Откриватели

В Венцислав Вълев е професор по физика в Университета в Бат и там ръководи групата MultiPhoton NanoPhotonics, която изследва взаимодействията между силни лазери и наноструктурирани материали. По-рано тази година неговият екип доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години. На разбираем за неспециалисти език го обяснява така: „Нашето откритие има отношение към развитието на нанотехнологиите и би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в производството на високотехнологични химикали, в миниатюризацията и във фармацията. Физичният ефект се наблюдава посредством промяната на цвета на светлината, разпръсквана от вид молекули. По последни данни по този начин може да се измерват молекулите с точност 100 000 000 000 пъти по-голяма от тази на найшироко разпространените технологии.“

Когато започнал да учи физика, си мислел, че ще прави невероятни открития всеки ден. Реалността, разбира се, се оказала различна, но се научил просто да си обича работата. След това дошли и откритията. В самото начало обаче е научната фантастика. Не случайно в работата си използва мощни лазери, които подобно на фантастичните оръжия могат да разтопяват метал. „Освен това създадохме парен двигател с лазерно нагряване – това е чисто сбъдване на стиймпънк фантастика. Разработките в тази научна област могат да доведат до покрития, които постигат невидимост. В по-широк мащаб мои колеги изследват телепортация (на информация) и привличащи лъчи. Наши открития също могат да се ползват в каски, които четат магнитните полета на мозъка и биха могли да позволят машинно управление с мисъл. Работим също с хуманоидни роботи, които могат да преподават уроци по физика на деца, да си играят с

университет на Сингапур, а когато започна икономическата криза, в крайна сметка реших да отида в Катар, където съм вече осем години.“

Когато говори за проекта „Танби“, Преслав Наков предпочита да избягва термина фалшиви новини, защото по някакъв начин подвежда, че новината е изцяло невярна. Според него по-важният елемент е разпространението им в социалните медии чрез микротаргетиране - голямата иновация на Cambridge Analytica информацията да се „скроява“по установени показатели, свързани с интересите или страховете на хората. „Големият проблем на фалшивите новини не е, че са неверни, а че са политическо оръжие. За да бъде политическо оръжие, една новина дори няма нужда да бъде фалшива.“

Как се улавя манипулацията? „Анализираме няколкостотин или няколко хиляди статии от медиата - дали има прекалено много емоционалност, което не е присъщо на професионалните медии, дали се спекулира с морални категории. Не е лесно да се напише фалшива новина - след като си измислил едно твърдение, оттам трябва да си изсмучеш от пръстите някаква статия. Стилът си личи и за човек, който е достатъчно трениран, и за една програма. Това е нещо, което ние можем да анализираме автоматично. Следим и други неща: какви картинки се използват, има ли автори под статиите, има ли адрес за контакти, трафика към уебсайтовете. Всичко това се комбинира в някакъв числов вид, който ни показва доколко можем да вярваме на тази медиа.“

Анализът на съдържанието дава възможност потребителят да се научи да разпознава начина, по който бива манипулиран. „Тук искам да спомена и пропагандата - когато се опитваме да променим мнението на читателя. Сама по себе си тя може да бъде с лоша или добра цел, но при всички случаи използва добре изследвани техники. Учените не са на едно мнение за техния брой, ние се фокусираме върху 18. Разполагаме със софтуер, който анализира статиите и намира тези пропагандни техники“, обяснява Преслав Наков.

По думите му така се атакуват два аспекта на дезинформацията - ако човек има съмнения за достоверността на нещо, той вероятно не би го споделил. И подобни новини ще влияят помалко на политическите му преценки. Ако тази нагласа се масовизира, производството на фалшиви новини в един момент ще се обезсмисли.

Лично Преслав Наков е оптимист, че скоро явлението ще бъде поставено под контрол. „Дезинформация винаги ще има, но аз обичам да казвам, че фалшивите новини са нещо като спам на стероиди - така както спамът вече не е такъв проблем, какъвто беше преди 10 години, същото очаквам да се случи и с фалшивите новини.“Трудността идва от разликата, че когато спамът стигне до адресатите, той ще умре, а ако добре изпипана фалшива новина стигне до 1000 души и те решат да я споделят, потребителите й може да са милиони.

Според него най-ефикасното противодейстгвие на дезинформацията е образованието, обучението на потребителя. Това е и основната задача на „Танби“. „Не е лесно да кажем на някого, че една новина е невярна, особено ако тя подкрепя нещо, в което този човек вече вярва. Но ако му покажем самата манипулация и пропагандни техники, един интелигентен човек ще започне сам да си прави изводи. Няма нужда да натиснем главата на коня, за да пие вода, достатъчно е да го заведем до реката...“