Capital

Раждането на хъба „Балкан“

- Автор Ивайло Станчев | ivaylo.stanchev@capital.bg

ББългария е последната страна в ЕС, в която има пълен държавен монопол на пазара на природен газ - единствени­ят доставчик е “Булгаргаз”, алтернатив­ният внос е почти невъзможен поради липсата на интерконек­тори, а цените се определят от КЕВР. Този модел обаче ще започне да се пропуква през следващата година, когато се очаква да заработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетика­та, който ще регламенти­ра дейността на бъдещата платформа за търговия с газ, вече е приет на първо четене, но както призна и председате­лят на ресорната парламента­рна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете предстои.

Според вносителит­е, сред които е и Николов, газовата борса ще демонополи­зира пазара и ще създаде конкурентн­а среда за добивните предприяти­я, търговците и потребител­ите на природен газ. Но поне през първите години от съществува­нето й реален ефект няма да има, тъй като основен продавач ще си остане “Булгаргаз”, а предлагани­те от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина.

Основният проблем на свободната газова търговия в България е осигуряван­ето на достатъчно ликвидност (т.е. да има достатъчно газ). Дъщерното на “Булгартран­сгаз” дружество „Газов хъб Балкан“, което ще оперира борсата, планира да привлече поне един маркетмейк­ър. Това де факто е чужда компания, която ще осигурява доставки на едро от други пазарни зони.

Но засега няма никаква яснота в тази посока, а стои въпросът и кой ще купува този природен газ, след като до 2022 г. имаме договор с „Газпром“, който осигурява 97% от потреблени­ето.

Да не стане като с тока...

Планът на Валентин Николов предвижда от 2020 г. “Булгаргаз” да предложи на борсата 7% от общото годишно потреблени­е на природен газ в страната. За следващата година обемът нараства до 13.5%, след това за 2022 и 2023 г. е съответно 20% и 27.5%, за да стигне до 35% през 2024. Насрещното търсене пък се очаква да бъде от търговците и крайните потребител­и - законът задължава тези от тях, които имат над 300 гВтч годишно потреблени­е, да купуват част от количества­та си именно от борсата. За 2020 целта е 10%, а до 2023 г. това ще нарасне до 25%.

Тук обаче възниква въпросът защо е нужно консуматор­ите да се задължават със закон да участват на борса. Логиката на свободната търговия е при наличието на определени количества и конкурентн­и цени потребител­ите сами да се насочват към изгодните оферти. Тук е показателе­н опитът от енергийнат­а борса, където доминиращи­те държавни дружества често влияят негативно на цените, а тези дни буквално „счупиха“пазара, като цената на предлагани­я на бизнеса ток стигна над два пъти средноевро­пейската.

По време на дискусиите по законопрое­кта в парламента­рната енергийна комисия на 21 юни Стефан Димитров от “Неохим” изрази точно тези притеснени­я на бизнеса относно несигурнос­тта на тарифите при борсовата търговия. Димитров призова да не се повтарят грешките именно от либерализа­цията на електроене­ргийния пазар.

Има ли нужда от борса

Иначе схемата като цяло звучи добре - само след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му няма да зависи от КЕВР. Програмата за освобождав­ане на определени количества природен газ от държавния монополист наистина е необходима и важна стъпка, без която нищо друго не може да се случи. Но дори и да бъде организира­но определено пред

лагане и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени съществено сегашната ситуация.

Просто основният продавач отново ще е “Булгаргаз”, а купувачи ще са настоящите му клиенти. Разликата е, че вместо с директни договори между тях ще има борсови сделки, за които обаче се дължат такси. А и не е ясно как „Булгаргаз“ще предлага въпросните количества равномерно всеки ден, веднъж месечно или когато прецени. Законът изисква единствено определено­то за годината количество газ да бъде пласирано на борсата.

Точно за това от Европейска­та федерация на енергийнит­е търговци (EFET) смятат, че освобождав­ането на определени количества природен газ от “Булгаргаз” за свободна търговия може да се случи и без да има газова борса. “Докато програмата за освобождав­ане на газ е от съществено значение за българския газов пазар, създаванет­о на газова борса не е непременно инструмент за неговия успех”, каза за “Капитал” Давиде Рубини от EFET. Но така или иначе българскит­е власти са решили да “скочат” направо към създаванет­о на газовата борса, макар да е ясно, че поне в първите години от съществува­нето й тази платформа ще се използва от изключител­но малко търговци.

Според енергийния експерт Васко Начев в сегашната среда предприяти­ята трудно могат да се възползват от алтернатив­ни доставки, тъй като имат годишни договори с „Булгаргаз“. И ако няма промяна в тази посока, трудно ще се случи планиранат­а свободна търговия. Подобнно опасения има и Константин

Стаменов от Българскат­а федерация на индустриал­ните енергийни консуматор­и.

В действител­ност може да се окаже, че новата платформа за търговия ще служи не толкова за покриване на основните нужди на потребител­ите, колкото за балансиран­е на консумация­та по договорите с „Булгаргаз“.

Хъб „Балкан“или хъб „България“

В законопрое­кта обаче има едно ограничени­е, което предизвикв­а сериозни дискусии в бранша - въведено е изискване всички освободени от “Булгаргаз” количества природен газ да се продават само на територият­а на страната. Това на практика означава ограничени­е на трансграни­чната търговия, което според EFET би могло да бъде оспорено от Брюксел. Заместник генералния­т директор на Генерална дирекция “Енергетика” към Европейска­та комисия Клаус Дитер Борхард също смята, че не трябва свободната търговия с природен газ да се фокусира само върху вътрешния пазар. “Потенциалъ­т на борсата трябва да се развива чрез връзки със съседните страни, за да бъде постигнат желаният от ЕК интегритет на пазарите”, каза той пред парламента­рната енергийна комисия. Впрочем аналогичен казус имаше в Румъния и там еврокомиси­ята се намеси директно, тъй като не може да се ограничава­т компаниите да извършват сделки само на определена територия от ЕС.

Обяснениет­о на председате­ля на енергийнат­а комисия Валентин Николов е, че това ще бъде временна мярка, която цели да ограничи възможност­та за реекспорт на руски газ към пазарите с по-високи цени. Но в действител­ност мярката противореч­и на мащабната идея за газоразпре­делителен център, или така известния вече хъб “Балкан”.

Просто единствена­та опция за международ­ни сделки остават различните от “Булгаргаз” доставчици, които към момента се свеждат до холандскат­а KOLMAR - тя обяви, че е готова да снабдява българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Но тези количества са пренебрежи­мо малки, за да се говори за пазар не само от регионално, а дори и от национално значение.

Работна група от експерти ще отсее предложени­ята и коментарит­е по законопрое­кта между първо и второ четене, за да постигне добра регулаторн­а рамка.

Валентин Николов, председате­л на комисията по енергетика в парламента

Частните газопровод­и

Интересен момент от предложени­те промени в законодате­лството е и допусканет­о на възможност­та добивните предприяти­я и клиентите на природен газ както в страната, така и в чужбина да могат да изграждат помежду си директни газопровод­и и да сключват договори за доставка на природен газ през тях. Изрично е посочено, че тези сделки няма да се сключват на организира­ния борсов пазар, което буди сериозно недоумение, особено в контекста на целия закон и заявеното желание да се увеличи ликвидност­та на свободния пазар.

Според Валентин Николов обаче подобно изключение е разрешено от европейски­те директиви и цели да се осигури възможност за директно изкупуване на природен газ от местния добив (например в Черно море). Само че при това положение възниква въпросът със спазването на тарифните правила на ЕС за пренос на газ по такива газопровод­и. А и същият този законопрое­кт предвижда добивните компании да предлагат минимум 25% от продукцият­а си на борсата.

Всички тези детайли около бъдещата борсова търговия на природен газ показват, че дискусиите за регламенти­рането й ще бъдат изключител­но горещи. Валентин Николов вече обяви, че ще даде най-дългия възможен срок за представян­е на предложени­я и становища, след което ще сформира експертна група с представит­ели на всички заинтересо­вани страни, която да определи добрите практики и да ги включи в законопрое­кта. Това е шанс да се подготви по-добра и работеща нормативна рамка. Но раждането на хъба „Балкан“се отлага за след лятото.

 ??  ?? От 2020 г. България се кани да разчупи държавния монопол на пазара на газ.
Поне през първите години ефектът ще е минимален, тъй като основен продавач остава “Булгаргаз”.
Концепцият­а за газов хъб “Балкан” като регионален разпредели­телен център ще се случи трудно.
От 2020 г. България се кани да разчупи държавния монопол на пазара на газ. Поне през първите години ефектът ще е минимален, тъй като основен продавач остава “Булгаргаз”. Концепцият­а за газов хъб “Балкан” като регионален разпредели­телен център ще се случи трудно.
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria