Танцуващият с предразсъдъци
Индонезийският хореограф Рианто пристига в Пловдив малко след като разбуни духовете в страната си
Искам да докажа, че танцът може да вкара красота в ежедневието на хората.“Индонезийският хореограф Рианто звучи алтруистично и невинно за човек, който в началото на тази година предизвика „морална паника“в страната си.
Премиерата на филма на режисьора Гарин Нугрохо с участието на Рианто Memories of My Body стана повод за смъртни заплахи към екипа и подписка с близо сто хиляди протестиращи – причината е, че освен практикуването на иначе отредения за жени народен еротичен танц „ленгер“филмът изследва и флуидната сексуалност на хореографа, нещо, възприето отобществото като опасно за младите хора в страната.
Извън Индонезия, където консервативните настроения се засилват, изкуството му е широко прието, а миналата година филмът беше показан на кинофестивала във Венеция. Българската публика също ще има шанса да провери дали има нещо скандално, или всъщност всичко в изкуството
на Рианто е напълно естествено.
На 22 септември той ще гостува в Пловдив, в рамките на фестивала One Dance Week, за да представи самостоятелния си спектакъл „Медиум“, описан като „вик за свобода, предаден чрез експресивния език на тялото“. Това ще е второ гостуване за него в България – през 2017 г. на „Световен театър в София“той представи „Софтмашина“, проект със сингапурския артист Чой Ка Фай, в който съвременният танц се съчетава с документалното кино.
Рианто е роден в селото Калиори през 1981 г. и от ранна детска възраст има интерес към традиционните индонезийски танци от остров Ява, където живее над половината от населението на страната. През 2000 г. се мести в Суракарта, град в централната част на острова, а от 2003 г. живее в Токио заедно със съпругата си.
„Първото ми пътуване в Япония беше едно от най-впечатляващите неща, които са ми се случвали – чувствах се като открил различна планета“, разказва Рианто. Той поставя знак за равенство между културния шок и физическото си състояние, като казва, че изненадата за „селското ми тяло“е било голяма. „С времето се появи усещането, че има определена празнина в градските хора на Япония и ми се искаше да я запълня с танцовото си изкуство. Това все още е основата на работата – да сближа естественото тяло и съвременното тяло в рамките на модерността.“
Рианто възприема и като мисия да освободи мъжкото тяло от предубежденията. „Мъжът танцьор не би трябвало да е нетипична гледка. Спектаклите ми винаги са свързани с темата за пола, тъй като хореографията ми е напълно свободна от рамките, които половите дефиниции задават. В танците ми няма женски и мъжки граници. При мен женствеността и мъжествеността са винаги обединени в едно тяло“, казва Рианто. И добавя: “Не обичам да разграничавам старото и модерното – ако мислим толкова фрагментарно, няма да напреднем в нищо. За мен е важен балансът между съвремието и традицията – когато го намеря, получава се нещо, което никога няма да ми омръзне, никога няма да се изчерпи откъм идеи, никога няма да спре да се развива.” Билети за спектакъла на Рианто в пловдивския „Дом на културата“се продават в системата на Epay Go.
Каква беше причината да напуснете Conde Nast Traveler и да започнете да правите сама YOLO?
Пришпорих нещата с YOLO, след като от Conde Nast съобщиха, че планират да затворят редакцията в САЩ, защото офисът във Великобритания вече ще генерира съдържание за американското издание. Обичам много работата си, затова побързах да започна YOLO. Признателна съм за годините си в Conde Nast, където имах късмета да работя с един истински визионер – главната редакторка Пилар Гузман, променила съдбите на толкова много хора в бранша. Винаги съм искала списание за пътешествия, което да разказва преживяванията на интересни, артистични хора вместо обичайните пътеписи. Освен това YOLO ми дава възможност и свобода да показвам фотографиите, които винаги съм искала да виждам.
Свидетели сме на ожесточена битка между печатните и онлайн изданията на медийния пазар. Вие избирате хартията. Защо?
Вярвам на контакта, който читателят създава с печатното издание. То кара човек да намали темпото, да се отпусне и да намери нещо, което дори не знае, че е търсил.
Дигиталните медии все поустремено отиват в една посока – показват ни какво е новото, но не и какво е стойностното. Всички се надпреварват бясно кой ще покаже пръв новата колекция на дадена марка, нов модел обувки, нов парфюм, но никой не дълбае в истинските, стойностни истории. Тайната на дълголетието на печатните издания е да създадеш материален обект, който човек иска да притежава, да запази, да го вижда около себе си и да се връща