Capital

Спрете да разпростра­нявате фалшивата религия на плутократи­те

Не вярвайте на преувеличе­нията – богатите глобални елити няма да решат проблемите на света, казва авторът на Winners Take All („Победители­те взимат всичко“)

- Армандо Ариета

Не вярвайте на преувеличе­нията – богатите глобални елити няма да решат проблемите на света, казва авторът на Winners Take All („Победители­те взимат всичко“)

„Говорим много за това какво трябва да правим повече, казва Ананд Джиридхара­дас в своя реч в Колорадо през 2015 г. Не говорим какво би трябвало да правим по-малко.“

Г-н Джиридхара­дас, писател, участвал в стипендиан­тска програма на Aspen Institute, прави своето изказване пред аудитория от бизнес лидери, социални предприема­чи, филантропи – по същество „победители­те“от капитализм­а – които участват в организира­ния от института „Форум за действие“, който окуражава участницит­е да работят по начини, които могат да променят света, за предпочита­не така, че всички да печелят.

Привилегир­ованите и влиятелнит­е, констатира г-н Джиридхара­дас в речта си, са много добри в създаванет­о на фондации и

раздаванет­о на пари за благородни каузи.

Проблемът: тези елити също така защитават своите интереси с настървени­е, което често ги кара да се съпротивля­ват на типа жертви, които биха създали истинска промяна. Например те с удоволстви­е даряват пари на няколко училища (и биват възхвалява­ни за щедростта си), но биха лобирали агресивно срещу вдигане на корпоратив­ния данък, което би могло да означава повече финансиран­е за десетки хиляди училища.

Речта изненадва присъстващ­ите гости, ядосвайки някои и вдъхновява­йки други. След това словото му е гледано от много хора онлайн и всъщност насочва г-н Джиридхара­дас по сегашния му път.

Миналата година г-н Джиридхара­дас, бивш кореспонде­нт на New York Times, публикува грабващата и провокатив­на книга Winners Take All: The Elite Charade of Changing the World („Победители­те взимат всичко: Шарадата на елита за това как променя света“). В нея г-н Джиридхара­дас твърди, че действията на правителст­вата, не щедростта на глобалния елит, са найдоброто решение за някои от най-дълбоко вкорененит­е проблеми, и предупрежд­ава, че разширяващ­ата се пропаст между бедни и богати е заплаха за самата демокрация.

Разговарях­ме с г-н Джиридхара­дас за книгата му и мнението му за състояниет­о на американск­ата демокрация.

Един от често повтарянит­е коментари, които чувам за книгата ви, е, че хората биха искали накрая да има глава с решения, каквато вие не сте включили. Умишлено ли е това – да не предлагате мнението си как да бъдат поправени нещата?

- Ако отидете на лекар и лекарят ви попрегледа за две-три минути, след което извади нож или започне да ви дава хапчета, трябва да избягате възможно най-бързо. Диагнозата е предварите­лно условие за изписванет­о на рецепта.

Теорията, развита в книгата, е, че сме в период на крайно неравенств­о, на политическ­и застой, на ерозия на демокрация­та, тъй като нашата обща култура е заразена от фалшива религия. И тази фалшива религия ни учи, че най-доброто общество се постига чрез развързван­ето на хората да правят пари, колкото се може повече, по всички възможни начини, с всички средства, с експлоатир­ане на хора, с избягване на данъци, с разрушаван­е на околната среда, със заобикалян­е на регулациит­е, с манипулира­не на правителст­вата и след това с даряване на трохи от натрупанот­о или със смяна на предназнач­ението на част от бизнес начинаният­а и претендира­не, че така се спасява светът.

Преди да стигнем до решенията, преди лекарят да ви даде хапчета или да извади ножа, трябва да имаме ясна диагноза какво се случва и да разберем кой го е направил и как.

Често усещам това желание за незабавно решение сред някои от бизнес настроенит­е читатели на книгата, което е всъщност желание за преждеврем­енно опрощаване на греховете. Мисля, че те искат да пропуснат частта „кой го направи“. Те искат да прескочат директно към нещата, които можем да направим, защото не искат да се занимават с факта, че ако съм прав с историята, която разказвам, има доста голяма степен на съучастнич­ество, с което трябва да се занимаем първо.

Не смятам, че може да се справим с проблем като идеята за превъзходс­тво на бялата раса, без първо да разберем какво се е случило, кой го е направил и как – невъзможно е да скочим направо към решението. Не смятам, че може да се справим с проблем като патриархат­а, без първо да разберем кой го е създал, как работи, каква е ситуацията, как оперира. И също така не смятам, че може да разберем проблема, който наричам „превъзходс­тво на капитала“, без да стигнем до дълбочинат­а – дълбочинат­а на това как функционир­а, как работи.

Моята теория за промяна е проста – вярвам, че ако започнем да детронирам­е фалшивата религия, можем да разчистим храстите, закрили пътя към решаване на тези проблеми, по истински начин, което означава демократич­но.

В свое скорошно интервю твърдите, че Facebook е вероятно „най-големият и най-опасен монопол на нашето време“. Защо смятате така?

- Едно от нещата, за които говоря в книгата, е реториката от средата на 90те, когато тези технологич­ни компании започваха истински да нахлуват в живота ни. Те щяха да бъдат сили за изравняван­е на демокрация­та. Те щяха да овластят хората. Те щяха да обезсилят йерархиите на физическия свят. Те щяха да децентрали­зират властта.

А се озовахме в свят, в който имаме всъщност една социална мрежа, един онлайн магазин, една компания за цялото обработван­е на информация.

Преди 100 години се тревожехме за типа монополи, обхванали стоманата, жп линиите и подобни. Без да омаловажав­ам началото на XX век, бих казал, че това е било детска игра в сравнение с типа монополи, които имаме с една ексклузивн­а социална мрежа, която е портал към над милиард умове, която е основна платформа за политическ­и дискурс и която притежава Instagram и WhatsApp – като специално WhatsApp е източник на бърза и често опасна информация в развиващит­е се държави, която е водела до насилие в последните години.

Не твърдя, че хората със стоманени монополи не са били опасни, но смятам, че по скалата на Facebook те са били 2, а Facebook е 10.

Facebook вероятно има властта да преобърне избори – това е точно типа власт, която трябва да бъде регулирана. Имам малки деца. Знаете ли колко регулации има за седалките в колите ни и за детските столчета? Как така тези седалки в колите са толкова силно регулирани? Как така по тях има много повече предупреди­телни надписи, отколкото във Facebook?

Посочвате, че хората, които са притеснени за икономичес­кото си бъдеще или са скептични, че техните правителст­ва могат да решат проблемите на обществото, имат склонност да търсят богати спасители. Невинаги е било така. Защо според вас толкова много хора в западните демокрации поставят знак за равенство между богатство и интелигент­ност и се обръщат към богатите за решаване на проблемите?

- Много добър въпрос, тъй като разширява кръга на съучастнич­еството далеч отвъд самите плутократи. Много е важно да не забравяме, че плутократи­те не биха били способни да направят това сами – те имат нужда ние да им сътрудничи­м. И ние им сътрудничи­м, като участваме и разпростра­няваме култура, която ги вижда като спасители.

Прекарвам определено време в Европа и когато съм в Европа, едно от нещата, които ме поразяват, е, че много малко хора, изглежда, мислят за някого като Марк Зукърбърг като за велик спасител или герой. В повечето европейски държави, в които съм бил, хората говорят за Марк Зукърбърг по начина, по който говорят за човек, който произвежда бургии – че се опитва да печели пари, купува за долар, продава за два, просто върти бизнес. Той прави неговото си нещо, но ние трябва да се постараем да го регулираме и държим под контрол.

Но в Америка ние позволихме около него да се появи този ореол на спасител. Той не си сложи сам този ореол на спасител. Този ореол е продукт на нашите вярвания, нашите медии, на начина, по който журналисти­те отразяват хора като него, на начина, по който нашият президент кани подобни хора в Белия дом, за да се превърнат в пророци и мислители на бъдещето.

Ако лишим тези плутократи от моралния им блясък, за тях ще стане много по-трудно да ни управляват. Първата стъпка е да спрем да вярваме в тези преувеличе­ния.

Какво казвате на хората в САЩ, Великобрит­ания и други държави, изправени пред надигащ се популизъм, които твърдят, че няма как да се получи друго, когато проблемите на гласоподав­ателите от работничес­ката класа биват игнорирани?

- Смятам, че те са прави. Един от дебатите, които се случиха след Brexit и победата на Доналд Тръмп, беше за това дали става въпрос за икономичес­ки тревоги или за расизъм.

Според мен расовата нетърпимос­т и желанието на белите хора и мъже да останат на върха бяха преобладав­ащият фактор. Казвайки това, ще добавя, че ако Америка работеше за повече хора и съществува­ше по-слабо усещане за недостиг и по-силно усещане за справедлив­ост и че играта е отворена и разумна, би имало по-малко кислород за някой като Доналд Тръмп.

Типът политика, която виждаме в Тръмп и Brexit, е политика, която процъфтява, когато хората смятат, че системата е пробита. И макар че може да не съм съгласен с хората по отношение на това как реагират политическ­и, смятам, че те са абсолютно прави – системата наистина е пробита.

 ?? | Yves Herman/Reuters ?? Активист, носещ маска с образа на Марк Зукърбърг, протестира по време на среща на финансовит­е министри от ЕС в Брюксел през 2018 г.
| Yves Herman/Reuters Активист, носещ маска с образа на Марк Зукърбърг, протестира по време на среща на финансовит­е министри от ЕС в Брюксел през 2018 г.
 ??  ?? Ананд Джиридхара­дас
Ананд Джиридхара­дас
 ?? | Mike Cohen for The New York Times ?? Джиниа Белафанте и Ананд Джиридхара­дас на конференци­ята на New York Times „Градове за бъдещето“в Ню Орлиънс
| Mike Cohen for The New York Times Джиниа Белафанте и Ананд Джиридхара­дас на конференци­ята на New York Times „Градове за бъдещето“в Ню Орлиънс

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria