Училище за вчера
Функционалната грамотност на българските ученици в последното международно изследване PISA е тревожно ниска, но не и неочаквана. Инерцията в образователната система е сериозна пречка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към критично ми
Функционалната грамотност на българските ученици в последното международно изследване PISA е тревожно ниска, но не и неочаквана.
Инерцията в образователната система е сериозна пречка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към критично мислене.
Ако реформата не се ускори, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена в следващите години.
ИИма един кратък отговор на екзистенциалния за българите въпрос кога ще се оправим: когато дадем шанс за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при относително ясните изходни параметри – най-бедната страна в ЕС, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни ресурси и малък пазар. Като прибавим и оценката от последното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – най-слабото училищно образование в ЕС, с влошени показате
ли за функционална грамотност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.
В действителност навсякъде хората са най-ценният капитал, а през този век - особено. И ако до неотдавна това в България се възприемаше като клише, днес недостигът на квалифицирани кадри и хора с умения на трудовия пазар вече е реален проблем за икономиката и бизнеса. Успелите страни са такива именно защото инвестират целенасочено в развитие на човешкия ресурс. А опитът показва, че когато става въпрос за образователен модел, на първо място са целите, които той си поставя, и след това са парите, които се влагат.
„В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в огромна част от света. На този фон не просто трябва да напредваш, а за да се движиш нагоре по тези скали, трябва да напредваш по-бързо от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме направили сериозен пробив.“Така директорът на програма „Образователни политики“на „Отворено общество“Боян Захариев обобщава българските резултати в последното издание на PISA. Изследването се провежда на всеки три години сред 15-годишните ученици в страните - членки на организацията и още няколко десетки държави - общо 79 през 2018 г. Неговата специфика е, че тества функционалната им грамотност по четене, математика и природни науки, т.е. дали разбират това, което четат и научават, проявяват ли критично мислене и в състояние ли са да свържат наученото с реални ситуации от живота. Данните от последната PISA показват, че устойчиво ниските резултати на българските ученици са се снижили още и по трите направления (виж графиките и още данни от изследването на стр. 16).
„През 2018 г. питахме 15-годишните също какво мислят за живота и бъдещето си и дали вярват, че са способни на постижения - това е особено важно, защото на тази възраст учениците са в ключова преходна фаза на физическото и емоционалното си развитие“, посочват авторите на анализа. По отношение на обхванатите в изследването държави добавят: „Качеството на техните училища днес ще захрани силата на техните икономики утре“(още на стр. 14).
В епоха, в която всяко дете израства с модерните технологии, а разнопосочна информация
В крайна сметка учителят трябва да приложи компетентностния модел и да го въведе в преподаването. За да направи тези неща, той трябва да промени свои нагласи и поведения, вкоренени до някаква степен. Траян Траянов, изпълнителен директор на „Заедно в час“
по всички въпроси има на клик разстояние, образованието не може да си позволи да остане в рамките на механичното заучаване от XIX и XX век. Поради закъснели най-малко с десетилетие реформи именно това продължава да е моделът в голямата част от българските училища. „Образованието за бъдещето не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят“, отбелязва анализът на PISA.
По-голямата картина
Според Траян Траянов, изпълнителен директор на програмата за квалификация на учители „Заедно в час“, няма нищо изненадващо в най-новите резултати. „В изследването са участвали 15-годишни, главно 9-и клас. Това значи, че те са започнали училище през 2009 г. Представете си ситуацията на един ученик в българско училище от тогава до 2018 г. В ключовите години на тези ученици те са били в образователната система, когато тя е била най-недофинансирана и най- оставена на самотек“, смята той.
Другият болезнен елемент, уловен от PISA, е, че както и през 2015 г. българското образование продължава да не е фактор за снижаването на социалните неравенства, като разликата между учениците с по-висок социално-икономически статус и тези, които живеят в бедност, остават високи. Например учениците от малцинствените групи, които не говорят български вкъщи, изостават със 100 точки спрямо останалите на теста по четене. Къде си роден и в какво семейство е фактор в образованието навсякъде, но в България има особено детерминиращ
В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в огромна част от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме направили сериозен пробив. Боян Захариев, програмен директор „Образователни политики“в „Отворено общество“
ефект, който училището не успява да компенсира
Реформата на МОН
На пресконференция след обявяването на резултатите от PISA министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че те не могат да бъдат атестация за вече започналата реформа, тъй като ефектите от нея ще се видят по-късно. Опит за рефокусирането на модела беше направен с влезлия в сила през есента на 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чиято цел е да постави придобиването на умения в центъра на образователния процес. Учениците, преминали PISA през 2018 г., са учили по старите програми, а не по новите, които според Вълчев са базирани на компетентностния подход, а не просто на заучаването на знания, както е било досега. Траянов потвърждава, че ефектът от политиките в закона от 2016 г. ще се усети най-рано през 2021 и до 2027 г., тъй като опитът на други държави показва, че реформи след PISA имат ефект в рамките на два или три цикъла на изследването.
Министърът каза също, че ведомството му предприема стъпки, така че „всеки учител да се почувства по-свободен, но и по-отговорен за резултатите“. Той потвърди, че увеличението на заплатите на учителите още не е донесло очаквания ефект, но че политическото решение за поддържането им на равнище 120% от средната за страната е важно и за привличането на бъдещи педагози. Вълчев обеща от догодина българските изпитни формати да се приближат до тези на PISA и да тестват и умения и критично мислене. До този момент външно оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас, както и зрелостните
изпити продължават да са върху заучени знания въпреки обявения преди три години завой в образователния подход.
И този министър като предшествениците си обяснява ниските резултати с дела на „учениците, в чиито семейства липсва отношение към образованието, а майчиният език не е български, което прави по-тежка задачата на образователната система“. Доколкото фокусът на последното издание на PISA е върху четенето с разбиране, както през 2009 г., данните показват леко подобряване на общото представяне по този показател за изминалите десет години. Според директора на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите на учениците, идващи от най-горния социално-икономически сегмент, се влошават, докато тези на найниския си остават непроменени.
Боян Захариев от „Отворено общество“посочва като причина за забавената реформа и дългогодишния неправилен фокус на училищното образование върху оптимизиране на финансирането вместо върху промяната на съдържанието и борба с неравенството: „В един момент според мен се прекали за сметка на други по-важни неща. През 2007 г. закрихме за една година 700 училища от около 3000 и нещо. Аз не бих го повторил това по този радикален начин, с такава финансова преса.“
Ще се разклати ли системата
Според Траянов повишаването на заплатите и „писаните“реформи са необходими, но недостатъчни условия за истинска промяна. „В крайна сметка учителят трябва да приложи компетентностния модел и да го въведе в преподаването. За да направи тези неща, той трябва да промени свои нагласи и поведения, вкоренени до някаква степен“, казва той и дава пример с Полша и Естония, чиито образователни системи са били близки до българската, преди да предприемат сериозни реформи след лоши данни в PISA.
Мнението на Наталия Митева, директор на образователната програма на фондацията „Америка за България“, е, че класическият модел на българското образование включва учители, които, веднъж обучени, влизат в класната стая и повече не обновяват уменията си и не разменят опит с други учители. Тази изолация създава инертност и прави по-трудно навлизането на иновации
Промените, които правим в системата, бяха обвързани с промените в Закона за предучилищното и училищното образование. В този закон беше регламентиран компетентностният подход. Системата е настроена да дава знание. Очевидно проблемът на българската система на образование е да трансформира знанието в умение.
„Няма елемент или сегмент на системата, който последните години да не претърпя реформа. Всички учебни програми бяха сменени. Изпитните формати ще бъдат променени. Образователната структура беше променена. Но това само по себе си беше недостатъчно. Основното, което трябва да се случи, е това рефокусиране от знания към компетентности. Няма друга реформа освен тази, която можем да предложим и която можем да измислим. Всички елементи са важни. Важна е подготовката на учителите във висшите училища. Важна е последващата им квалификация. Важно е да насърчаваме иновативните методи на преподаване. Повечето от тези неща минават през ефективното въвеждане на компетентностния подход. От тези две думи ние обобщаваме цялата промяна, която трябва да се случи - преходът от система от XX век в система от XXI век. Всички европейски страни повече или по-малко са приели този подход. При нас той закъсня с между 5 и 10 години.“
„Това не значи, че на практика сме го приложили. На практика учителите трябва да променят методите си на преподаване, да имат достатъчно време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свържат знания и умение. Много повече активно учене, много по-малко пасивно учене. Това е промяната, която в момента се случва. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла. Честно казано не очакваме и следващите резултати да са добри.“
сред учителите, чиято работа е подчинена и на нормативните ограничения. Боян Захариев допълва, че едва от тази година е започнал да се улеснява обменът на знания и иновации между учителите, но според него заради принципа „парите следват ученика“училищата са влезли в силна конкуренция и едва ли ще са склонни на подобен обмен.
Още по-големи са неяснотите как ще бъде измерен ефектът от влязлата в сила преди три години реформа върху качеството на училищното образование. По думите на Митева министерството мери повече броя на учениците и учителите, обхванати от дадена програма или цикъл на оценяване, отколкото качествените резултати от тях. Дори Вълчев се оплака от същото след публикуването на резултатите от PISA (виж карето).
Другият изтъкван от образователните експерти системен проблем е нагласата „да се фокусираме върху талантливите деца”, която подхранва неравенствата и т.нар. образователна бедност. „Водещите образователни системи не действат по този начин. Те просто не пропускат дете“, казва Траян Траянов от „Заедно в час“. Според Боян Захариев от „Отворено общество“големият пропуск на сегашната реформа е справянето точно с тази елитарна нагласа и отражението й в системата. „Едната крайност са профилираните гимназии от всякакъв вид, а в другата имаме профилирани професионални училища, които са много зле. Те са сегрегирани дори когато не са само за ромски ученици с много ниски постижения, а за всякакви ученици с много ниски постижения. В много от тях не си взимат и матурите“, казва той. Според Траянов „колкото по-дълъг е периодът на обща образователна подготовка, толкова са по-високи резултатите и толкова по-малка е всъщност тази пропаст между постиженията на учениците от нисък социално-икономически статус и ученици от по-привилегировани семейства“. И отново дава пример с Полша и Естония, където профилирането на учениците е чак след 9-и клас.
Засега не е ясно доколко и тази поредна реформа ще разклати закостенялата и наследена от миналия век система на училищното образование и доколко ще бъде реално възприета от учителите. Но все пак е крачка в правилната посока. Проблемът е, че е много закъсняла, а ситуацията не позволява още време за губене.