Как се задушава икономика
„Ако вие сте изпълнителен директор на BMW и ви бъде да даден избор - да продавате БМВ-та в Щатите или да ги продавате в Иран, ще изберете пазара на САЩ.“Така Браян Хук, специалният американски представител за Иран, обобщи пред „Свободна Европа“ситуацията пред европейския бизнес в момента, що се отнася до търговията с близкоизточната държава.
Както самият Хук посочва, това правило важи за почти всяка европейска компания, която „участва по някакъв начин в глобалните финанси“. Това обхваща и българските компании. След краткото размразяване на отношенията, започнало след многостранната сделка на САЩ, Европа, Русия и Иран през 2015 г., американският президент Доналд Тръмп удари с нови санкции аятоласите през 2018 г., а последната порция такива беше обявена миналата седмица. Тези санкции реално правят невъзможни разплащанията на сделки в долари или през американски финансови посредници. В същото време разплащанията в евро са прекалено рисковани и отказват повечето европейски компании.
Санкциите на САЩ изключително ефективно ограничават търговията на ЕС с Иран.
Предложеният финансов механизъм INSTEX е поскоро дипломатически ход, а не истинска алтернатива за търговията.
Българската търговия с Иран е почти затворена заради невъзможността за търговски разплащания.
Как работят санкциите
„Санкциите на САЩ засега са доста ефективни в задуша
ването на иранската търговия - и като директен резултат, и поради страха и цялостната несигурност, които създават“, коментира пред „Капитал“експертът по близкоизточна политика и икономика в Питерсънския институт по международна икономика (PIIE) Аднан Мазарей.
По данни на Евростат иранският внос за ЕС през януари и февруари 2019 г. се е сринал. Обемът е намалял 16 пъти на годишна база - персийската държава е внесла стоки в ЕС на стойност 136 млн. евро за двата месеца срещу 2.2 млрд. евро през първите два месеца на 2018 г. Това е главно резултат от спада в износа на суров петрол и петролни продукти поради санкциите. В същото време обаче европейският износ за Иран през първите два месеца на 2019 г. също е само една трета от стойността през 2018 г., или 695 млн. евро срещу 1.56 млрд.
Задушаването на търговията започва в средата на 2018 г. преди същинското влизане в сила на повторните американски санкции поради презастраховката на европейски компании. Целият годишен износ на ЕС към Иран е бил 8.9 млрд. евро - със 17,6% по-нисък от износа през 2017 г.
Допълнителните санкции, които миналата седмица бяха въведени срещу металургичната индустрия на Иран - втората най-голяма в персийската страна след петрола, ще намалят още повече този оборот.
„Най-напред новите санкции ще засегнат тежката индустрия. По принцип, когато има санкция срещу Иран, на първо място са цифровите машини в сферата на металургията. Така че може да се каже, че тотално е спряна“, споделя с „Капитал“председателят на Ирано-българската бизнес асоциация Саид Хадеи.
Това дори не включва дългосрочните инвестиции за десетки милиарди в Иран, от които френските Total и Peugeot трябваше да се откажат или да замразят миналото лято, и излизането на световния логистичен лидер Maersk от страната.
Какво е INSTEX и какво не е
Успехът на санкциите в ограничението на иранската икономика е и една от причините за сегашната ескалация между Иран и САЩ. Техеран няма много възможни ходове, като до този момент разчиташе, че постоянната ескалация ще доведе до по-активна намеса от държавите, които все още остават в ядрената сделка - сред които и Германия, Франция, Великобритания. Резултатът от това засега се казва INSTEX.
Този специален механизъм на ЕС, който беше официално обявен миналия петък, е виртуална клирингова къща за транзакции в евро, чрез която на теория ирански и европейски компании ще могат да търгуват заедно. Така тези, които искат да правят бизнес с Иран, биха били теоретично защитени от американските санкции, които биха ги наказали с изключване от американската финансова система (и де факто световната).
За целта обаче трябваше да се създадат огледални механизми и от двете страни - европейският съществува от януари, докато иранският на теория работи от 28 юни. Механизмът за плащания се гарантира от Великобритания, Германия и Франция и ще работи с техен начален капитал. INSTEX е създаден за търговия на несанкционирани хуманитарни продукти и за поддържане на малкия и средния бизнес. Дори и в това обаче според анализаторите няма да се окаже ефективен.
Според Саид Хадеи сам по себе си механизмът не е достатъчен - липсва му достатъчно финансиране, а страхът от американски санкции е прекалено голям за европейските компании. На същото мнение е и Мазарей. „Не може да се разчита особено на европейските обещания - държавите в ЕС се страхуват много от американските санкции и не могат да насилят компаниите си да търгуват с Иран“, обобщава той пред „Капитал“. Така механизмът е по-скоро символичен жест за желание за по-нататъшна работа за запазване на ядреното споразумение с Иран, а не истински търговски механизъм.
Той към момента не успява и да убеди Техеран. Съдейки по изказванията на иранския президент Хасан Рухани от тази седмица, персийската държава ще вдигне залозите, като започне да обогатява повече уран от позволеното.
Ами България?
България не разчита твърде много на Иран като търговски партньор. Връзката след 1989 г. е хаотична, като големи сделки понякога вдигат обемите, но дълготрайните проблеми на персийската държава със световната система пречат на развитието на устойчив бизнес.
„След като всичките европейски банкови посредници между Иран и България спряха да работят с Иран, бизнесът тук беше силно засегнат. Когато има желание да се търгува, но
няма как да се разплаща, търговските отношения спират“, посочва Хадеи.
България изнася за иранската икономика тежки машини - ел. уреди, мотокари, металургични машини - а внася пластмаси и други производни на петрохимическата индустрия. Стокообменът между България и Иран намалява през 2018 г. и почти сигурно ще последва същите тенденции като общоевропейските (виж графиката).
Според Хадеи обажданията към Ирано-българската бизнес асоциация с въпроси за плащанията са се увеличили рязко от влизането на санкциите в сила. Въпреки това на теория е възможно да има вратички в тази скала.
„Предполагам, че част от фирмите, които имаха търговски отношения с Иран, са намерили начин чрез трета държава да извършат плащането. Това е част от търговските отношения, които производител и търговец пазят за себе си и ние се опитваме да не ровим в техните вътрешни отношения или действия“, обяснява уклончиво търговският представител.
Подобни операции през трети държави естествено биха оскъпили износа и намалили оборота. Тъй като подобни схеми не се отбелязват в националните статистики, а компаниите, които ги практикуват, нямат интерес да коментират въпроса, те са трудно уловими.
По наблюдения на източник на „Капитал“в българския финансов сектор, „от години иранците избягват санкциите, като оперират през турски банки и турски лица, като регистрират бизнеси там. После се разплащат дори в налично злато, което е много популярно в Турция.“Източникът добавя, че „същинските санкционни списъци се спазват изключително стриктно, особено за тези като нас например, които ползват директно американски банки кореспонденти за плащания в долари“. Това реално означава, че за българските компании, които не се възползват от алтернативни търговски методи, канал за търговски плащания с Иран липсва.
До корен
Търговията между България и
Когато има желание да се търгува, но няма как да се разплаща, търговските отношения спират.
Саид Хадеи, президент на Ирано-българската бизнес асоциация и на Смесения търговски комитет между България и Иран
Иран, с други думи, в момента страда от същите проблеми, от които страда търговията на цяла Европа с тази държава. Според данни на Германската асоциация на търговските камари половината от германските компании, които миналата година са търгували с Иран, вече не го правят, а търговският обмен между двете страни е спаднал с 50% за първото тримесечие на 2019 г. Германия е най-големият европейски партньор на страната.
Това значи, че един голям пазар, чийто потенциал преди няколко години караше европейския бизнес да се облизва, отново е затворен. Това не е ново, нито ще е финалното положение. Хадеи посочва пред „Капитал“, че „западноевропейските държави винаги оставят непокътнат корена на отношенията с Иран. Когато е имало политически проблем, те не се откъсват тотално“. Това не важи за България, защото там, казва той, „търговският корен, който дълги години имахте, е изоставен. Така че, ако ситуацията се успокои, отново ще започваме от нулата“.