Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе „на обезболяващи“, позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе „на обезболяващи“, позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ВВ „мозъчна смърт“ли е НАТО? Това беше фундаменталният въпрос, който трябваше да изясняват лидерите на „най-успешния отбранителен съюз в човешката история“в Лондон във вторник и сряда. Формалният повод беше юбилейната среща по случай 70 години от подписването на Вашингтонския договор, с който се учредява Северно атлантическият алианс. Вместо за фойерверки и шампанско обаче държавните глави на страните членки се бяха подготвили за перфектната буря. Която за щастие като че ли засега се размина.

Четирите конници на предвкусвания„ северно атлантически апокалипсис“се казваха Еманюел Макрон, Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган и Борис Джонсън. Последният парадоксално и неочаквано беше заменен от... усмихнатия канадски премиер Джъстин Трюдо.

„Лошият“вестоносец

Безспорният буревестник обаче си остана френският президент Макрон със знаменателното си интервю пред британското сп. Economist. “Според мен в момента сме свидетели на мозъчната смърт на НАТО. Трябва да сме наясно”, бомбастично обяви той в началото на ноември, взривявайки крехкото усещане за единство сред европейските съюзници. След което конкретизира тревогите си: „Нестабилността на нашия американски партньор и нарастващото напрежение помогнаха идеята за европейска отбрана постепенно да се наложи... И бих казал, че в някой момент ще трябва да преразгледаме НАТО.“По време на настоящия форум Макрон натърти, че все още стои зад своите думи. Американският президент пък нетипично влезе в ролята на защитник на НАТО и директно го упрекна, че коментарът му е „много, много гаден“.

Откровенията на френския държавен глава бяха провокирани от действията на други двама членове на гореспоменатата деструктивна четворка – Тръмп и Ердоган. Първият внезапно изтегли американските военни части, воюващи срещу ИДИЛ, от Северна Сирия, създавайки стратегически вакуум в региона. Вторият пък моментално се опита да го запълни и започна военна операция срещу сирийските кюрдски сили, които бяха съюзници н аСА Щ в анти терористичната кампания, изнасяй- кина гърба си цялата битка „на терен“. Така кюрдите бяха принудени да се договорят със

силите на сирийския президент Башар ал Асад и Русия, за да не бъдат унищожени от турската армия. „Просто вижте какво се случва. Имаме партньори, които са заедно в една и съща част на света и няма никакво подобие на координация и стратегическо взимане на решения между САЩ и техните съюзници от НАТО. Имаме некоординирани агресивни действия от друг съюзник в НАТО - Турция, в регион, където нашите интереси са заложени на карта“, избухна по този повод Макрон.

Дипломация

„по ориенталски“

И за да стане стратегическата бъркотия преди срещата в Лондон пълна, тук се намеси турският президент Ердоган. Първоначално разгневеният държавен глава отвърна, че не НАТО, а Макрон е в „мозъчна смърт“. Вместо след това да деескалира риториката, той предпочете да контраатакува, като директно заплаши, че ще блокира плановете на алианса за отбрана на Полша и Прибалтика в случай на руска агресия. За да не го направи, Ердоган ултимативно поиска да получи съюзническа подкрепа за операцията си срещу сирийските кюрди и НАТО да обяви техните сили за самоотбрана YPG за терористична организация. Което пък накара много западни дипломати неофициално да коментират, че Ердоган като че ли е взел Източна Европа за заложник. Силно притеснение в НАТО провокира и решението на Турция да закупи руски зенитно-ракетни комплекси С-400, защото това може да спомогне за компрометиране на технологиите, използвани в стелт-самолетите F-35. Този ход накара САЩ да извадят Анкара от програмата за разработка и придобиване на „невидимите“ изтребители, което провокира допълнително напрежение в съюзническите редици. По отношение на турските зенитни ракети С-400 генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг коментира в сряда, че те „никога няма да са част от интегрираната противовъздушна отбрана на НАТО“.

Очакванията за натовската среща в Лондон също бяха, че британският премиер Борис Джонсън няма да изиграе особено конструктивна роля заради предстоящите парламентарни избори в страната, минаващи под знака на Brexit. Изненадващо обаче той се справи относително добре с ролята си на медиатор, а на неговото място в групата на „лошите момчета“на НАТО неволно се намести Джъстин Трюдо. Канадският министър-председател провокира медиен скандал, като изпадна в откровения за Тръмп, без да се усети, че камерата на канадската телевизия CBC го записва. Американският президент очаквано се разсърди, нарече Трюдо „двуличник“, отмени заключителната си пресконференция и скоропостижно напусна Лондон.

Шокова терапия за НАТО

Въпреки прехвърчането на искри и публичната размяна на обвинения и обиди между лидерите лондонската среща на НАТО по-скоро може да се определи като успех. „Успяхме да преодолеем неразбирателствата помежду си и продължаваме да изпълняваме нашата ос

новна задача да се защитаваме един друг“, обяви след края на форума генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.

Най-видимият успех в случая е, че турският президент Ердоган засега не реализира заплахите си да блокира плановете за подсилване на защитата в Източна Европа. И то без да получи в замяна исканото решение по отношение на неговите кюрдски опоненти. За момента не е ясно дали Ердоган е изтъргувал отстъпката срещу някакъв конкретен ангажимент, или просто е преценил, че да разцепва алианса е контрапродуктивно и против турските национални интереси. „Добре известно е, че има различни гледни точки в НАТО как трябва да се определят сирийските кюрдски групировки YPG и PYD. Това не бе конкретно дискутирано по време на днешната среща. Но е проблем, който е обсъждан между съюзниците и е широко известен факт, че позициите се различават. Това, за което всички се съгласихме, е, че не бива да излагаме на риск постиженията си в битката с тероризма“, коментира Столтенберг. Той уточни също така, че плановете за отбрана, включително тези за Полша и Прибалтика, периодично се ревизират, като това е направено и на настоящата среща. „Днес също така дадохме старт на нашата нова Инициатива за бойна готовност (Readiness Initiative), с която добавяме още сили, за да действаме бързо и да изпращаме подкрепления, ако е нужно“, допълни генералният секретар на НАТО. В рамките на този проект съюзническите държави трябва да осигурят 30 батальонни групи, 30 самолетни ескадрили и 30 военни кораба, които могат да бъдат приведени в оперативна готовност за не повече от 30 дни.

Освен с публичната размяна на остри реплики и усещането за разцепление лондонската среща на НАТО ще бъде запомнена и с няколко стратегически решения, най-важното от които е дефинирането на Китай като заплаха. „За първи път говорихме за възхода на Китай – и като предизвикателства, и като възможности, които предлага. А също и как това се отразява на нашата сигурност. Лидерите се съгласиха, че към това трябва да подходим заедно като алианс. И че трябва да намерим начин да окуражим Китай да се включи в споразуменията за контрол над въоръженията“, коментира Йенс Столтенберг след срещата.

В случая става дума най-вече за разработените от режима в Пекин модерни ракетни системи, които могат да носят ядрено оръжие. „Преди няколко седмици те представиха нови междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат Европа и Северна Америка. Представиха хиперзвукови и крилати ракети. Те разполагат със стотици ракети със среден обсег, които биха нарушили договора INF, ако Китай го беше подписал. Затова искаме да ги включим към релевантна система за контрол на въоръженията в бъдеще“, уточнява генералният секретар на НАТО. В този контекст трябва да се разглежда и решението на алианса да се фокусира върху сигурността на бъдещите 5G-телекомуникационни мрежи, както и да обяви космоса за пета оперативна зона след сушата, въздуха, морското пространство и интернет. Което ще рече, че оттук нататък дори атаката срещу съюзнически орбитални сателити може да се тълкува като акт на агресия, който да активира прословутия „член 5“за взаимна защита на държавите членки.

Най-видимият успех от лондонската среща е туширането на конфликта с Ердоган.

Най-важното стратегическо решение, което остана малко встрани, е дефинирането на Китай като риск за НАТО.