В търсене на включващ ЕС

Майкъл Хигинс, президент на Ирландия

Живеем във време, когато едновременно се случват дълбоки предизвикателства в няколко посоки: за оцеляването на околната среда; за човешките нужди по отношение на най-базови необходимости като пълноправно гражданство и участие; и за влошаващото се неравенство с все по-нерегулирана и безотчетна концентрация на богатство на глобално ниво. Едно смислено европейско единство трябва не само да осигурява сближаване вътре в страните членки и между тях, но и да отчита нашата глобална взаимозависимост

да бъде еманципирано в предлагането на ново усещане за “принадлежност”; “принадлежност”, която минава отвъд поколенията, която е културно плуралистична и признава както рационалните, така и духовните източници на човешки права.

Вярвам, че има спешна нужда както науката, така и дипломацията, която понастоящем е в капана на тясна теория на интересите, да се променят, като създадат нови връзки между икономиката, екологията и етиката; и така да прокарат нов път, по който можем да вървим заедно, в интерес не само на всички хора в Европа, но и на самото човечество.

Нашата Европа заедно с други съюзи трябва да сложи под контрол това, което в момента е безотчетно, което подкопава общественото доверие в демокрацията и ни дефинира просто като ненаситни индивидуалистични потребители.

За постигане на тази визия е нужна смяна на парадигмата в теорията, политиката и практиката: изисква се поставяне под въпрос и скъсване с много от нашите предположения за това какво е уместно за постигане на икономическото, социално и екологично благополучие на нашите граждани. Ролята на държавата в подобряване на живота на гражданите трябва да бъде изговорена отново, а концепцията за суверенитет трябва да бъде предефинирана по такъв начин, че да бъде определена и разбирана като нещо, което може да бъде споделяно и в полза на гражданите може да минава през граници в една рамка на различни, но споделени ценности.

Тази Европа, в която ще постигнем единство, трябва да бъде такава, в която нашите споделени амбиции се преследват с отвореност и с признание, че социалните и екологичните съображения вече не могат да бъдат подчинени на тясната метрика на крайната пазарна идеология.

Трябва да направим това не само заради нас самите, но и за бъдещите поколения, към които имаме отговорност да създадем мирен и хармоничен свят, основан на устойчива визия за икономиката и обществото и обогатен с разнообразие на култури.