Как да подобрим живота в столицата

координатор на инициативата на Столичната община „Зелена София“

Как си обяснявате парадокса, че хората искат по-добра среда: по-чист въздух, по-малко шум, по-чисти улици, но в същото време не са склонни да си променят навиците и да изхвърлят разделно или да ползват градски транспорт?

Любо Георгиев: Гражданската активност е ключова и трябва да я има. Но всяко усилие за по-качествена среда трябва да бъде улеснено в рамките на някаква работеща система. Човек трябва да знае, че има полза от неговото действие. В момента няма силна, ясна и достатъчно добре функционираща система, която да има ефект върху целия град, иначе позитивни дребни неща в различни сфери има. И обратно - която да директор на „Софпроект“и ръководител на „Визия за София“

порицае и накаже действията на недобросъвестния гражданин.

Елица Панайотова: Един от най-големите проблеми е липсата на контрол. Ако няма контрол, нищо от това, което искаме да постигнем, няма да се случи, защото никъде по света не се е случило по друг начин. Обсъждахме наскоро с „Велоеволюция“една велоалея по „Бъкстон“и „Пушкин“и те казват: „Вече никой не прилага ограничителни мерки в градовете, само такива, които насочват.“Да, но това се случва в общества, които първо са имали ограничителни мерки, много строг контрол. Те са стигнали вече до нивото, в което един знак върши работа, но чак след тази стъпка.

Има ли воля в администрацията за непопулярни мерки и ефективен контрол?

Е: За съжаление е малко като кокошката и яйцето - за да имаш воля, трябва поне малко да знаеш, че ще срещнеш разбиране, или другият вариант е да си камикадзе и да кажеш: аз въпреки всички негативи съм готов да се унищожа и да наложа тези мерки. Настоящата администрация няма много механизми да контролира точно нещата, свързани с паркирането и мобилността. „Център за градска мобилност“вече има право да санкционира всички неправилно паркирали автомобили в рамките на синя и зелена зона - не само тези, които не са си пуснали есемес навреме, но и тези, които са паркирали върху тротоар, извън очертанията и др. Ето това е крачка в посока. Друг пример са инициативи на районните кметове, например за платени зони или еднопосочни улици.

Л: За да има воля и капацитет в администрацията, тя трябва да е едно цяло, би трябвало да действа като една машина. За съжаление не е абсолютно стикована. Нещата доста зависят от личната инициатива на конкретен районен кмет, заместник-кмет, директор на дирекция. Самият аз работя в общината, за да допринеса градът да стане по-добър.

Автомобилите и трафикът се превръщат в най-съществения проблем за качеството на живота в София. Как да ги намалим?

Л: Много хора не го осъзнават, но мобилността ни влияе на психологическо ниво. Когато вървим по тротоара, един до друг, сме много по-човечни, защото виждаме човешки същества. Когато сме в коли, виждаме кола, не мислим за това, че в нея има човек, и ставаме по-агресивни, изнервени. Съществена причина за ползването на автомобили е воденето на деца на детска градина и училище. Надявам се системата за записване по райони да започне да дава резултати. Ще продължим да правим анализи в тази посока.

Има и културно-психологически феномен, особено сред хора над средна възраст, на които са им забранявали да имат коли, сега решават, че никой не бива и не може да им забранява. Но не всички се движат с кола - да, една трета от хората се придвижват с автомобил, но 40% ползват градски

транспорт, а останалите - пеша или колело. Е: Надявам се скоро да има движение по проекта за общински велосипеди под наем. Също така две чужди и една българска компания са заявили желание да предоставят електрически скутери под наем.

Могат ли технологиите, иновациите, научната общност да “издърпат” града? И къде би могло да има пробив?

Л: Важно е да кажем, че общината не е градът. Всъщност голяма част от това, което ни се случва, е дело, в положителен и лош смисъл, на не-общината. В София от години кипи активност в много сфери: гражданско общество, иновации, предприемачество. Каква би трябвало да бъде ролята на общината - тя трябва да задава правила и да ги прилага. Но друга ключова нейна роля, за която все още няма достатъчно разбиране, е медиаторската - да свързва заинтересовани лица, да прави така, че не тя сама непременно да избута някакъв проект, а да свърже други хора, които имат знанието, възможностите, човешкия ресурс, парите. Има действия в тази посока, например главният архитект с опита за НПЗ „Хладилника“.

Е: Технологиите, данните, информацията - те са важни. Но има още две неща - хора с визия, които да искат да направят този срок и да искат да учат, и второто е много силна законодателна инициатива. Чисто законодателно ние не сме адекватни на много от реалностите около нас.

Посочете сфера, която би подобрила качеството на живот в София.

Е: Ключът е в транспорта и цялата мобилност в града. Решенията са да регулираме паркирането, автобусният транспорт да стане довеждащ и да се развият всичките други алтернативи - велосипеди и скутери. Това ще има ефект върху чистотата на въздуха и нивата на шум, ще отвори място за зеленина, а тротоарите трябва да са инвестиционен приоритет.

Л: Приоритет би трябвало да е вътрешната организация. Бих го нарекъл административна реформа, макар че звучи изтъркано. В общината няма един отдел, който да се занимава с комуникацията на цялата община, а след като огромни корпорации могат да имат успешна комуникация, значи и София може.

Интервюто взе Десислава Лещарска

Всяко усилие за по-качествена среда трябва да бъде улеснено в рамките на работеща система.

Любо Георгиев