Четиримилиардната алтернатива
Активите на взаимните фондове се повишават през тази година, която е рекордна за тях. Те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, но има и доста на загуба.
Активите на взаимните фондове се повишават през тази година, която е рекордна за тях
ННулевите лихви по депозитите в съчетание с повисока инфлация са добър стимул да се помисли и за други форми на спестявания. Традиционно за българина втората любима дестинация за парите са имотите, но данните ясно показват, че печеливши са и взаимните фондове. Тази година се очертава като най-успешната за сектора след световната криза, а по някои показатели и въобще в историята - активите им за първи път преминаха 4 млрд. лв. и дори докоснаха 4.5 млрд. лв. в средата на годината. И макар през третото тримесечие да има леко охлаждане, трендът е ясен - преди десет години например в България се предлагаха общо под 200 фонда, а днес са 1100.
Зад повишението на активите стоят както нови вложители и потоци от стари клиенти, така и доброто представяне на инвестициите им - тук основният мотор са акциите и ръстът на капиталовите пазари по света. „Тази година, подобно на 2017 г., е с много силна доходност и малка волатилност. Друго, което оказа влияние, е фактът, че лихвите се задържаха ниски, а това променя нагласата на инвеститорите – те поглеждат към алтернативите на спестяванията много по-сериозно“, коментира пред „Капитал“Явор Ачев, мениджър за България на „Амунди асет мениджмънт“. Именно и чуждите фондове, сред които са тези на „Амунди“, имат наймного продажби в България - 2.7 млрд. лв. от активите при 1.66 млрд. лв. за организираните от български управляващи дружества, показва статистиката на БНБ за третото тримесечие на годината.
„В отговор на продължаващото забавяне на глобалната икономика основните централ
ни банки отново започнаха да разхлабват паричната си политика. Федералният резерв понижи основната си лихва за първи път от кризата насам, а ЕЦБ продължи да тества границите, като свали депозитната лихва до -0.5% и рестартира покупките на активи. Това оказа подкрепа на фондовите пазари и борсовите индекси не реализираха съществени движения през тримесечието въпреки нарастващи
те опасения за икономическия растеж“, каза и Радостин Бакърджиев, портфолио мениджър в „Елана фонд мениджмънт“. Взаимните фондове инвестират в много и различни финансови инструменти - от депозити и инструменти на паричния пазар, през облигации и акции. От това зависи и рисковият им профил колкото по-висока доходност се реализира, толкова по-висок е и рискът от загуби.
На гребена на доходността
В момента банковият депозит носи средно 0.15% на година, докато някои взаимни фондове са с двуцифрена доходност от началото на годината (виж таблицата). Има обаче и такива на минус, а в пълна сила е валидно и традиционното предупреждение: изминалата доходност не е гаранция за бъдеща печалба. Лидер по доходност сa два от
борсово търгуваните фондове (ETF) на „Експат капитал“, които следват движенията на водещите индекси на Гръцката и Румънската фондова борса и правят по 40% печалба от началото на годината. Пазарите на Източна Европа и Русия продължават да са мотори за доходност и при други фондове - „Адванс Източна Европа“, „ПФБК Восток“, както и пазарите на развитите държави - „Адванс глобал трендс“, „Селект дивидент“. Това обаче са инструменти с висок риск и срив на пазарите би донесъл и загуби за инвеститорите им.
Добре се представят обаче и нискорисковите фондове - такива като „Астра кеш плюс“и един от най-старите в България - „Елана Еврофонд“носят по над 7% и 4% доходност от началото на годината, което бие инфлацията и лихвата по банков влог сумарно. Това важи и за други в тази категория. Фондове на „Експат“са с най-добра доходност, но най-губещият фонд също е част от групата и това е ETF-ът им върху основния борсов индекс в България Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, който се понижава с 10% от началото на годината, както и базираният върху полския WIG20, който губи 6.7%.
Високорисковите фондове са най-много и като брой сред българските схеми, а най-малко са тези на паричния пазар. Там положителна доходност няма, тъй като фондовете инвестират в инструменти със срочност до една година, където лихвите и доходностите са почти без изключение отрицателни. Особено в чужбина, където за кратко глобалният дълг, търгуващ се при отрицателна доходност, надмина 17 трлн. долара.
В какво се инвестира
През последните месеци инвес
Радостин Бакърджиев, портфолио мениджър, Елана Фонд Мениджмънт
През годината съществено растат средствата, насочени към по-консервативните фондове, докато при по-рисковите стратегии се наблюдава отлив.
Николай Василев, изпълнителен директор на “Експат капитал”
титорите и най-вече частните лица са предпочитали да влагат своите средства в балансирани или консервативни схеми. Статистиката показва, че ако има някъде ръст на активите, то той е именно в този сегмент - фондовете в облигации, и в малка степен балансираните, са единствени с ръст на активите за тримесечието. „Тенденцията у нас не се различава съществено от тази по света. Несигурната среда и все по-честото споменаване на думата „рецесия“по медиите безпокоят хората и те действат по-предпазливо по отношение на инвестициите си. През
Ако пазарите продължат да вървят нагоре през 2020 г., както през тази година, тя ще бъде добра и за взаимните фондове.
годината съществено растат средствата, насочени към по-консервативните фондове, докато при по-рисковите стратегии се наблюдава отлив“, коментира Радостин Бакърджиев от „Елана фонд мениджмънт“. С най-голям дял при активите на българските управляващи дружества са именно балансираните фондове и тези в облигации - общо малко над 1 млрд. лв. Разбивката при чуждите управляващи дружества е по-трудна, тъй като те не публикуват тук ежедневна систематизирана информация за активите им. При чуждите фондове най-големите вложители са застрахователните и пенсионните компании (75%), докато при местните с най-голям дял са домакинствата (42%).
По-по-най
Какво показват числата - найголемите 10 управляващи дружества имат активи за 1.3 млрд. лв., което е почти 80% от всички пари, които държат българските асет мениджъри. При десетте най-големи фонда активите са 41% от привлечените от местния пазар средства. Лидери по активи са управляващите дружества на банките, както и техни фондове. Това обаче не е изненадващо. „Най-много насочване на средства има към управляващите дружества, които са дъщерни на банкови групи, защото там милионите ритейл клиенти на банките биват насочвани към взаимните им фондове и затова там има голям растеж през последните години“, коментира за „Капитал“Николай Василев, изпълнителен директор на „Експат капитал“. Той каза още, че при положение че в България има над 100 фонда, „Експат“има малък пазарен дял в тези фондове, тъй като дружеството работи повече в сферата на
доверителното управление и борсово търгуваните фондове. Но то предлага и по-екстравагантни продукти - последно пусна фонд за инвестиции в произведения на изкуството, а преди две седмици организира и първия си търг за продажба на картини, с което формира доходност от 14%.
А сега накъде
Очакванията на портфолио мениджъри и инвеститори са по-скоро за запазване на статуквото и настроенията, но не липсват и опасения. „Не очакваме изменение в нагласата на инвеститорите до края на годината. Промяна би могла да настъпи при по-устойчиво примирие между САЩ и Китай или поява на признаци за ускорение на икономическия растеж, но и двете не изглеждат особено вероятни към момента“, каза Радостин Бакърджиев от „Елана фонд мениджмънт“. „Очаквам ръст през следващата година. Лихвите ще останат ниски. От една страна, стъпваме върху една добра 2019 г., а от друга предлагането на фондове става все по-голямо и това се пренася в продажби“, коментира и Явор Ачев. По-скептичен е Николай Василев: „Аз съм леко притеснен, че пазарите са на високи нива и някакво глобално събитие или криза може да ги охлади. Ако пазарите продължат да вървят нагоре през 2020 г., както през тази година, тя ще бъде добра и за взаимните фондове“, коментира той.
По темата работи и Пламена Кацарова
Материалът не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа