Високата цена на ниските образователни постижения

Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние

РРедица емпирични изследва- ния показват силна историческа връзка между образователните постижения и растежа на националните икономики. Наскоро Европейската експертна мрежа за икономика на образованието публикува изследване, измерващо икономическите ползи от реформи, които биха довели до подобряване на образователните постижения за страните в Европейския съюз.

Моделирани са четири сценария - те отчитат времето, необходимо за постепенно увеличаване на резултатите на учениците и за навлизането на пазара на труда на подобре образована работна сила. Постиженията се измерват чрез резултатите по математика и природни науки от Програмата за международно оценяване на учениците

– PISA. Базовите стойности, спрямо които се проследява промяната, са резултатите от PISA-2015. Времето за постигане на ефектите от реформите е до 2035 г., когато родените през 2020 г. деца навършат 15 години (възрастта за участие в PISA).

Икономическите ползи се простират в рамките на очакваната средна продължителност на живота на тези деца – 80 години, до 2100 г. За изчисляването им се използва прогнозата за брутния вътрешен продукт (БВП) за 2020 г. на Международния валутен фонд, преизчислен при паритет на покупателната способност (ППС) - за България тази прогноза е 158 млрд. евро (ППС). Във всички сценарии икономическата полза се изчислява като дисконтирана стойност на увеличението на бъдещия БВП (при ППС). За България перспективите са следните:

Сценарий 1:

Подобряване на образователните постижения средно с 25 точки в PISA по математика и природни науки до 2035 г. При този сценарий БВП към 2100 г. би бил с 30% повисок. Икономическата полза от реформите се изчислява на 85 млрд. евро до 2060 г. и на 535 млрд. евро до 2100 г.

Сценарий 2:

Всички ученици постигат резултати над второ равнище в PISA до 2035 г., т.е. получават базовите умения за конкурентно участие в икономиката. Под второ равнище са резултати до 420 точки по математика и до 410 точки по природни науки. Икономическата полза се изчислява на 95 млрд. евро до 2060 г. и 771 млрд. евро до 2100 г. При този сценарий ползата за България, измерена като съотношение от сегашното БВП, е една от най-значимите в ЕС - 489%.

Предвид високия дял на ученици със слаби постижения се предлага и по-умерен сценарий, според който делът на учениците, които не могат да покрият критичното второ равнище по математика и природни науки, се свива до 15%. Реформи с подобен резултат биха донесли допълнителни 304 млрд. евро за 80-годишен период.

Сценарий 3:

Подобряване на образователните постижения на всички заплашени от отпадане ученици с 25 точки по математика и природни науки. В т.нар. PISA еквивалент това предполага увеличаване на средния престой в училище на заплашени от отпадане ученици с 1 година. При този модел делът на заплашените от отпадане ученици съответства на сегашния дял на ранно напусналите образователната система млади хора (18-24 години), който за България е оценен на 13.8%. Очакваната икономическа полза е 69 млрд. евро за период от 80 години.

Сценарий 4:

Повишаване на дела на учениците с високи постижения (пето и шесто равнище в PISA по математика и природни науки) на над 15% от всички ученици. Поради ниския относителен дял на учениците с високи постижения в момента България е една от страните с най-големи потенциални ползи спрямо размера на икономиката – 79% по-висок БВП от сегашното ниво след 80 години. Очакваният икономически ефект е 21 млрд. евро до 2060 г. и 124 млрд. евро до 2100 г.

Към момента България бързо се отдалечава от реализирането на тези сценарии, като регистрира влошаване на резултатите и в трите познавателни области. При природните науки намалението на резултатите през 2018 г. е с цели 22 точки спрямо 2015 г. Това е свързано със сериозни пропуснати ползи под формата на икономическо благосъстояние.

От проведените досега шест етапа на PISA в България (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.) се вижда, че в продължение на почти две десетилетия българската образователна система поддържа:

Устойчиво висок дял на учениците с резултати под критичния праг на постижения. Много тревожно е значителното увеличаване на дела на учениците под критичния праг на постижения, което отдалечава страната от реализирането и на двете разновидности на сценарий 2, свързан с потенциалното реализиране на най-съществени икономически ползи.

В момента 44% от българските ученици не могат да използват математиката в прости житейски ситуации. Наред с

това 47% от българските ученици не притежават базова природонаучна грамотност, която да им позволява да намират подходящо научно обяснение в ежедневна ситуация - най-високата стойност от последните 12 години и влошаване от почти 10% в рамките само на три години.

Показателят "дял на учениците с резултати под второ равнище" често се използва като индикация за феномена "образователна бедност". Тези ученици не притежават базовите знания и умения за ефективното им участие на пазара на труда и за успешната им житейска реализация.

За тези български ученици бъдещето на автоматизация, дигитална трансформация, бързо променящи се бизнес модели и характеристики на професиите е свързано с по-висока уязвимост, несигурност на работните места и по-висока безработица, по-ниски доходи, по-нисък потенциал за преквалификация и кариерно развитие и живот без перспектива. Не случайно премахването на образователната бедност е и сценарият, при който може да се очаква най-значимата икономическа полза за България. Засега той изглежда и най-нереалистичен предвид изключително високият дял на учениците с ниски постижения.

Нисък дял на учениците с високи резултати. Делът на учениците с високи постижения по математика и природни науки е много далеч от целевия дял (над 15%). Нещо повече, този дял намалява и в двете познавателни области. Особено тревожен е ниският дял на учениците с високи постижения по природни науки, който се свива от 2.9% през 2015 г. на 2% през 2018 г.

Потенциалните последици от поддържането на ниски образователни постижения са големи. Бързата и съществена промяна не е утопия. Редица страни (Полша, Германия, Португалия и др.) успяха да постигнат забележителен напредък в рамките на помалко от 15 години. Общото при всички тях е сериозното преосмисляне на същността и ролята на образованието и изграждането на широк обществен консенсус за провеждането на добре структурирани и координирани радикални реформи.

Българската парадигма все още е фокусирана върху образователен модел, характерен за индустриалния мениджмънт от началото на миналия век - висока степен

на формализъм, предаване на академично знание и формиране на тесен набор от много специфични умения. Приспособяването му към днешната индустриална организация, базирана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развитието на технологиите, предполага бърза, добре обмислена и съществена промяна. Вместо да "научи" веднъж завинаги, училището трябва да създава умения да се учи постоянно.

Основна предпоставка за по-добри постижения е преосмислянето на съществуващата образователна парадигма и създаването на широка обществена подкрепа за целенасочени, комплексни реформи, отчитащи:

Нуждите от промени (от нови програми, учебно съдържание, система за развитие на качествени учители, интегриране на технологии, хомогенизиране на качеството на образованието в отделните училища в посока предлагане на еднакво добра образователна услуга и т.н.)

Капацитетъта на образователната система да се справи и да поеме отговорността, обвързана с по-голямата свобода.

Механичното пренасяне на добри практики, увеличаването на инвестициите в образование или частичните интервенции не са достатъчни. Много емпирични изследвания показват, че съсредоточаването на политиките само върху ресурсите (финансиране, големина на класовете, съотношение "ученици на учител" и т.н.) няма консистентна, значима обвързаност с по-високите постижения на учениците без съществена промяна в стимулите и начините, по които се използват тези ресурси.

Залогът е голям - подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху икономическото благосъстояние.

*Асенка Христова е изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието и старши експерт в Европейската експертна мрежа за икономика на образованието към Европейската комисия.

Не е постижение, когато едни ученици, които ходят на частни уроци по половината изучавани предмети в гимназиален етап, стигнат до университета. Постижение е, когато ученици, които разчитат само и единствено на училището, преминават в по-горен образователен етап. Това също е една диференциация, която трябва да се направи. Позитивен аспект на тази PISA е, че тя обхваща по-голям процент ученици от непривилегировани общности спрямо предишната. Нели Колева, началник на отдел „Публични партньорства“в „Заедно в час“