Богът на децата
Любимият на поколения деца холандски писател Хюс Кайер представи у нас българския превод на романа “Черните камъни”
За съжаление днес сред младите отново е модерно да имат крайнодесни убеждения, стигащи дори до фашизъм. В Амстердам все още не е чак толкова страшно, но Ротердам е вече крайнодесен град, казва един от най-известните нидерландски писатели, Хюс Кайер. Той пояснява, че това явление е станало особено видимо сега, по време на европейските избори, и дава за пример нашумелия напоследък политик Тиери Боде, който често в изказванията си ползва риторика и дори език, характерни за нацистите по време на Втората световна война. „Аз и другите писатели трябва да отговорим на тази надигаща се модерна вълна дори сред интелигентните млади“, убеден е Кайер. Той гостува у нас, за да представи превода на български език на детския му роман „Черните камъни“(изд. „Жанет 45“). Романите му за деца и
тийнейджъри печелят най-престижните световни отличия – два пъти германската награда за детска литература, четири пъти нидерландска детска награда „Златен калем“и най-важната „Астрид Линдгрен“– известна още като малкия “Нобел”.
Кайер е избрал да отговаря на набиращите сила радикални настроения с човеколюбие. Сам се определя като „писател, който ужасно обича хората, даже прекалява“. „Разбира се, някои хора се държат по начин, който не мога да понасям. Както например бащата на Томас, чийто проблем е неговата религия“, обяснява Хюс Кайер за главния си герой в най-награждавания му и превеждан роман „Книгата на всички неща“(издадена на български език през 2017 г. от „Жанет 45“). Бащата на Томас е протестант, който се страхува от Бог, църквата го учи, че той трябва да е господарят вкъщи и ако някой му се опълчи, трябва да бъде наказан. Така майката, а и самият Томас са редовно бити и малтретирани.
„Моят баща беше същият, той е прототипът на героя от книгата, неговата църква му казваше, че трябва да ни бие, ако не му се подчиняваме“, споделя Хюс Кайер, който е роден и израснал в Амстердам. Строгият му баща го е принуждавал да учи в протестантско училище – „израснах в толкова затворено религиозно общество, че до четиринадесетгодишната си възраст въобще не знаех, че съществуват хора, които не са вярващи“. Той си спомня как насилието върху майка му не е бил изолиран случай – „тогава, през 50-те, беше по-скоро нормално мъжете да бият жените си, особено сред холандските протестанти“. Хюс Кайер подчертава, че в днешна Нидерландия домашното насилие е забранено със закон и отдавна не е практика.
За децата, които четат романа му, това може би е един от най-щадящите начини да се запознаят с подобна житейска ситуация и да знаят, че спасение и помощ винаги има. В „Книгата на всички неща“съседката е тази, която помага на малкия Томас, дава му книги, помага му да си основе читателски клуб и да извика въображението си на помощ.
На срещата на писателя с български деца той обясни на младата си публика,
че за щастие днес в Нидерландия законът защитава децата и никой не може да ги бие.
Също като героя си Томас в своето безрадостно детство Хюс Кайер е търсил спасение в книгите – четял е тайно, защото според баща му само библията е имала значение. „Толкова не харесвах бога, от който баща ми се страхуваше, че, когато бях на десет години, си измислих свой собствен бог, на който се молех“, разказва Кайер. Неговата фантазия започва да сътворява цели нови вселени още тогава, така е до ден днешен, когато Кайер е на 70 години и има десетки написани произведения за деца и възрастни. В тях децата звучат автентично, жаргонът им е правдоподобен и може би това е една от причините книгите му да са толкова обичани от цели поколения в Нидерландия, израснали с тях. Дори тежка тема като трудното детство на Томас, белязано от насилие, е поднесена по поносим начин без излишно драматизиране. Както отбелязва журито, когато връчва на Кайер мемориалната награда „Астрид Линдгрен“: „Само топлината и уважението, с които този писател се отнася към децата, могат да направят тягостната история поносима и дори много увлекателна.“
„Познавам езика на децата, защото ги слушам внимателно и се интересувам от тях. По същия начин изследвах и езика на старите хора или на жените.“Любопитството към света и умението да е съпричастен към различните обществени групи ражда и една от най-популярните му героини, Маделиеф, която е много известна в Нидерландия
– силно момиче с ярък характер. „Исках да разбера света на момичетата, за да създам достоверно героинята си. Тя не е като Пипи Дългото чорапче – изключителна, различна. Моята героиня е обикновена.“Историята, която показва едно съвсем обикновено, но в същото време силно момиче, е много важна, особено през 80-те.
Въпреки собствения бог, който Хюс Кайер си измисля като дете, днес той се определя като невярващ: „Вярвам в любовта, но това не е религия. Вярвам в науката, която също не е религия, въпреки че има своите отрицатели в лицето на хората, които са убедени, че Земята е плоска.“Съвременна Холандия е в по-голямата си част нерелигиозна, повечето хора не са вярващи. „Именно за тях написах книгата за възрастни „Библия за невярващи“в шест части, вече преведена на няколко езика.“Мотивацията му да напише тези книги е, че историите от Стария и Новия завет трябва да бъдат разказани в културен контекст, за да може и нерелигиозните да ги познават. „Тази основа е изключително необходима, за да се постави европейското изкуство в контекст, важно е да се знаят историите от Библията, за да се разберат картините на Рембранд и Караваджо например.“
Световноизвестният детски писател от години не пише книги за деца. Пише за възрастни. Дали ще се върне пак към младата си публика? „Никога не знам какво ще ме вдъхнови. При мен творческият процес е като сънуване. Сам се изненадвам от историите, които се появяват на белия лист. Когато прочетох какво се случва с единия от двамата братя близнаци в „Черните камъни“, плаках“, споделя Хюс Кайер.
Днес в куфара, с който Хюс Кайер пристигна в София и Пловдив, има испански и латиноамерикански автори. Това е литературата, която го вълнува през последните години: „Уча се от тях на емоции, как се пише за емоции, опитвам се да избягам от собствената си холандска скованост и студенина.“
„Вярвам в любовта, но това не е религия. Вярвам в науката, която също не е религия.“
Хюс Кайер, писател