Звуковата терапия на Стейси Кент
What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време
What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време
ССтейси Кент е от изпълнителите, които с лекота жонглират с влияния, жанрове и култури. Родена е в Ню Джърси в средата на 60-те години, а голяма роля в ранния й живот изиграва дядо й - отраснал във Франция руснак. Така Кент се превръща в американка, която впоследствие намира дома си в Лондон, пее на няколко езика и придобива голяма популярност във френскоезичния свят. Признание й носи и работата с британско-японския писател и Нобелов лауреат Казуо Ишигуро, автор на текстовете на няколко от песните й. Тя ще донесе мултикултурния си джаз и разбиране за света на сцената на Държавната опера в Пловдив на 28 декември.
Част от творчеството й е посветено на джаз стандартите. Възможно ли е една класика да бъде толкова често изпълнявана, че да загуби потенциала да бъде преоткривана? “Никой не може да изпее една песен идентично на някой друг - емоцията, която влагам, е винаги различна. Знам, че когато изпълнявам песен, го правя по начин, който само аз мога”, казва Стейси Кент, записвала за легендарни джаз лейбъли като Blue Note и Candid. “Виждам го и когато работя с по-млади музиканти - към една позната песен те влагат нещо, което тези преди тях не биха вложили.”
Като почти всички творчески личности във Великобритания в момента тя се вълнува най-много от предстоящите парламентарни избори в страната - разбираемо, за нея управление на Борис Джонсън е равнозначно на катастрофа, а ефектите от Брекзит върху изкуството и креативните индустрии се очаква да са сериозни.
“Политиката стана тема номер две вкъщи, разбира се, след музиката”, казва Стейси Кент, омъжена за друг джаз музикант - Джим Томлинсън, партньор в музикалните проекти. “На мно
го нива политиката изглежда безнадежден случай, тя постоянно ни вкарва в положение на ненормалност. Но продължавам да имам голяма вяра в хората, в обществото.”
Според нея всеки изпълнител трябва да заяви позицията и ценностите си, но по индивидуален начин. “Когато съм на сцена, не говоря за тези теми, но те се усещат във въздуха изпълнителят и публиката са в едно пътуване, споделят едно място и в някои думи, в някои моменти на еуфория виждаш как хората влагат чувствата си, рационализират объркването си.” В този контакт и споделено преживяване тя вижда нещо като феномен. “Забелязах терапевтичния ефект на музиката отрано - албумите на Кет Стивънс и Джони Мичъл бяха опора за мен, а когато бях малка, приятели ме караха да им пея в тежки моменти. Всичко това ме накара да мисля за музиката като нещо много интимно още в самото начало на пътя ми.”
Повече от 20 години след издаването на дебютния й албум тя продължава да носи това на хората около себе си. “След концерт винаги прекарвам известно време с публиката - знам, че музиката е важна за тези хора, дори заради споделената енергия мислим, че се познаваме, без това да е така всъщност. Винаги ми се иска да знам повече за хората, които идват, затова и съм отворена към срещи и разкази.”
На 28 декември Стейси Кент ще излезе заедно с оркестъра на операта в Пловдив и с диригента Рикардо Карейро. Билетите са в мрежата на Eventim.
Политиката изглежда безнадежден случай, тя постоянно ни вкарва в ситуация на ненормалност. Но продължавам да имам голяма вяра в хората, в обществото.