Три синджира неграмотни
Правителството не решава проблемите, то ги субсидира”, гласи една от известните пропазарни реплики на някогашния американски президент Роналд Рейгън. Поне два текста в този брой на „Капитал“доказват това твърдение.
Първият е за резултатите от образователните тестове PISA.
Какъв е проблемът: Децата от България се класират на последно място в целия Европейски съюз, и то по всички измервани дисциплини - четене, математика и науки.
Защо това е важно. Ниските резултати на децата в България ще доведат до неприятни последствия в няколко посоки:
Тъй като тестовете мерят т.нар. функционална грамотност (доколко знанията на децата им помагат да се оправят в живота), лошото представяне на голяма част от учениците означава, че когато те излязат от училище, ще се сблъскат със сериозни проблеми Ниските резултати са пряко свързани с това колко ще расте или по-скоро с колко няма да расте икономиката през следващите години, както ще разберете в един от текстовете от темата
Има ли какво да се направи? Разбира се. Ситуацията е неприятна, но може да бъде подобрена: Правителството трябва да направи истинска и сериозна реформа в образованието
Тя включва различни начини на преподаване, различни системи и различни методи на изпитване Промяната обаче никога няма да дойде наготово изцяло от правителството (вижте началото на текста)
За да се промени образованието, са нужни постоянен натиск от хората и сериозни усилия от страна на учителите.
(Подробни данни и интересни анализи по тази тема може да видите на стр. 11-19)
Другата тема от броя, която показва, че правителството не решава проблемите, а предимно ги субсидира, пак е свързана с децата. През последните седмици след един трагичен случай на починало дете между правителството и българските педиатри се образува огромно напрежение. Покрай тази история се разбра, че системата на здравната помощ за деца е лошо организирана и финансирана. Лекари има, за да се работи нормално, не трябват чак толкова много пари, проблемът е основно в организацията. Топката отново е в правителството, но пак - да се чака то само да направи нещо, ще струва още много загубени години. (Вижте как могат да се решат проблемите в педиатрията на стр. 26)
Общото между образованието и здравеопазването е, че и двете са солидарни системи. Роналд Рейгън беше крайно десен политик и вероятно би оставил пазарът да реши проблемите с тях. Тук и днес обаче реформите в двата сектора не могат да се направят само от търсенето и предлагането. Пазарът и в момента решава частично проблемите в здравеопазването и образованието - хората с пари и/или социален капитал получават по-качествени обслужване в болниците и достъп до по-добри училища. Това обаче само задълбочава и без това много сериозните разделения в българското общество, което от своя страна предполага още по-големи драми след години.
Качественото образование и доброто здравеопазване в България може да се случат след смислени промени, прокарани от ефективни и честни политици. За огромната част от сегашното партийно поколение обаче това не са приоритетни теми. Фокусът на настоящото управление е предимно в усвояването на еврофондове и бюджетни средства. То консумира стойност, а не я създава, а междувременно само субсидира проблемите в болниците и училищата. И ако училищата продължават да изплюват неадекватни на времето хора, натискът за реформи ще става все по-малък.