Държим да сме лидер, но не бихме правили компромис с риска

Наследявате ръководството на банката след дълго управление на господин Хампарцумян. Какво ще вземете от неговия мениджърски стил и какво ще промените?

Това е безспорно предизвикателство, което с поемането на ролята приех. Същевременно е и известно облекчение, защото след управлението на Левон Хампарцумян банката е с много установени добри практики и работи идеално като организация.

Ще споделя три мениджърски урока, които съм научила в пряката си работа от господин Хампарцумян и които със сигурност остават валидни в управлението.

Първият е, че в банката отношението към всеки колега трябва да е отношение на доверие и респект. Резултатите не идват от управлението на главния изпълнителен директор, а от екипната

работа.

Вторият мениджърски урок е, че когато си на тази позиция, трябва да можеш да вземаш решения. За 17 години в риск мениджмънта това, което със сигурност съм се научила да правя, е да вземам решения и да нося отговорност за тях.

Има решения, около които няма да е лесно всички да се обединим, но това, което съм научила в такива случаи, е да изслушвам гледните точки на всички. Отговорността за решението обаче ще е моя. Вземането на решение и навременното му вземане вървят ръка за ръка.

Третият важен урок е, че работим в среда, която е безкрайно конкурентна, и същевременно работим в банка, която е с установени лидерски позиции. Необходимо е да се научим да празнуваме успехите в организацията,

но да не сме самодоволни и постоянно да поставяме високи цели, и да сме сигурни, че успехите ни предстоят.

Промяната на главния изпълнителен директор в България се случва заедно с промяна на главни изпълнителни директори и на други банки в групата. Тоест ние не сме изключение, а по-скоро сме потвърждение на правилото, че групата се фокусира върху това да избере хора от организацията, които са натрупали опит от различните етажи и познават много добре как работи банката. Това, че изборът както в България, така и в Чехия и Унгария пада върху човек, който е израснал и е направил кариерния си път в организацията, е индикация, че съществени промени не се очакват. По-скоро нашата отговорност е да осигурим приемственост на утвърдените

мениджърски практики.

Разбира се, известни промени ще има - с господин Хампарцумян сме различни хора, от различни поколения. С моя натрупан оперативен опит в организацията ще погледна критично върху процесите. Промени ще следват и от това, че самата банкова система се променя, както и начинът, по който правим бизнес. Това предполага доста хора да са по-овластени и организацията да не е толкова йерархична. Това импонира на моя стил, който е ориентиран към това да се доверявам на хората и да делегирам отговорност.

Споменахте лидерството на пазара. С консолидацията в сектора започват да се появяват банки от калибъра на Уникредит Булбанк. Заявили сте, че няма да растете с нови придобивания, така че каква е стратегията ви за запазване на лидерската позиция?

Консолидацията е факт и тя е доста мащабна, което категорично променя пазарните дялове и разпределението на пазара. За нас това не е притеснително, по-скоро е очаквано, защото в по-предизвикателни времена за банките е съвсем логично да търсят възможности, от една страна, за неорганичен растеж, от друга, за ефективност, синер

гия и оптимизация на разходите.

Нашата стратегия на ниво група и в България остава за органичен растеж. Ние вярваме, че имаме потенциал да запазим лидерските си позиции, като продължаваме да сме най-близкият партньор на корпоративния бизнес, български и международен. Продължаваме да сме предпочитан избор за гражданите физически лица, като се опитваме да адаптираме продуктите си така, че да отговарят на новите клиентски потребности.

Фокусираме се към иновациите и дигитализацията. Знаете, клиентите очакват банката да е в телефона и нашата банка вече е там - 50% от всички разплащания на наши клиенти стават през мобилния телефон. Опитваме се да отстояваме лидерската позиция и като се ангажираме с проекти, които имат социален ефект. Това означава да се фокусираме както върху микрокредитирането, така и върху големи корпоративни проекти, които освен ефект върху възвращаемостта за инвеститора имат и социален ефект. Опитваме се да инвестираме и в повишаване на финансовата култура на българите и по този начин да им помагаме да правят правилния избор на продукти и услуги.

Има ли достатъчно добър едър бизнес, който да ви позволява да растете органично в България?

Всеки малък бизнес има потенциал да стане голям. В момента подкрепяме компании, които стоят зад близо 40% от БВП на страната ни. Не планираме да правим съществени промени в рисковия си профил, но вярваме, че имаме потенциал да разширим присъствието си както при международните клиенти в страната, макар 85% от тях са наши клиенти, така и при средния бизнес.

След като банката се оглавява от човека, който се е занимавал с управлението на риска, може ли гледаме на това като на някакъв сигнал? Вече БНБ алармира, че вижда прегряване в някои сектори, особено жилищното кредитиране. Вие виждате ли такива и стигнали ли сме фаза, в която трябва да се притесняваме?

По отношение на опасенията за прегряваща икономика и балон с жилищното кредитиране, знаете, регулаторът реши да наложи един антицикличен буфер от септември, а догодина ни очаква увеличаване до 1% от април, което е абсолютно логично. Изразявам личен респект към регулатора, че се осмели да поиска промени в закона и да добави в правомощията си възможността да налага количествени ограничения, за да може да се намеси в определени моменти, като наложи тавани на задлъжнялостта, както и тавани на съотношението между пазарна цена и финансиране.

При цените на жилищните имоти сега няма как да не направя съпоставка с 2008 г., когато беше пикът на жилищното строителство и на цените. Тогава банките финансираха 100 - 125% от покупната цена на имотите. За щастие днес такива оферти няма, макар някои клиенти да имат желание за 100% финансиране на имота. Разликата е, че цените на имотите още не са достигнали цените от 2008 г., а средната работна заплата официално в момента е над 1200 лв., при ниво от под 600 лв. тогава. Така че доста по-добре стои съотношението в момента. При все това в някои от големите градове и по-скоро в определени локации на големите градове динамиката на цените излиза извън стандартните равнища и всички трябва да сме внимателни за подобни сигнали.

Виждате ли друг рисков сектор - офис строителството, земеделиe или друго?

Земеделие не, офис строителството - също не бих казала. Единствено доскоро под специален фокус ни беше туризмът, но към настоящия момент не считаме, че наблюдаваме притеснителни тенденции.

Това лято една от големите теми за банковия сектор са проверките на ЕЦБ, които са към края си. Очаквате ли те да покажат качествено различна картина от това, което виждаме в данните и което видяхме при последната проверка отпреди три години?

Методологията за оценка на качеството на активите, по която работи ЕЦБ в момента, е съвсем нова. Тя е от юни 2018 г. и стъпва на нови счетоводни стандарти, които бяха въведени в банките, като например МСФО 9, който все още трябва да мине проверката на времето. Затова логично методологията е доста консервативна.

Но проверката идва след 2018 г., която беше една добра година за банките. Така че при равни други условия резултатите би трябвало да са по-добри от предишните.

Разбира се, следва да имаме предвид и коментара, част от доклада на Европейската комисия, относно препоръката да има адекватна оценка на активите, включително и на обезпеченията.

Цените на имотите още не са достигнали цените от 2008 г., а средната работна заплата официално в момента е над 1200 лв., при ниво от под 600 лв. тогава. Така че доста подобре стои съотношението в момента.

Бихте ли обяснили по-подробно?

В България за определяне на стойността на обезпеченията банките работим с оценители, които дават справедливата цена на имот основно на база съпоставими сделки на пазара. Но няма регистър, който да проследи какви са реалните стойности, на които се сключват сделките. Вероятно сега e моментът да се опитаме като институция, а и чрез браншовите организации, да потърсим диалог за създаване на регистър или да регламентираме изискванията за оценка пред оценителите.

Банковите проверки са може би последната крачка преди влизането на България в ERM II и в банковия съюз. Какви ще са преките ефекти и кога очаквате това да се случи? Има ли забавяне спрямо заложените цели от правителството?

Наскоро получихме ново потвърждение, че изпълняваме изискванията. Така че изглежда нелогично влизането ни да се отлага във времето, още повече че то би донесло много позитиви. Прекият ефект за нас като банки е, че системата ще стане два пъти по-контролирана. Това в никакъв случай не значи, че местният регулатор и европейският не биха си партнирали. Освен това в момента БНБ е с ограничени правомощия като кредитор от последна инстанция, докато ЕЦБ има доста поголеми правомощия за действие.

Валутният риск, макар и само на книга, също би се елиминирал от приемането ни, тъй като понякога чуждите пазари асоциират различията на валутата като риск. Транзакционните разходи, особено тези, свързани с експорта, биха намалели. Така че е логично присъединяването да е свързано с по-високо благосъстояние и възможност за инвестиране на средства.

Миналата година бе рекордна за печалбата в банковия сектор, макар и при свиващи се маржове. Какви са очакванията ви за тази?

В момента системата работи в условията на намаляващи маржове и това, което се отразява позитивно върху резултатите на банките, е от една страна, ръстът на кредитирането, което е следствие на икономическата обстановка и ръста на потреблението, а от друга, положителните резултати на банките идват от същественото намаление на разходите, свързани с цената на риска. Разходите за провизии след шестгодишен период на растеж намаляват, голяма част от лошите кредити, наследени от предишната криза, бяха изчистени. Съответно банките успяха да натрупат буфери, които да осигурят голямо покритие на остатъчните необслужвани портфейли и като резултат в момента цената на риска е доста ниска, което позволява да се отчетат добри крайни резултати. Допълнително за тази печалба допринесе и благоприятното състояние на капиталовите пазари.

Но едновременно с това банките имат изключително много разходи за инвестиции, които са свързани с това да сме в регулаторно съответствие. Например PSD II, която ние искрено приветстваме, защото очакваме големи позитиви от отвореното банкиране, ни натоварва с големи инвестиции, които няма да дадат пряк положителен ефект върху резултатите на банките. Затова съм умерен оптимист. Не е устойчиво за индустрията, ако продължи още дълго този безпрецедентен и дълъг период на ниски лихви.

Кога очаквате това да се случи?

Бих се въздържала от прогнози, защото в голяма степен това зависи от политиката на ЕЦБ, а също и от тренда в икономиката

на Европа. Ако еврозоната продължи да се движи в темпове, които са неблагоприятни, ЕЦБ със сигурност би запазила ниските лихви още известно време.

Най-голямото опасение при ниски и отрицателни лихви не е ли, че точно самите посредници, банките, са склонни да поемат рискове, които в един момент, при рязко обръщане може да се окажат недоизчислени?

Намираме се в безпрецедентна ситуация, в която повече от десетилетие лихвените нива са толкова ниски. Всъщност никой не е очаквал, че намалението на лихвите след фалита на Lehman Brothers ще продължи повече от 12 години. Но мисля, че банките добре съветват клиентите си, и вярвам, че и населението се опитва да си прави сметката.

Ние много пъти сме обсъждали дали е необходимо да променим рисковата си политика така, че да отговорим на засиленото предлагане на кредити при поразлични рискови профили от тези, които ние кредитираме. Категорично се въздържахме и решихме, че по-добре е да си плащаме 60 базисни пункта надбавка на ликвидността, отколкото да се насочим натам. Кредитирането заради пазарни дялове си има своята цена и тя се плаща. Ако мога пак да се върна на въпроса за пазарните позиции, казахме си, че ако запазването на лидерското място означава съществено да променим рисковия си апетит, да започнем да подценяваме кредитния или ликвидния риск, това не е начинът, по който бихме искали да запазим лидерството си.

Как си представяте Уникредит Булбанк след пет години?

Аз съм голям оптимист за бъдещето на банката. Уникредит Булбанк е в цялостна трансформация

на процесите и операциите си, за да може да отговори на клиентските потребности. Много отдавна клиентите очакват ние да сме тяхната банка 24 часа, 7 дни в седмицата, банката вече е в телефоните им. Голяма част от клиентите ни ходят до филиала само ако трябва да се консултират и да обсъдят по-важно финансово решение с банкера си, но не и за всекидневните операции. Към днешна дата нашите клонове са само 6% от клоновете на банки в страната. Голяма част от операциите ни се случват дигитално. В банката и в дружеството ни за потребителско кредитиране голяма част от дейностите са автоматизирани и се вършат от роботи. Един от нашите роботи вече получи и благодарствен мейл от клиент, което е знак, че се справят добре.

След колко години това дали една фирма ще получи заем ще зависи от алгоритми и роботи, а не от банкера, който оценява риска?

Тенденцията е голяма част от скоринга вече да се случва чрез алгоритми, модели и машини. То е валидно най-вече при физическите лица и микрофирмите, където процесът на стандартизация е по-ясен. Искрено се надявам за средните и големите корпоративни клиенти замяната на индивидуалния подход да е доста по-отдалечена във времето - след 10 или 20 години. Но вярвам, че винаги ще има възможност за чисто човешки диалог, в който да се намери конкретно решение за определения клиент. Роботите само отнемат от товара на оперативната работа, за да може нашите служители да разполагат с време да правят това, което умеят най-добре, и да са на разположение на клиентите.

Интервюто взеха Теодора Василева и Николай Стоянов

Проверката на ЕЦБ идва след 2018 г., която беше една добра година за банките. Така че при равни други условия резултатите би трябвало да са по-добри от предишните.