Да пазиш традицията „Под Балкана“
Във фермата на семейство Кулови край Карлово се пази вековна каракачанска традиция в отглеждането на животни
Във фермата на семейство Кулови край Карлово се пази вековна каракачанска традиция в отглеждането на животни.
Семейната компания е сред първите, затворили целия цикъл на преработка и търговия със собствена продукция.
Моделът е добър пример и за възможностите за правене на бизнес в защитени територии.
T„Тук Балканът пази розите.“Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на страната.
Балканът на Карлово обаче пази и друга стара традиция. И тя е свързана с отглеждането на животни от каракачаните. Когато в началото на 90-те Никола Кулов, чиито баща и дядо са животновъди, наследява малко стадо с каракачански овце, започва да създава свое собствено стопанство - ферма „Под Балкана“в карловското село Васил Левски, в чиято дейност се включва и съпругата му. А днес се е превърнала в компания, която е успяла да затвори целия производствен цикъл - от отглеждането на животни до производството на млечни и месни продукти, които се продават през собствена търговска мрежа и в чиято дейност вече се включват и децата на семейството.
От поколение на поколение
„В семейството на съпруга ми винаги са се отглеждали животни, това е вековна традиция при каракачаните. В началото на 90те години работихме основно в Гърция, след това наследихме 50-60 овце“, разказва Таня Кулова, един от съсобствениците на ферма „Под Балкана“. С течението на времето семейството започва да увеличава бройката им, но „минаха няколко години, докато въобще успеем да направим стадо“. Пак в този период семейство Кулови тегли нисколихвен кредит от някогашния фонд „Земеделие“, с който купува 18 малакини, създавайки и стадо с биволи. „После се появиха козите, кравите, а днес нямаме само камили“, казва още Таня Кулова.
Ферма „Под Балкана“в момента отглежда около 1500 животни. И много от тях са от редки породи, сред които каракачански овце, биволи от породата Българска мурра, Българско сиво говедо и Българско кафяво говедо. В периода между май и октомври животните са основно в Централния Балкан, който е и защитена зона, където фермата е наела около 5 хил. дка пасища. Използва и ливади в района на Средна гора. Отделно от това фермата е взела под аренда около 2 хил. дка обработваеми земи, на които се произвеждат фуражи за зимния период. Днес грижата за животните е разпределена основно между бащата в семейството Никола Кулов и сина Яни, който е и студент в Пловдивския аграрен университет. „Отглеждаме животни, откакто се помня. Първоначално
бяха само овце. Когато започнахме да се занимаваме и с биволи, съм бил може би втори-трети клас в училище“, разказва Яни Кулов, допълвайки, че от ученическите си години е започнал да помага в семейното стопанство, което продължава и до днес.
Стъпките към самостоятелност
Голямата промяна във ферма „Под Балкана“настъпва в последните около пет години. След като години наред стопанството продава млякото на различни преработватели, решава да направи стъпки към самостоятелност, защото според Таня Кулова „прекупвачите направо се подиграваха с цените“. Затварянето на цикъла на производство и директните продажби е шанс за малките производители да получат справедлива цена за продукцията си. Преди няколко години изследване на ЕК показа, че в Европа голяма част от
земеделците получават по-малко от половината от средствата, които потребителите плащат за нея.
Така през 2015 г. с помощта на българско-швейцарска програма за сътрудничество фермата отваря собствен цех за преработка на млякото, ставайки на практика една от първите пет компании в България, която се регистрира по новосъздадената тогава наредба, позволяваща директни продажби на животински продукти от малки производители. Капацитетът на цеха е за преработка на около 300 литра мляко на ден, а произвежданите продукти са основни кисели млека, бяло саламурено сирене, кашкавал, кефир, мътеница. Цехът за преработка, който се намира на подбалканския път София - Бургас, е и туристическа атракция - той е една от малкото демонстрационни ферми в страната, където всеки може да отиде и да види на място производствения процес.
Той е и едно от местата, където ферма „Под Балкана“продава продукцията си. „Отворихме и магазин в Пловдив, представяме се и на фермерския пазар пред земеделското министерство, както и на различни събори, където ни поканят - Рожен, Арбанаси, Сливен“, разказва още Таня Кулова. По думите й, в първите години след като започват собствена преработка, сред клиентите е имало недоверие към качеството на млякото и произвежданите продукти, което вече е отшумяло. „Тогава е имало хора, които ходиха дори да ги изследват“, разказва Кулова.
Негово величество работникът
Въпреки че във ферма „Под Балкана“вече се включват и двете деца на семейство Кулови и има наети допълнително работници, проблемът с кадрите е основен и за този бизнес. „Не успяваме да намерим хора. Говоря с много други животновъди, проблемът е в цялата страна“, разказва Яни Кулов. По думите му през последните години дружеството увеличава постоянно предлаганите заплати, има закупен имот, в който могат да се настанят работници, без да плащат никакви режийни разходи, но служители отново не се намират.
Повсеместният проблем с кадрите в селското стопанство освен на неатрактивния и тежък труд се дължи и на факта, че много работници, специализирани в него, работят и в други държави от ЕС. Но според Кулов много хора в малките населени места всъщност въобще не желаят да работят. „За мен няма глад в България. След като толкова хора могат да стоят на кафенето, вместо да работят, означава, че глад няма“, казва той. По думите му в момента семейството успява да се справя с отглеждането на животните основно със собствени сили, но предвид кризата с кадрите е възможно в средносрочен план броят им да бъде намален малко до нива, позволяващи това да се случва ефективно.
Частичен изход от кризата е и механизацията на труда, но тя не може да замести напълно хората. Ферма „Под Балкана“е успяла да закупи с финансиране от предходната програма за развитие на селските райони до 2013 г. трактор с прикачен инвентар, който се използва в животновъдното стопанство. Има подаден и втори проект за селскостопанска техника, отново за животновъдното стопанство. По линия на еврофондовете получава и агроекологични плащания и през предходния, и през настоящия програмен период.
Новото производство
През тази година фермата се разшири и в ново производство. Освен млечни продукти, тя започна да преработва и месо. Сред продуктите, които произвежда, са консервирано месо в буркани - телешко, биволско и други, както и суджук и пастърма, също приготвяни по традиционни за България рецепти. Те също се предлагат само в търговската мрежа на самата компания, допълвайки асортимента и с този вид продукция. На този етап фермата не планира откриването на нови магазини, защото капацитетът й не позволява това. Още повече и че при продукцията има известна сезонност. Макар че работи в екологично чист район, фермата няма желание и да кандидатства за биосертификат - по думите на Таня Кулова това е свързано и с допълнителни разходи. Така компанията планира да затвърди позициите си на пазара чрез разработване на нови продукти към асортимента. Но „това е една постоянна въртележка, в която участваме всички“, казва още Кулова.