Как ще се учи

Обучението е изправено пред промени без аналог в историята

OО бразователните системи са изправени пред промени без аналог в историята. Светът вече не се намира в състояние на предвидимо и линейно развитие, за което са създадени и спрямо което действат тези системи. Промените са широкообхватни, експоненциални и все по-динамични. Технологичното развитие и иновациите, автоматизацията и дигитализацията са свързани със структурни трансформации в индустриите, със засилващ се риск от технологична безработица, с промяна в характеристиките на професиите, с възникване на нови професии, с промяна на начина, по който хората общуват помежду си, и с размиване на връзките между образованието и пазара на труда. Заговори се за развитието на „интелигентен капитализъм“– базирани на изкуствения интелект производствени системи, които постепенно изместват труда като фактор на производството. Изкуственият интелект все повече ще допринася за премахване на физическите

ограничения на труда и капитала и за генерирането на икономически растеж и богатство. Едновременно с това нараства вероятността за разширяване на икономическите неравенства, свързани с увеличаване на възможностите за по-добра реализация и по-високи доходи на висококвалифицираните специалисти и намаляване на възможностите за заетост на нискоквалифицираните работници.

Предефиниране

Целите и ролята на образованието вече започнаха да се предефинират.

Променят се концепциите за знание и механизмите за неговото разпространение. Променят се значимите умения.

Променят се и моделите за предоставяне на образователни услуги.

Променя се ролята на университетите за разширяването на знанието чрез изследователската дейност и за превръщането му в полезни иновации.

Променят се образователните парадигми.

Развитието на технологиите се превръща в неразделна част от еволюцията на образованието. До голяма степен справянето с горните предизвикателства зависи от наличието на гъвкави, ефективни и балансирани системи за развитие на умения, за активиране на тези умения при прехода от образованието към пазара на труда и за гарантиране на адекватността им в работна среда. Ролята на образованието е ключова – не само по отношение на формирането на умения за професионална реализация, но и за личностна реализация и за използване на

Заговори се за „интелигентен капитализъм“– базирани на изкуствения интелект системи, които постепенно изместват труда като фактор на производството.

технологиите в разнообразни житейски ситуации. Неадекватното качество на образованието или ниското ниво на обхват са свързани с висок риск от самовъзпроизвеждаща се междупоколенческа бедност.

Връзките между формалното образование и пазара на труда стават все по-неясни. Планирането на образованието става все по-трудно – то трябва да започне да подготвя предварително децата за професии, чийто непредвидим характер ще се проявява след десетилетия, и за използване на технологии, които

още не съществуват. Все повече ще се засилва необходимостта от обвързване на политиките на пазара на труда и образованието и вземане на комплексни, взаимно свързани политически решения. Ще се преосмислят целите, характерът и ролята на институциите. Това е особено важно за страни като България, където връзките между свързаните политики (и институции) не се характеризират с висока ефективност. „Отвореността“става все по-характерна за знанието и за образователната система концепция. Управлението на промяната изисква прозрачност, активно използване на информацията и тясно сътрудничество между множество заинтересовани страни за съвместно планиране, разработване на учебни програми и осъществяване на учебен процес.

Личността конкурентно предимство

Един от философските дебати, който все по-често се води в академичните среди, е с какви функции следва да бъде натоварено образованието, ако автоматизацията намалява значимостта на труда като набор от управлявани от човека процеси. Ако някой ден заживеем в общества без заетост и без работни места, каква е ролята на образованието? Засега нито един вариант не изключва и икономическа роля. Но същността на тази роля се измества – от подготовката на „кадри“за индустриалния модел на ХХ век, изискващ прецизност, акуратност, специализирана експертиза и тесен набор от много специфични умения, към подготовката на гъвкави и адаптивни личности. Защото личността, с цялата палитра от морал и ценности, креативност, критично мислене и способност за измисляне на решения, е конкурентното предимство на човека в ерата на изкуствения интелект. Образованият човек на XXI век трябва да притежава много широк набор от умения - за задаване на въпроси, за прилагане на абстрактно знание към решаването на комплексни проблеми, гъвкавост и адаптивност, креативност, способност за ефективно сътрудничество, за себеизразяване и за убеждаване, инициативност и предприемчивост, способност за ефективна комуникация, за откриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любопитство, целеполагане. В същото време много от новите работни места, създавани вследствие на автоматизацията, ще изискват високо ниво на когнитивни и технически умения, които следва да бъдат създавани в рамките на висшето образование.

Все повече ще се засилва и ролята на гражданското образование - процес на създаване на умения, нагласи и поведение, пряко обвързани с формирането на социален капитал. Уменията за гражданско участие (доверие, критично мислене, отговорност, решаване на конфликти, способност за автономни действия и т.н.) би трябвало да се формират посредством цялостния процес на образование. Те са важни, защото водят до по-добър обмен на информация и по-бързо разпространение на идеи, подобро сътрудничество, по-добро управление, по-ниски транзакционни разходи, по-добър инвестиционен климат, по-висока ефективност и в крайна сметка до икономически растеж.

За да адресират необходимостта от гъвкаво формиране на знания и умения в динамично променяща се и несигурна среда, все повече образователни системи се ориентират към приоритизиране на ученето и промяна на учебните програми. Един вариант това да се случи е чрез по-тесни по обхват, но позадълбочени образователни програми с фокус върху доброто усвояване на фундаментални научни концепции, върху развитието на способността да се мисли и да се прилага наученото в различен контекст и за решаването на различни проблеми.

Вторият модел, към който се насочват някои образователни системи, е свързан с централизирано задаване на по-широка рамка на програмите и предоставяне на по-голяма автономия на училищата и учителите да решават какви знания и умения са актуални и значими в съответните области на знанието и най-вероятно ще бъдат полезни и приложими за житейската реализация на учениците. Критична е нуждата от развитието на ефективни системи за учене през целия живот. Активното използване на нови технологии в учебния процес, стимулирането на добре обмислени образователни иновации и пренасочването на част от ученето в реална работна среда също са част от решенията. Но какъвто и да е подходът, ключовият принцип е един – образованието трябва да учи как да се учи.

Факторите за успеха на образователните промени са адекватността и бързината. За да отговори на предизвикателствата на бързо променящия се свят, образованието трябва да се променя още по-бързо. Колкото по-неадекватно изглежда то спрямо изискванията на съвременния (и бъдещия) свят, толкова по-малко вероятно е младите хора да влагат време и усилия в качествено учене. Без адекватно образование технологичният напредък няма как да се превърне в икономически и социален прогрес.