Да възстановим демокрацията за всички
Нова власт в управлението, движена от гражданите, е най-добрият начин да се противодейства на корупцията и силата на глобалния елит
Нова власт в управлението, движена от гражданите, е най-добрият начин да се противодейства на корупцията и силата на глобалния елит
В древни времена политиката е била родена от вярата, че можем да бъдем господари на собствената си съдба, и демокрацията се превръща в непрекъснато развиващ се, иновативен проект, който да гарантира на хората глас в публичните решения.
Днес обаче живеем в парадокс. Човечеството е създало огромно богатство и технологично ноу-хау, които биха могли да допринесат за решения за глобалното общо благо, но въпреки това внушителен брой хора са обезвластени, маргинализирани и страдащи от дълбоко усещане за несигурност. Работейки заедно, ние имаме силата да преобразим света. За съжаление тази сила е съсредоточена в ръцете на малцина.
Маргинализацията, на която сме свидетели днес, се корени в глобализацията, проповядвана от политически модели като Вашингтонския консенсус, който отдалечава политиката и управлението от икономическата власт. Компании от финансовата, фармацевтичната, селскостопанската, петролната и технологичната индустрия вече не се управляват от законите на една държава – те живеят в отделна глобална стратосфера, регулирана така, че да обслужва интересите им.
Последствието от всичко това е огромно неравенство в богатството и властта. Съществува например свръх концентрация на пари в медиите и политиката, дължаща се на лобиране и откровена корупция. А в много държави демократичните институции са пленени и волята на народа е компрометирана.
Както твърдят Нейтън Гарделс и Николас Бергруен в книгата си от 2019 г. Renovating Democracy („Обновяването на демокрацията“), социалните и технологичните промени, оформени от глобализацията, „са толкова гигантски, че хората и общностите имат усещането, че се давят във вълна от привидно анонимни сили“.
Като премиер на Гърция от 2009 г. до 2011 г. се опитах да подобря събираемостта на данъците, за да намаля огромните дълг и дефицит, които наследих. Но усилията на моето правителство далеч не стигнаха за събиране на дължимото. Инвеститорите се възползваха от глобалната финансова система, за да изнесат капитал далеч извън Гърция, източвайки средства от страната в най-уязвимия момент за нея.
Тази безконтролна сила на глобализираните компании нарушава базова концепция на демокрацията, която древните гърци наричат „инсомния“- равенството на всички пред закона.
Не санкционираната глобална власт разпалва националистически лозунги като този на Brexit движението - „Да си върнем контрола“. Но както пише Джоузеф Стиглиц в новата си книга People, Power, and Profits: Progressive Capitalism for an Age of Discontent („Народ, власт и печалби: Прогресивен капитализъм за Ерата на недоволството“), „популисткият отговор, а именно отстъпление от глобализираната търговия чрез защита на пазарите, е просто за отвличане на вниманието... Истинският конфликт е другаде. От една страна [имаме], работници и потребители – онези 99% - и в развитите и в развиващите се държави, срещу копроративните интереси, от друга.“За да успее новата глобална икономика, казва той, трябва да изградим нови институции. Трябва да направим избор.
От една страна, може да възприемем реактивна политика, да избираме авторитарни лидери, да строим стени и да проповядваме изолационизъм и расизъм. Този път предлага лесен, но илюзорен начин за „връщане на контрола“, като всъщност води до точно
обратното – дава контрола на жадни за власт демагози, които ни разделят, отслабват гражданското общество и ни залъгват с водещи до задънена улица решения.
Вместо да се хвърляме към тези фалшиви обещания, нека възстановим и задълбочим демократичните институции, за да овластим хората, да укротим глобалния капитализъм, да изкореним бедността и да установим контрол над международното тех общество.
Моят опит показва, че важна стъпка за постигане на тези цели би било създаването на четвърта власт в управлението.
Тази нова съвещателна власт, в която всички граждани - „демосът“- могат да участват, би стояла редом с изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Всички закони и решения ще минават първо през електронно обсъждане, преди да бъдат обсъждани в общините, парламентите или конгресите.
Вдъхновен от агората за идеи и дебати в Древна Атина, като премиер създадох елементарен процес на принципа на Wikipedia за разискване на теми онлайн, преди да бъдат гласувани закони. Доверяването на колективния разум донесе проницателни и неоценими отзиви.
За разлика от начина, по който работят социалните медии днес, подобна платформа би могла да развие прозрачни алгоритми, които използват изкуствен интелект, и да насърчи полезен дебат и информиран диалог, докато по честен начин събира позиции на граждани с цел изграждане на консенсус. Всички, които участват в тази публична електронна агора, ще го правят с истинската си идентичност – реални гласове, не ботове.
За да спомагат за дебата, форуми от професионалисти биха могли да дават информирани мнения по темите на деня. Обществените телевизии, вестници, радиа и подкасти могат да осветляват разговора. Училищата ще бъдат окуражавани да участват. Така нареченото съвещателно гласуване (отново вдъхновено от Древна Атина и развито за съвременното общество от Джеймс Франклин от Stanford University) може да подобри взимането на решения чрез стимулирането на постоянен диалог между участници в гласуването и експерти, за да се произведе по-информирано обществено мнение. Концепцията беше използвана от Гражданското събрание в Ирландия от 2016 г. до 2018 г ., спиращо дъха упражнение по съвещателна демокрация, което произведе пробиви по наглед невъзможно заплетени теми като абортите.
Днес сме изправени пред значими
глобални промени в роботиката, изкуствения интелект, климата и ред други сфери. Гражданите на света трябва да дебатират етичните ефекти от все по-богоподобните технологични сили. Същевременно заплахата от климатичните промени е шанс да превъзмогнем националистическите разделения помежду си и да се обединим в битката за оцеляване и справедливо, устойчиво развитие.
Трябва да отгледаме внимателно тази задвижвана от гражданите нова съвещателна власт на местно ниво, с реформа на образователните системи. Днешните училища са отделили ученето от гражданското участие, критичния дебат и емпатията към човешките същества. За да превъзмогнем етническите, расовите и социално-икономическите различия между нас, имаме нужда от класни стаи, които произвеждат глобални граждани – не обикалящи света елити, а ученици, които разбират предизвикателствата пред човечеството и могат да водят разговори през границите.
Нашите новооткрити сили могат да бъдат използвани за злоупотреби и нараняване – древните наричат това „надменност“. Или могат да бъдат използвани за лекуване и включване в демократична култура, която подкрепя общественото и планетарното благо.
Това е демократичното предизвикателство днес.
Георгиос Папандреу е външен министър на Гърция от 1999 г. до 2004 г. и премиер от 2009 г. до 2011 г. В момента той е президент на Социалистическия интернационал, международна организация на социалдемократическите, социалистическите и трудовите партии по света.