския парламент (ЕП) трябва тепърва да одобри номинацията й във вот, насрочен за 15 юли, като засега срещу нея са настроени групите на социалистите и зелените, които настояват председателят да е един от т.нар. водещи кандидати (spitzenkandidat), издигнати от отделните европейски партии. Но освен заради късната си поява в надпреварата за поста Фон дер Лайен е неочакван избор и заради досегашната си работа в Берлин, където оценката за нея е смесена.
Политически корени
На пръв поглед Урсула фон дер Лайен изглежда като перфектния избор за председател на ЕК. Майка на 7 деца, тя е родена през 1958 г. в Брюксел, където баща й Ернст Албрехт работи в Европейската общност за въглища и стомана и Европейската икономическа общност, върху чиято основа възниква днешният ЕС. Впоследствие семейството се връща в Долна Саксония, където Албрехт продължава политическата си кариера и става министър-председател на провинцията от Християндемократическия съюз (ХДС).
Въпреки че е родена в столицата на европейската политика и в семейството на високопоставен политик с дълга кариера, Фон дер Лайен влиза в тези среди сравнително късно. Германката насочва погледа си към политиката едва след като завършва медицина през 1987 г. и дълги години работи в сферата. Член е на ХДС от 1990 г., а през 2001 г. на 42-годишна възраст влиза в местната политика на Долна Саксония.
През 2005 г. Фон дер Лайен заема първия от впоследствие три министерски поста и става министър по въпросите на семейство
то, възрастните хора, жените и младежта. През 2009 г. е избрана за министър на труда и социалната политика, а от 2013 г. насам е министър на отбраната. Тя е и единственият министър, служил във всичките четири кабинета на канцлера Ангела Меркел, което говори достатъчно красноречиво за отношенията им.
Съмнения в способностите
Изборът й за ключовия пост на председател на ЕК предизвика недоволство у дома, като критика се чу от всички страни, включително от нейни съпартийци. Може би най-остро се изрази лидерът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която е и коалиционен партньор, Мартин Шулц. “Фон дер Лайен е най-слабият ни министър. Очевидно това е достатъчно да стане председател на комисията”, написа той в Twitter. Във вторник ГСДП отхвърли номинацията й под претекст, че противоречи на коалиционния договор с управляващата формация на Меркел и че е “абсурдно” тримата „шпитценкандидати“да бъдат отхвърлени заради такъв, който дори не е търсил активно избиране, като това принуди Меркел да се въздържи при гласуването на лидерите на 28-те. Подобни аргументи против Фон дер Лайен изтъкна и европейската левица.
Като министър на отбраната Урсула фон дер Лайен може да се похвали с увеличение на военния бюджет след години на съкращение. Въпреки това често е критикувана, че не се справя с управлението на ведомството и германския Бундесвер, който от години насам се задъхва от липсата на оборудване и достатъчно персонал. Критиките към нея бяха особено силни през 2017 г., когато бяха разкрити крайнодесни екстремисти в редиците на армията. Ведомството й пък се разследва по обвинения за неправомерно възлагане на договори на външни консултантски компании. В списъка със скандали може да се добави и ремонтът на германския учебен тримачтов кораб „Горх Фок“, който по първоначални изчисления трябваше да струва около 10 млн. евро, но тази година стана ясно, че сумата е скочила драстично до цели 135 млн. евро.
Но със или без подкрепа в Берлин германката е най-вероятният нов председател на Европейската комисия и тепърва ще трябва да доказва качествата си да ръководи ключовата за всички страни в ЕС институция.