Защо тъгува homo sapiens
За новия термин “екологична скръб” и класическите начини да променим нещо (като започнем от себе си и собственото си поведение)
Живеем в уникални времена. Наскоро вотът на работна група от 34 изследователи на околната среда, един от които Нобелов лауреат, го доказа. Учените излязоха с категорично становище, че Земята е прекрачила в нова епоха, наречена антропоцен. Тя започва с ядрените опити, а в момента тази геоложка ера се определя от всички промени в структурата на планетата, резултат от действията на човечеството. Изглежда вълнуващо да сме преки участници в планетарно събитие, което не се е случвало от 12 000 години насам, поне докато не видим какво всъщност означава и как ни се отразява то.
През 2000 г. проф. Пол Круцен, носител на Нобелова награда за работата си по опазване на озоновия слой, предлага термина антропоцен. Той описва настоящата геоложка ера, в която „много от условията и процесите на Земята са дълбоко повлияни от човешка дейност“. В това число влизат фактори като появата на технофосили от пластмаса и бетон; покачването на морското равнище; окисляването на океаните и разпространението на т.нар. мъртви зони в тях; необичайно високата степен на ерозия, причинена от урбанизацията и индустриалното земеделие; изчезването на биологични видове и много други. Проф. Ян Залешевич, председател на работната група по антропоцена, внася повече яснота: „Вече съществува голям обем от научни сведения, които фиксират зародиша на антропоцена в средата на ХХ в., в следвоенния бум на индустриализация и глобализация.“Според проф. Круцен и работната група тези промени ще продължат повече от хилядолетие. На 21 май беше публикувано решението на Работната група по антропоцена, която единодушно се съгласи с настъпването му и реши, че ще изготви и представи предложение към Международната комисия по стратиграфия през 2021, за да бъде официално приета новата геоложка епоха.
Докато проф. Круцен и неговите колеги се фокусират върху физични и химични изменения, д-р Кристин Кеворкян от университета “Уолдън” във Вашингтон, САЩ, дефинира едно от психичните проявления на новата ера и го нарече екологична скръб (environmental/ecological grief). „Това е реална тъга, породена от загубата на екосистеми, било то по естествен път, било заради човешка намеса“, обяснява тя.
Кеворкян е танатолог – занимава се с въпроса как хората се справят с тежки загуби. Преди време като екоактивист д-р Кеворкян се включила в изследване на смъртоносна епидемия сред косатките близо до Сиатъл, причинена от негативното човешко въздействие върху тази екосистема. Докато наблюдавала какво се случва с косатките, Кеворкян изпитала толкова силна скръб, сякаш е загубила някой от собствените си близки.
Първоначално се притеснявала да говори за това усещане, докато не срещнала други хора, които също страдали по природата. Така се родил и терминът екологична скръб, който става все по-популярен.
Въпреки че сам по себе си терминът е нов, екопсихологията се занимава с този проблем от години. През 2017 г. Американската психологична асоциация (APA) публикува доклад, озаглавен „Психичното здраве и променящият се климат: въздействие, приложение и насоки“, в което цитира десетки изследвания, за да илюстрира резултата от климатичната криза върху психиката на хората.
Кой ще бъде засегнат от екологична скръб? Повечето хора, но по различен начин. Докато за някои климатичните проблеми изглеждат далечни и почти нереални, голяма част от населението на Земята ги изпитва на свой гръб. Така например индонезийката Сатра Пули говори от името на семейството си, когато разказва за основното земеделско препитание на своята страна – ориза: „Вече не знаем кога да садим, защото не можем да
Изглежда вълнуващо да сме преки участници в планетарно събитие, което не се е случвало от 12 000 години насам, поне докато не видим какво всъщност означава и как ни се отразява то.
предвидим сухия и дъждовния период. Става все по-трудно да произвеждаме ориз и да се изхранваме.“В същото време столицата Джакарта, дом на около 10 милиона души, е найбързо потъващият град в света и според BBC 95% процента от него ще бъдат потопени до 2050 г. Също като Джакарта, много крайбрежни градове са застрашени от потъване заради покачващите се нива на световния океан и прекомерната употреба на подпочвени води.
Според докладa на APA хора, които са претърпели природни бедствия вследствие на климатичните промени или са загубили традиционното си препитание, са в риск от тежки психични травми. Често страдат от посттравматичен стрес, липсва им усещането, че имат контрол над живота си, и губят идентичността си.
Друга сериозно застрашена група е на научните изследователи, които се занимват с околната среда. Според института „Гарисън“в Ню Йорк и неговата програма „Климат, съзнание и поведение“тези учени са застрашени от т.нар. вторична травма. Тя се получава, когато човек не е пряко засегнат от дадено събитие, но е станал свидетел на деструктивните му последствия. Доклад на американската Национална федерация за дива природа (NWF) изследва психологическите ефекти от глобалното затопляне и дава пример: „Умиращ коралов риф може да натъжи някого, който просто е дочул за проблема, но за научния работник, който е прекарал по-голямата част от кариерата си, изследвайки този риф, промяната може да бъде емоционално опустошителна.“Такива са и наблюденията на Кристин Кеворкян. Преди няколко години тя изнесла лекция за работата си върху екологичната
скръб пред биолози и специалисти по опазвне на околната среда в „Оксфорд“: „Хората на тази конференция споделиха, че терминът описва едно чувство, което отдавна изпитват. Докато гледат как животните и екосистемите умират, те скърбят, но не са били сигурни как да назоват усещането.“
Диана Иванова е изследовател, а един от последните й проекти е научна статия за историята, текущото състояние и последствията от използване на лигнитни въглища в България. Работата по темата й е донесла немалко напрежение: „Енергийното ни потребление е силно зависимо от въглищата, които имат ужасни последици за хората и климата. Освен това от ЕС постоянно налагат такси за въглеродни квоти за милиони
евро, които всеки данъкоплатец финансира, и все пак продължават да се правят планове за разширяване на минните комплекси.“Разказва, че усеща как тази фрустрация се трансформира в нужда от действие: „А действието ми дава сили, особено когато е съвместно с други хора, с които споделяме мисия.“
Именно хората, които приемат опазването на околната среда като лична мисия, са една от групите, които страдат по природата.
Блажка Димитрова е основател на групата Zero Waste Bulgaria, както и на първото заведение с нулев отпадък в София. „Преди години, когато видех кадри с риби и птици, оплетени в пластмаса, ми ставаше толкова тъжно, че се разплаквах.“Но с времето също като Диана Блажка е канализирала тази тъга в нещо градивно. Сега смята, че личният пример е найважен, и откакто следва философията за нулеви отпадъци, разочарованието е преработено в мотивация да продължава да се бори. На въпроса за смисъла Блажка отговаря: „Ако искаме да живеем в по-добър свят, да осигурим по-чисто бъдеще за децата си, то задължително трябва да правим нещо. Иначе ще става все по-зле.“Окуражават я и усилията, които вижда около себе си, а те често идват от „обикновени“хора, които просто искат да запазят света чист и красив.
Един от тези хора е Ана Маринова: „В какъв свят ще живеят децата ни? Ще доживеем ли изобщо до внуци? Колко вида животни ще оцелеят дотогава“, пита се тя. Разказва, че понякога стига до отчаяние, особено когато приятелите й се отнасят с пренебрежение към отпадъците, които генерират, и не се замислят колко години след нас боклукът ще трови планетата. Разбира, че нейните действия сами по себе си няма да спасят Земята, но все пак разчита, че личният пример е заразителен: „Надявам се, че и децата ни ще го последват, после и техните семейства, приятелите им също и ще покажат, че има алтернатива на масовото консуматорство.“
Рада Бонева, блогърът зад ThriftSheep, е верен защитник на каузата и споделя това мнение: “Преди да се стигне до глобална промяна, трябва да се тръгне от битовото. Замърсените океани изглежат далече, но замислиш ли се веднъж, започваш да осъзнаваш проблемите. Старая се да се уча от грешките си и да се информирам от добрия пример на другите.“
Може би си казвате, че ежедневието и без това ви предлага достатъчно трудности, така че няма защо да се затормозя
вате допълнително с темата за глобалните изменения и така да си докарате еко скръб. Но ако преди няколко години вариантът да не се интересуваме беше опция, днес трудно ще избягаме от спешните за решаване глобални въпроси. В края на май една от найуважаваните медии в света, The Guardian, обяви, че сменя речника, с който говори за климата, а примерът беше последван от медии по цял свят. Сега, вместо сравнително неутрални изрази като „глобално затопляне“и „климатични промени“ще се използват „климатична криза/oпустошение/извънредна ситуация“.
Само преди няколко седмици, на 4 юни, Институтът по океанография „Скрипс“съобщи, че през май 2019 г. средните нива на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата са достигнали 414.8 частици за милион (ppm). Тези рекордно високи нива са прецедент за човечеството и от института разясняват, че съвсем не са случайни: „В първите години на измерване средното годишно покачване беше с 0.7 ppm, а разликата между 2018 и 2019 г. е 3.5 ppm.“Това означава, че нивата на СО2 се покачват постоянно и бързо. А за малкото хора, които все още вярват, че човечеството няма пръст в кризата, проф.
Ралф Кийлинг обяснява, че ако сравняваме само една година с друга, то наистина би могло да бъде така, но тук става въпрос за измервания, които включват ледниковите ядра и показват, че през последните 800 000 години средните нива на СО2 са несравними с днешните, които започват драстично да се покачват още с Индустриалната революция.
Стряскащите примери стават все повече, а с тях расте и палитрата от усещания, които Кристин Кеворкян описва като екологична скръб. За късмет все повече са и хората, които мислят като Калина Стоянова: „Днес успях да убедя цели две майки в ползите от бебешките пелени за многократна употреба – освен за природата те са по-добро решение и за кожата на бебето. Ето така се справям с „безсилието“, като виждам как се появяват птички, които ще внесат пролетта, дори на моменти да изглежда безнадеждно.“
Дончо Митков е от хората, които през последните години познаваме като „инфлуенсъри“. Опитва се да влияе най-вече за социални каузи, като това младите хора да останат в България и всички да поемем лична отговорност за поведението си, например като изхвърляме боклука разделно. „Днес съм ходил до магазина три пъти. Ако всеки път взимам оттам дори по една найлонова торбичка, за една година ще използвам 1080. Ами ако роднините, приятели, съседите и колегите ми правят същото? Ако имам деца, които възпитам да консумират така? Какво прави това на година? А за 50 години“, пресмята той, за да покаже, че не е нужно човек да бъде активист, учен или жител на Джакарта, за да е свързан с глобалните промени.