Дигитализацията на една болница в провинцията
Как технологиите промениха до неузнаваемост лечебното заведение „Д-р Димитър Чакмаков“в Раднево
МMалко вероятно е да сте пропуснали новината за мащабната хакерска атака от юли тази година, при която киберпрестъпници източиха личните данни на милиони българи от системата на Националната агенция за приходите (НАП). Колкото и парадоксално да звучи, този киберинцидент има и своите добри страни. Или поне за малки провинциални лечебни заведения като Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Димитър Чакмаков“- Раднево.
Въпросната кибератака явно е накарала стратезите в Министерството на здравеопазването да се замислят по-сериозно за подсигуряването на лечебните заведения срещу дигитални посегателства. Което в случая с радневската болница „Д-р Димитър Чакмаков“е повод за по-мащабен проект за цялостна цифровизация и преминаване към технологичните реалности на XXI век - нещо, което иначе може да се отлага с години, когато става дума за малко здравно заведение от провинцията...
Как се цифровизира малка болница
„Всичко започна през август тази година, когато дойде писмото на министъра в срок до един месец да постигнем определени изисквания за контролиран достъп вътре в сградата, около сградата, до всички компютърни конфигурации, които имаме, и за защита на личните данни. Това писмо дойде точно след атаката срещу мрежата на НАП“, разказва д-р Майя Узунова, управител на МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков“- Раднево. В разпореждането на министъра фигурират 16 точки с изисквания, които лечебните заведения трябва да покрият. Така болницата в Раднево решава да започне съвместен проект с телеком оператора А1 за постигането на тези цели. „В конкретния случай това, което направихме, е да изпълним предписания, дадени от Министерството на здравеопазването“, обобщава Искрен Иванов, мениджър „Стратегически ICT проекти и продажби“в А1“, отговарящ за регион Стара Загора.
Първото нещо, което управата на болницата и А1 правят, е осигуряването на контролиран достъп до сградата на болницата. Първоначално се инсталират автоматични дигитализирани бариери, които да ограничат достъпа на автомобили до района. Причината – често дори линейките имат проблем да преминават заради хаотично паркиралите наоколо коли. Въпросните автоматични бариери са оборудвани с цифрови камери, които разчитат номерата на автомобилите и допускат само онези от
тях, които са оторизирани да влизат. От А1 инсталират и три допълнителни цифрови камери с аналитични функции, които контролират района във и около болницата.
„На първия етап постигнахме и физически контрол на достъпа посредством видеодомофонни системи и карти. В самото предписание една от точките беше да се осъществи контрол на достъпа до районите и сградите, до помещенията с компютрите и до мрежовото оборудване“, разяснява Иванов. Видео наблюдението бързо преси
ча хаоса с постоянни нерегламентирани посещения при пациенти извън часовете за свиждане. Инсталацията на камерите слага край и на автомобилните гонки, които местни младежи организират в района на раднев ската болница .„ Преди да сложим видео наблюдението, от 1 до 4 през нощта беше ад. Сега всичко спря“, споделя д-р Узунова.
След това идва ред на сигурността на самите компютри в радневската болница. На машините се инсталира софтуер, така че те да се използват само за служебни цели и да се избегнат потенциално опасни за киберсигурността неща като теглене на музика, филми и други файлове от интернет. „Интегрирахме DLP софтуер за превенция и защита на личните данни. Изискванията са за контрол при използване на собствени запаметяващи устройства, например USB, за принтиране, за мейл кореспонденция, за посещение само на сайтове, свързани с изпълнение на задълженията, за ограничаване на инсталирането на софтуер и на
нерегламентирана промяна на конфигурацията, разказва мениджърът на А1. Тоест, ако даден служител например се опита да източи информация на флашка, системата ще го засече и няма да разреши това“, илюстрира ситуацията той. Точно това се случва няколко седмици след инсталацията на DLP софтуера – служители от аптеката на болницата се опитват нерегламентирано да копират и модифицират данни, но не успяват.
При инсталирането на DLP софтуера в радневската болница въвеждат и електронни епикризи, каквито по принцип трябва да започнат да се използват в цялата страна през 2020. „Вътре ще са всички данни за осигуровките, за това дали имаш определено заболяване, за извършеното лечение до момента, в какво състояние е изписан пациентът, за предписаните лекарства“, разказва д-р Узунова. Предстои да се въведе и „електронна табела“с лекарствата, които пациентът да може да получава директно от аптеката при изписването му от лечебното заведение.
Камери и видеодомофони за доктори и пациенти
„Паралелно направихме подобрения и по етажите, като инсталирахме нова дигитална сигнална система за пациентите“, допълва д-р Узунова. С нея сестрите веднага виждат точно кой пациент има проблем и освен това лесно и бързо могат да повикат помощ, ако случаят се окаже по-тежък.
„Всъщност тази година болница навършва 50 години. Сградата е правена с просторни помещения, операционни, както е било по санитарно-хигиенните изисквания. Но бутоните към леглата на пациентите също датират отпреди половин век. След 50 години те се оказаха или нефункциониращи, или неефективни. Вече няма и сервиз, който да ги обслужва“, описва доскорошната ситуация управителката на здравното заведение. Старата апаратура от времето на Тодор Живков вече е подменена с модерни дигитални видеофони, които позволяват на персонала едновременно да има постоянен контрол на достъпа и възможност за бърза реакция в правилния момент, когато това наистина е необходимо.