Демокрация в несигурност
Американският президент е изправен пред импийчмънт. От другата страна на Атлантика е надвиснал Brexit. Хонконг е разтърсен от протести. Дали либералните демокрации не са достигнали повратна точка?
Началото на процедурата по импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп в САЩ е възможност за преглед на състоянието на демокрацията. Не заради конкретните обвинения, пред които е изправен г-н Тръмп, а защото произнасянето по неговото президентство неизбежно включва всички предизвикателства, пред които е изправена демокрацията през XXI век – от недоверието в политиците до силата на социалните медии. И картинката никак не е красива.
Фактът, че този процес се случва във водещата демокрация в света, го прави важен и за всяка друга държава и народ. Напрежението в Хонконг, разпространението на популизма по света, агонията около Brexit във Великобритания, мъчителната битка с корупцията в Украйна, тежестта на колониалното наследство в Африка – във всеки край на света хората се борят да определят как трябва да бъдат управлявани и всички те ще наблюдават как САЩ ще излязат от своето изпитание.
Доверието е в сърцето на демокрацията и централният въпрос в процеса е дали електоратът все още вярва на своите представители и дали институциите могат да издържат на острите партийни противопоставяния на една дълбоко разделена нация. За демокрацията е от фундаментално значение избраните лидери да спазват закона и волята на народа; дали в настоящия климат
те ще го направят? Дали свободната преса, в момента обсадена от какофония, ехо стаи и фалшиви новини, ще бъде способна да предостави обективен поглед?
Това са въпроси, поставени пред авторите в това специално издание. Помолихме писатели, политически лидери, историци, журналисти и бизнесмени да разсъждават как либералната демокрация трябва да се адаптира и промени, за да може да оцелее; как можем да хвърлим мост над етническите, националните и религиозните пропасти, които се разширяват с всяка криза; какво могат да направят демократичните общества по въпроса с нарастващата концентрация на богатство в ръцете на малцина; как бихме могли да управляваме рисковете от новите медии, без да ограничаваме ползите от тях и свободата им.
Това не са празни дискусии. Настоящата криза на демокрацията, така ярко изразена в драмата с изслушванията във връзка с импийчмънта, не прилича на никоя друга досега. Но няма да премине от само себе си.