Да демаскираш проблема с въздуха
Както хората ходят за риба, така аз правя маски, които предпазват от мръсния въздух”, шегува се Петър Живков. На практика обаче това е така - той е инженер, който стои в основата на Airlief, приложение с информация за качеството на въздуха и здравни съвети, както и иновативни маски, които предпазват и от едрата, и от фината прах. На практика това не е бизнес, от който да се издържа, а по-скоро хоби за него.
Всичко започва още когато Петър е дете. “Аз съм роден и израснал в крайните квартали на София и от дете имам респираторни проблеми и астма. Още си спомням как лежах като дете в детското отделение на „Александровска“. Особено тежко беше зимата”, разказва той. С годините проблемът намалява, докато не отива да живее в град Хошимин във Виетнам, където въздухът е мръсен заради натоварения трафик и горивото с лошо качество. След като идентифицира проблема, той решава да търси решението му.
“Започнах да чета, да уча, да гледам научни извадки. Започнах да мисля как аз, обикновеното инженерче от София, мога да направя нещо, което хем реалистично да мога да изпълня, хем да е ясно, конкретно и пракпроби
тично. Аз съм инженер, решавам проблемите по прагматични начини”, казва Петър. Преди две години участва в събитие - Sofia Service Jam, където за 48 часа се разработва прототип на продукт или услуга. Тогава се оформя идеята за маската, която леко се променя във времето. Променя се и екипът на няколко пъти, но Петър е константата. Проектът Airlief печели грант от 35 хил. евро чисто плащане и 15 хил. евро във формата на ваучери за услуги в инфраструктурата на мрежата на Wear Sustain - платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн. Освен нуждата да предпазва хората от мръсния въздух Петър иска да адресира и големия проблем с отпадъка вследствие на използване на еднократни маски - в Пекин всеки ден се изхвърлят 1 милион такива, казва той.
“Това е голям екологичен проблем, който решихме с устойчиви материали - използваме рециклиран текстил, дълготрайни материали, използваме 3D технология за шиене, която намалява разхода по време на производството. Почти няма отпадъчен продукт”, казва инженерът. Докато се стигне до финалния дизайн, Петър и хората около него преминават през впечатляващите 64 итерации по работата на маската. Започнали са с умна маска, която се свързва с приложението, впоследствие обаче решили да са по-гъвкави и да опростят идеята, за да не създават и допълнителни рискове за бъгове. Маската е в продажба от съвсем скоро и вече има поне 500 продадени, а ежедневните потребители на приложението са хиляди и са пръснати из 68 държави. “Ние събираме много данни от различни източници, освен това app-ът е безплатен и няма реклами”, уточнява Петър.
Основната мисия на Airlief като че ли е да образова и съответно да предпази хората у нас - все пак изчисленията сочат, че над 8 хил. души са жертва на мръсния въздух всяка година. “Хората нехаят. В България сме свикнали да осмиваме или да критикуваме някой, който прави нещо различно. Но всъщност по този начин показваме и променяме. Дори и 50 души да видят навън с маска, хората започват да се замислят: защо са с маска, работят ли, каква е причината за качеството на въздуха”, смята основателят на Airlief.
Вторият източник на финансиране идва, след като Airlief участва в акселератор на Massachusetts Institute of Technology и е единственият участник от Източна Европа. След това започва проект с полска фирма, като идеята е приложението да бъде приспособено към полските условия и да се преведе на полски език. “Тяхната идея беше да проверят дали с подобни методи за превантивност могат да помогнат на хората в рискови групи да намалят заболяванията и хоспитализациите”, разказва Петър Живков. Допълва обаче, че в България Airlief не е получила интерес нито от бизнеса, нито от институциите. Toва обаче няма да спре младия инженер, който продължава активно да говори за качеството на въздуха.