Красимир Георгиев

Краси Георгиев е човек, който определено умее да предизвиква себе си, и то по начин, чрез който мотивира и други хора за промяна. Доказателства и резултати не липсват. В началото на миналата година той бяга 36 часа по пътека в столичен мол, канейки още хора да го подкрепят, да му правят компания и да даряват средства за спортни лагери на онкоболни деца. Няколко месеца по-късно предизвикателството беше 55-часово, каузата същата, а мястото – парк в Пловдив. Двете кампании събраха общо над 80 хил. лв. и се превърнаха в повод стотици хора, които принципно не спортуват, да направят нещо различно и да се раздвижат. През май тази година Краси излезе извън границите на страната и се зае да мотивира и в Северна Македония и Албания, бягайки между Черно и Адриатическо море и отново привличайки си компания по трасето.

Когато не е зает със своите ултрапредизвикателства, Краси Георгиев отделя време да мотивира хората за повече движение и на работните им места – там, където те най-сериозно се заседяват. Прави го чрез програмата CHAIR UP, на която е съосновател и един от водещите треньори. Заедно с екипа на проекта посещава офиси на малки или големи компании и дори на институции, карайки хората в тях да разчупят работното си ежедневие, като се раздвижат и по този начин се борят с вредните навици и здравословните проблеми. Помага им чрез движение да бъдат по-мотивирани, концентрирани и - както казва той - да се усмихват и да мечтаят повече. Като какъв човек се определяте?

Провокиращ, търсещ, постигащ, изследващ света около себе си.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вътрешната сила на всеки от нас и това, че с воля и постоянство може да се постигне наистина много.

Любимият ви момент от деня?

Около 4 сутринта, когато всичко е чисто и тихо и се усеща мирисът на утро, но все още е нощ.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да обясня и покажа на хората, че грижата за собственото им здраве е техен личен приоритет.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Карам хората да скачат, да тичат,

да клякат и да се движат, след което те се усмихват и са по-щастливи и готови да мечтаят.

Как си почивате?

Почивам, когато се предизвиквам. Затова и се впускам в толкова много предизвикателства. Те са изморителни за тялото и прочистващи за ума. Благодарение на тях ме обзема едно специфично спокойствие и в главата ми е тихо и чисто.

Какво ви зарежда?

Новите идеи, новите открития, движението.

Какво ви разсмива?

Острият саркастичен хумор.

Какво ви натъжава?

Плоскомислието и простотата.

Какво ви вбесява?

Политическата коректност и невежеството. Те много често вървят ръка за ръка.

Личност, на която се възхищавате?

Учителката на 2Б клас или лекарят в кварталната поликлиника. Често такива са хората ми за възхищение. Не обичам да си правя идоли.

Кое свое качество харесвате най-много?

Въображението, дисциплината и липсата на излишни сантименти.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Понякога губя времето си за неща и хора, за които не трябва.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да покажа на фанатика, че е фанатик.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих си две книги. Едната е за историята на динозаврите, а другата – за живота на Чингис хан.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, сайтът на The Times, Capital.bg.

Къде бихте искали да живеете?

Сирия, 1090 г.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Чета по няколко едновременно, но последните бяха биографията на Ронда Роузи и „Прекосяването на Такламакан пустиня“.

Най-интересното място, на което сте били?

В дома на масайски старейшина, където живях няколко месеца близо до Килиманджаро.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Животът е твърде сериозен, за да се взема насериозно.