Министър да мине, друг да дойде

Кадровата политика на правителството

KКадровата политика на ГЕРБ продължа- ва да се движи в установения от премиера Борисов коловоз: създава се напрежение по дадена тема и той се намесва - намира виновен и го отстранява. Така се случи миналия петък със социалния министър Бисер Петков. А причината за силния обществен отзвук от отстраняването му не е само в изненадващия ход – властта упорито повтаря, че конкретен повод нямало, а са се събрали натрупвания във времето, заради които “никой от колегите му не иска да работи с него” (по Борисов). Така и не стана ясно какви са тези натрупвания, но в същото време дори по мнението на опозицията Петков е признат експерт в областта си, при това диалогичен. Затова логично хипотезите се сведоха до две - личностен конфликт с някой близък и по-важен за Борисов министър или опит за потушаване на възникващо напрежение по различни социални теми. По-важното в случая е, че тези рокади по върховете не произтичат и не са свързани с промени в управленските политики.

Иначе преди Петков щеше да си е тръгнал министърът на околната среда и водите Нено Димов - най-малко заради документално доказаната му отговорност да се стигне до разрасналата се водна криза в Перник. За този случай премиерът обаче намери друг отдушник областният управител Ирена Соколова. Така и не стана ясно защо, след като именно тя оповести проблема с отклонявани количества вода от язовир „Студена“към Радомир. А може и да е точно заради това.

Подобни кадрови промени едва ли ще имат някакъв ефект, ако не водят до решаване на проблемите, особено в нереформираните сфери, каквато е социалната. Но поне стана ясно, че по-важни са не експертните, а „политическите послания“(по вицепремиера Дончев), които трябва да замитат кризите под килима..