Low power mode
ППърво малко обяснения: този брой на „Капитал“е по-различен от предишните 50 през 2019. С наближаването на Коледа ритъмът на новините замира, а краят на годината е удобен момент да погледнем на случващото се от малко по-високо - да оставим за момент настрани по-малките политически истории и новините от света на бизнеса. Вместо тях предлагаме микс от мнения и анализи по теми, които са истински важни, но подскоците на всекидневието обикновено избутват на по-заден план. Броят има две части. В едната са текстове от World Review - годишното издание на The New York Times. Неговият фокус е един от най-силните трендове на отиващата си година - натискът върху демокрацията и либералния ред по целия свят.
В другата част на броя - направена изцяло от „Капитал“, тази тема продължава с още няколко текста. Публикуваме за пръв път в България откъс от новата книга на Иван Кръстев и проф. Стивън Холмс „Светлината, която угасна“. Нейното подзаглавие описва достатъчно добре за какво разказва - „Имитация и демокрация. Как Западът спечели студената война, но загуби себе си“(вижте на стр. 10). Темата продължава и с есето на Декс-Торик Бартън - бивш автор на речите на Бан Ки-Мун, Марк Зукърбърг и Илън Мъск. След избора на Тръмп за президент той напусна Space X, където беше комуникационен директор, за да пътува по света и да си говори с хората, за да разбере защо се случи това, Брекзит и възходът на популизма като цяло (изводите му са на стр. 12).
Да говориш за проблемите, разбира се, е важно, но още по-важно е да го правиш така, че да формулираш правилните решения. Други няколко текста в броя са за това:
Консултантът по брандинг на държави Саймън Анхолт разказва за това каква трябва да
е държавата на бъдещето (стр. 14)
Трима български учени разказват за решенията, които те предлагат на различни проблеми (стр. 31)
Как Бостън успява да изчисти водата си и как София може да направи същото с въздуха си (стр. 38).
В проблемите на отиващата си година има нещо много особено. Те са същите като миналата година, такива ще останат и през следващата. Светът изглежда, че е влязъл в low power mode - енергията за положителна промяна е слаба. И през 2020 г. демокрацията и либералният ред по света ще са все така атакувани, популизмът ще побеждава здравия разум, конфликтите ще са повече от коалициите за решаването им. Търсенето на решения ще продължи, докато не разберем истинския генезис на проблемите - не да се оплакваме какво се случва, а да видим защо това е възможно.
Светът през 2019 изглеждаше на моменти плашещо, но какъв ще бъде през следващата година в крайна сметка зависи от нас. „Промяната няма да дойде, ако чакаме някой друг по някое друго време. Ние сме тези, които чакахме. Ние сме промяната, която търсим“, казваше преди години Барак Обама. Неговият призив нещата да се случват по друг начин в крайна сметка не завърши по най-добрия начин. Това не значи, че войната за по-смислено бъдеще е загубена. Че промяна ще има, е сигурно, от нас зависи дали през следващата година тя ще бъде към добро. Заредете батериите (включително с интересните текстове от следващите страници), защото е време да изключим low power mode-a. Бъдещето ни чака.
P.S. Следващият брой на „Капитал“ще излезе на 10 януари 2020 г. Дотогава заповядайте на capital.bg.