Раждането на хъба „Балкан“
ББългария е последната страна в ЕС, в която има пълен държавен монопол на пазара на природен газ - единственият доставчик е “Булгаргаз”, алтернативният внос е почти невъзможен поради липсата на интерконектори, а цените се определят от КЕВР. Този модел обаче ще започне да се пропуква през следващата година, когато се очаква да заработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетиката, който ще регламентира дейността на бъдещата платформа за търговия с газ, вече е приет на първо четене, но както призна и председателят на ресорната парламентарна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете предстои.
Според вносителите, сред които е и Николов, газовата борса ще демонополизира пазара и ще създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Но поне през първите години от съществуването й реален ефект няма да има, тъй като основен продавач ще си остане “Булгаргаз”, а предлаганите от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина.
Основният проблем на свободната газова търговия в България е осигуряването на достатъчно ликвидност (т.е. да има достатъчно газ). Дъщерното на “Булгартрансгаз” дружество „Газов хъб Балкан“, което ще оперира борсата, планира да привлече поне един маркетмейкър. Това де факто е чужда компания, която ще осигурява доставки на едро от други пазарни зони.
Но засега няма никаква яснота в тази посока, а стои въпросът и кой ще купува този природен газ, след като до 2022 г. имаме договор с „Газпром“, който осигурява 97% от потреблението.
Да не стане като с тока...
Планът на Валентин Николов предвижда от 2020 г. “Булгаргаз” да предложи на борсата 7% от общото годишно потребление на природен газ в страната. За следващата година обемът нараства до 13.5%, след това за 2022 и 2023 г. е съответно 20% и 27.5%, за да стигне до 35% през 2024. Насрещното търсене пък се очаква да бъде от търговците и крайните потребители - законът задължава тези от тях, които имат над 300 гВтч годишно потребление, да купуват част от количествата си именно от борсата. За 2020 целта е 10%, а до 2023 г. това ще нарасне до 25%.
Тук обаче възниква въпросът защо е нужно консуматорите да се задължават със закон да участват на борса. Логиката на свободната търговия е при наличието на определени количества и конкурентни цени потребителите сами да се насочват към изгодните оферти. Тук е показателен опитът от енергийната борса, където доминиращите държавни дружества често влияят негативно на цените, а тези дни буквално „счупиха“пазара, като цената на предлагания на бизнеса ток стигна над два пъти средноевропейската.
По време на дискусиите по законопроекта в парламентарната енергийна комисия на 21 юни Стефан Димитров от “Неохим” изрази точно тези притеснения на бизнеса относно несигурността на тарифите при борсовата търговия. Димитров призова да не се повтарят грешките именно от либерализацията на електроенергийния пазар.
Има ли нужда от борса
Иначе схемата като цяло звучи добре - само след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му няма да зависи от КЕВР. Програмата за освобождаване на определени количества природен газ от държавния монополист наистина е необходима и важна стъпка, без която нищо друго не може да се случи. Но дори и да бъде организирано определено пред
лагане и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени съществено сегашната ситуация.
Просто основният продавач отново ще е “Булгаргаз”, а купувачи ще са настоящите му клиенти. Разликата е, че вместо с директни договори между тях ще има борсови сделки, за които обаче се дължат такси. А и не е ясно как „Булгаргаз“ще предлага въпросните количества равномерно всеки ден, веднъж месечно или когато прецени. Законът изисква единствено определеното за годината количество газ да бъде пласирано на борсата.
Точно за това от Европейската федерация на енергийните търговци (EFET) смятат, че освобождаването на определени количества природен газ от “Булгаргаз” за свободна търговия може да се случи и без да има газова борса. “Докато програмата за освобождаване на газ е от съществено значение за българския газов пазар, създаването на газова борса не е непременно инструмент за неговия успех”, каза за “Капитал” Давиде Рубини от EFET. Но така или иначе българските власти са решили да “скочат” направо към създаването на газовата борса, макар да е ясно, че поне в първите години от съществуването й тази платформа ще се използва от изключително малко търговци.
Според енергийния експерт Васко Начев в сегашната среда предприятията трудно могат да се възползват от алтернативни доставки, тъй като имат годишни договори с „Булгаргаз“. И ако няма промяна в тази посока, трудно ще се случи планираната свободна търговия. Подобнно опасения има и Константин
Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
В действителност може да се окаже, че новата платформа за търговия ще служи не толкова за покриване на основните нужди на потребителите, колкото за балансиране на консумацията по договорите с „Булгаргаз“.
Хъб „Балкан“или хъб „България“
В законопроекта обаче има едно ограничение, което предизвиква сериозни дискусии в бранша - въведено е изискване всички освободени от “Булгаргаз” количества природен газ да се продават само на територията на страната. Това на практика означава ограничение на трансграничната търговия, което според EFET би могло да бъде оспорено от Брюксел. Заместник генералният директор на Генерална дирекция “Енергетика” към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард също смята, че не трябва свободната търговия с природен газ да се фокусира само върху вътрешния пазар. “Потенциалът на борсата трябва да се развива чрез връзки със съседните страни, за да бъде постигнат желаният от ЕК интегритет на пазарите”, каза той пред парламентарната енергийна комисия. Впрочем аналогичен казус имаше в Румъния и там еврокомисията се намеси директно, тъй като не може да се ограничават компаниите да извършват сделки само на определена територия от ЕС.
Обяснението на председателя на енергийната комисия Валентин Николов е, че това ще бъде временна мярка, която цели да ограничи възможността за реекспорт на руски газ към пазарите с по-високи цени. Но в действителност мярката противоречи на мащабната идея за газоразпределителен център, или така известния вече хъб “Балкан”.
Просто единствената опция за международни сделки остават различните от “Булгаргаз” доставчици, които към момента се свеждат до холандската KOLMAR - тя обяви, че е готова да снабдява българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Но тези количества са пренебрежимо малки, за да се говори за пазар не само от регионално, а дори и от национално значение.
Работна група от експерти ще отсее предложенията и коментарите по законопроекта между първо и второ четене, за да постигне добра регулаторна рамка.
Валентин Николов, председател на комисията по енергетика в парламента
Частните газопроводи
Интересен момент от предложените промени в законодателството е и допускането на възможността добивните предприятия и клиентите на природен газ както в страната, така и в чужбина да могат да изграждат помежду си директни газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ през тях. Изрично е посочено, че тези сделки няма да се сключват на организирания борсов пазар, което буди сериозно недоумение, особено в контекста на целия закон и заявеното желание да се увеличи ликвидността на свободния пазар.
Според Валентин Николов обаче подобно изключение е разрешено от европейските директиви и цели да се осигури възможност за директно изкупуване на природен газ от местния добив (например в Черно море). Само че при това положение възниква въпросът със спазването на тарифните правила на ЕС за пренос на газ по такива газопроводи. А и същият този законопроект предвижда добивните компании да предлагат минимум 25% от продукцията си на борсата.
Всички тези детайли около бъдещата борсова търговия на природен газ показват, че дискусиите за регламентирането й ще бъдат изключително горещи. Валентин Николов вече обяви, че ще даде най-дългия възможен срок за представяне на предложения и становища, след което ще сформира експертна група с представители на всички заинтересовани страни, която да определи добрите практики и да ги включи в законопроекта. Това е шанс да се подготви по-добра и работеща нормативна рамка. Но раждането на хъба „Балкан“се отлага за след лятото.