Бъдещето на енергията >

Как Европа може да постигне декарбонизация на икономиката си, като заложи на електричеството

До 2045 г. производството на ток трябва да се съсредоточи във възобновяемите източници и ядрената енергия.

ЕЕвропа се опитва да намали отрицателното въздействие на изменението на климата, като си постави цели за декарбонизация в различни сектори на икономиката. Амбицията е до 2030 г. емисиите на CO2 да бъдат намалени с 40% спрямо 1990 г., но новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска да вдигне летвата дори още по-високо. Нейното намерение е емисиите да бъдат намалени с 50-55% през 2030 г., а през 2050 г., или след само тридесет години, Европа да достигне т.нар. климатичен неутралитет.

Тази амбиция за декарбонизация значително ще преобрази живота и бизнеса. Едно от решенията, които могат да спомогнат за постигането на въглероден неутралитет на европейската икономика, е увеличаването на дела на електроенергията в крайното потребление на енергия. За да се случи толкова голямо намаляване на емисиите CO2, е нужно удвояване и дори утрояване на дела на електричеството. Това означава значителни инвестиции, четиридесет пъти повече електрически автомобили на пътя, масово използване на електрически термопомпи за отопление в цяла Европа и електрификация на различни индустриални сектори.

Със сигурност в този процес всяка държава - членка на ЕС, трябва правилно да оцени националните си реалности, включително инвестициите, които вече са направени и които допринасят за енергийната сигурност, като същевременно работи за постигането на целите за опазване на околната среда. Освен това всяка държава членка следва да проявява активност в ЕС, когато тези теми се обсъждат на съответните нива. Факт е, че вече съществуват надеждни и по-ефективни алтернативи за отопление на домовете, за приготвяне на храни и за захранване на превозните средства. Освен това през последните години разходите за тях значително намаляха. И с още по-масовото им използване този тренд ще продължи до степен, в която няма да има смисъл да се инвестира в традиционни, замърсяващи активи. Точно затова не е пресилено, ако се каже, че неутралната въглеродно електроенергия е жизнената сила на декарбонизираната европейска икономика.

Как да постигнем правилния преход?

Сега държавите - членки на ЕС, имат много разнообразен енергиен микс и различни отправни точки в енергийния преход. Затова няма единно решение, което може да се реализира изведнъж и да направи прехода за една нощ. Но с конкретни средства и целенасочени политики бихме могли да направим този преход възможно най-гладък за всички. В началото на декември 2019 г. например ЕК обяви намерението си да въведе механизъм за справедлив преход в размер на 100 млрд. евро в Многогодишната финансова рамка за 2021 - 2027 г. Въпреки че тази сума надхвърля с 5 млрд. евро препоръката на Европейския парламент, тя все още не е в съответствие с реалните инвестиционни нужди. Европейските региони, които разчитат на въглища или на въглеродно интензивни отрасли, се нуждаят от цялата ни подкрепа за смекчаване на различните ефекти на енергийния преход. Важно е да се гарантира, че тези средства ще бъдат правилно насочени към областите, които се нуждаят най-много от тях.

Голям дял от емисиите на CO2 в момента обаче е свързан с производството на електроенергията, поради което и самият сектор трябва да претърпи трансформация. Плановете са да бъде постигната пълна декарбонизация на електроенергия до 2045 г. Дотогава производството на ток трябва да се съсредоточи във възобновяемите източници и ядрената енергия. Те биха могли да представляват до 80% от микса на електроенергия, а

останалата част да се покрие от въглеродно неутрални топлинни активи.

За да стигнем дотам, европейските фондове трябва да спомогнат за преквалифицирането на миньорите и трансформирането на въглищните региони, да подпомогнат инвестициите в чисти мощности, да дадат възможност на новите технологии и инфраструктура. Финансирането от ЕС ще бъде от решаващо значение за преодоляването на икономическите и социалните въздействия на прехода.

Въпрос на кадри

По пътя към въглеродния неутралитет електроенергийните компании ще се нуждаят от широк набор от нови умения и квалифицирани работници, за да ускорят внедряването на ВЕИ, да актуализират електроразпределителните мрежи, да дигитализират процесите и да ускорят електрификацията на транспорта, жилищното строителство и индустрията. Точно затова на пазара на труда, който се развива с бързи темпове, трябва да се справим с пропуските в уменията с целенасочени програми за обучение.

В Европа разликата в уменията на хората е истински проблем и ако не се вземат мерки, рискуваме да изпаднем в недостиг на стотици хиляди компетентни работници още преди 2030 г. Затова е от съществено значение да се гарантира развитието на ориентирани към бъдещето умения и квалификации, изисквани от енергийната система. В този контекст от голямо значение ще бъде наличието на адекватна национална законодателна рамка, както и регулаторна подкрепа за усилията на бизнеса.

Промяната при хората

Постигането на необходимата степен на електрификация

За планираното голямо намаляване на емисиите на CO2 в Европа е нужно удвояване и дори утрояване на дела на електричеството.

зависи и от активната ангажираност на домакинствата. Според последното проучване на Евробарометър 93% от европейците смятат изменението на климата като реален проблем, а 84% смятат, че трябва да се предостави повече публична финансова подкрепа на чистите енергии. Въпреки това гражданите остават силно сдържани към увеличаване на личните си разходи и към изграждането на нова инфраструктура. Време е да обясним на потребителите, че електрификацията е решение, което ще направи енергийното снабдяване в Европа по-ефективно, сигурно и достъпно. Сега всяка седмица ЕС харчи повече от 5 млрд. евро за внос на изкопаеми горива. България внася 100% от петролните си горива и над 90% от природния газ.

Тъй като разходите за технологии, базирани на възобновяеми източници, продължават да намаляват, замяната на изкопаеми горива с въглеродно неутрална електроенергия може да се възприеме и като значителна печалба чрез намаляване на разходите на потребителите. Освен това електрификацията спестява енергия, тъй като предоставя еквивалентни услуги с по-малко влагане на първична енергия. Електрическите превозни средства и електрическите термопомпи например са поефективни от техните горивни аналози, дори и когато се отчитат загубите от трансформацията на мощност.

Конкретно електрическите превозни средства имат ефективност на преобразуване 8090% от батерията до колелата в сравнение с 20-30% за двигатели с вътрешно горене. Погледнато обективно, то позволява на електромобилите да изминат три до четири пъти по-голямо разстояние със същото количество енергия. В отоплителния сектор пък термопомпите могат да загряват помещения или водата с високи коефициенти на работа - за всеки киловат консумирана електроенергия се генерира около 4 кВт топлина. Това ги прави 7 или дори 8 пъти по-ефективни от конвенционалните котли.

Данъчна настройка

Удвояването или дори утрояването на дела на електроенергията в крайното потреблението на енергия и пълното декарбонизиране на производствения микс ще окажат значителен натиск върху сектора. Но ние сме решени да постигнем това заедно с индустриалните сектори, властите, гражданите. ЕС трябва да внедри амбициите за климата в нова перспективна индустриална стратегия, която същевременно трябва да запази конкурентоспособността ни. Тази стратегия трябва да обвързва финансирането, иновациите, дигитализацията, електрификацията и декарбонизацията.

Не на последно място, политиците следва да приведат правилата за данъчно облагане на енергията и цените на електроенергията към целите на ЕС в областта на климата. Настоящите системи за данъчно облагане не отразяват в пълна степен негативните ефекти на изкопаемите горива, което означава, че замърсяващите енергийни носители все още могат да се доставят на по-ниски цени. Успоредно с това през последните 10 години данъците и таксите върху електроенергията се увеличават средно с над 70% в Европа. Тези въпроси трябва да бъдат разгледани спешно от лидерите на ЕС. Европейската Зелена сделка трябва да предлага възможност за осигуряване на равнопоставеност между енергийните превозвачи, отразявайки действителните им емисии.