Николай Георгиев,

ръководител на дивизия „Фискални операции“към Департамента за фискални въпроси на МВФ

Може ли да се направи прогноза или анализ как би изглеждала световната икономика след 5 - 10 години? От какво зависи в каква посока ще поеме развитието й?

Една шега казва, че прогнозирането винаги e трудно - особено щом се отнася за бъдещето. Но нека все пак очертая някои тенденции. В последната си прогноза за световната икономика от октомври 2019 г. МВФ предвижда солиден, макар и не особено впечатляващ, глобален ръст от 3.4% до 3.6% за следващите няколко години. Той ще е подкрепен от оживление на развиващи се пазари като Бразилия, Мексико, Русия или Саудитска Арабия, които сега растат под средните си исторически нива. Влияние нагоре ще окажат и други държави като Аржентина, Турция, Иран или Венецуела. В момента те преживяват сериозни затруднения, които се надяваме да отшумят. Растежът в тези икономики ще се задържи нисък, отразявайки скромен ръст в производителността на труда и заетостта поради застаряване на населението. Тази прогноза е изложена на значителни рискове: възможно нагнетяване на търговски или геополитически напрежения и свързаната с тях несигурност в провежданата политика; затягане на финансовите условия, ако пазарните настроения се влошат; или продължаващи сътресения на някои развиващи се пазари.

В по-далечен план икономическото развитие ще се влияе поне от три важни условия. Първо, дали ще се запази системата на свободна търговия и функциониращи международни вериги за доставки; второ, дали финансовите уязвимости ще се преодолеят под зоркия поглед на надзорните органи; и трето, дали светът ще успее да ограни

чи промените в климата и да се адаптира към тях. В контекста на високите нива на дълг и политиката на ниски лихви, водена от централните банки, какво ще се случи, когато настъпи следващата рецесия или криза?

Искам да подчертая, че в базовия си сценарий МВФ не предвижда световна рецесия. По принцип всяка рецесия е труден момент за икономиката, високата задлъжнялост може да влоши още повече ситуацията. Наскоро публикувана информация на МВФ за глобалния дълг показва, че през 2018 г. той е бил на нивото от 2016 г. като процент от БВП.

Тази стабилност обаче отразява динамиката на два противоположни процеса. В корпоративния сектор компаниите се възползваха от ниските лихви, за да заемат пари за инвестиции, но и за обратни изкупувания на акции, сливания и придобивания. Последният доклад за глобалната финансова стабилност на МВФ изчислява, че при рецесия с дълбочина наполовина от тази на финансова криза от 2008-2009 г. 19 трилиона долара дълг в осем големи световни икономики, или над 1/3 от общия корпоративен дълг в тези държави, ще се превърне в рисков. Това означава, че компаниите трудно биха покривали лихвените си разходи със своите печалби. След като просрочията се увеличат, по правило банките затягат финансовите условия, което пък от своя страна охлажда стопанската активност. Стриктният надзор и разумната финансова регулация могат да облекчат тези рискове още преди евентуалната рецесия да настъпи.

От друга страна, ниските лихви на централните банки и спадът на дългосрочните пазар

ни лихвени проценти в много страни свиват разходите за обслужване на публичния дълг, докато горепосочените условия са налице. Като правило това отваря повече място за привеждане на антициклична политика, както и за прилагане на мерки, които ще подобрят потенциала за растеж. Но все пак да не забравяме, че публичният дълг не е „безплатен обяд“и трябва да се поддържа на безопасно равнище. Мислите ли, че QE (количествените улеснения) и отрицателните лихви вече са изчерпали потенциала си да стимулират икономиката и по-скоро я зомбират? Има ли безболезнен изход от тези политики и те имат ли алтернатива?

Липсата на инфлационен натиск в развитите икономики позволи на централните банки да провеждат поддържаща растежа парична политика за дълго време. Това подпомогна икономическата експанзия в света за десет поредни години след глобалната финансова криза. Наистина успехът дойде и със странични ефекти: лесният достъп до финансови ресурси доведе както до надценяване на активи на различни пазари, така и до струпването на дълг и слабости във финансовата система. Скоростта на нормализация на паричната политика като цяло ще зависи от устойчивото здраве на световната икономика, но и от ефективността на алтернативните инструменти – фискална политика и структурни реформи за повишаване на производителносттa. Междувременно ясната комуникация от страна на централните банки как тяхната политика реагира на икономическите новини ще ограничи колебанията на финансовите условия, а оттам и

рисковете за растежа. След като стана ясно, че Германия може да изпадне в рецесия, призивите към найголямата икономика в ЕС да се увеличат правителствените разходи се засилиха. Според вас това ли е универсалното лекарство за омекотяване на икономически кризи? В кои случаи работи и в кои – не? Фискалната политика може активно да подкрепи стопанската активност във време на спад, особено когато възможностите за разхлабване на паричната политика са ограничени. Фискалният стимул ще успее, когато държавата има „пространство“за него – публичният дълг не е твърде голям, финансовите нужди на бюджета са под контрол или фискът се е въздържал от експанзия до този момент. Дори и държави, които трябва да затягат коланите, могат да го направят с минимална цена за икономиката. Но трябва да изберат мерки, които найбезболезнено съжителстват с растежа – примерно да се повишат данъци със слабо влияние върху производството или да се орежат непродуктивни бюджетни разходи. Фискалният стимул действа още по-мощно, ако се насочи към потенциала за растеж на икономиката. Такава роля играят инвестициите в инфраструктура или образование, както и разходите за подпомагане на структурни реформи - например преквалификация на хора, които са в активна възраст и са безработни. Все повече се чуват притеснени гласове за бързата дигитализация, роботизация и навлизането на AI. Страховете за пазара на труда и натискът над социалните системи преувеличени ли са? В дългосрочен план роботизацията

и изкуственият интелект ще увеличат производителността на икономиката, позволявайки по-високи доходи и повече свободно време за хората.

Но междувременно те създават два вида трудности, за които икономическата политика трябва да намери решение. Първо идва рискът от широкообхватна загуба на работни места в производства и услуги с повтарящи се дейности, изискващи не само ниска, но и средна или дори висока квалификация. В същото време се появяват нови работни места, които изискват различни умения – например в здравеопазването или грижата за възрастни хора. Политики за преквалификация, които помагат на хората да придобият необходимите нови умения, биха облекчили прехода.

Вторият проблем идва с разпределението на ползите от автоматизацията – какъв дял ще отиде при собствениците на капитал, при висококвалифицираните работници и при всички останали. Всяко общество трябва да прецени за себе си какво разпределение на печалбите е справедливо, имайки предвид ефекта на облагането с данъци и преразпределението на доходите върху икономическата ефективност и социалната сплотеност. Крайностите са вредни – прекомерното облагане убива гъската, която снася златните яйца, но и прекомерното неравенство не позволява на много хора да разгърнат производствения и социалния си потенциал. Затова инвестициите в човешки капитал – чрез добре развити здравеопазване и образование – са ключови. Те са начин обществото да предлага равни възможности на всички.

При рецесия с дълбочина наполовина от тази на финансова криза от 2008-2009 г. 19 трилиона долара дълг в осем големи световни икономики, или над 1/3 от общия корпоративен дълг в тези държави, ще се превърне в рисков.

*Изразените мнения са лични и не трябва да се използват като официална позиция на МВФ, неговия борд на директорите или изпълнителното ръководство