Как Бостън почисти водата си
И защо София може да направи същото с въздуха
И защо София може да направи същото с въздуха
ККакво прави един град забележителен? Хората, които живеят в него, университетите му, архитектурата, природните дадености? Всеки от тези компоненти е важен. Но има още нещо, което отличава някои градове от други. Това е начинът, по който се справят с големите проблеми пред бъдещето си.
Да вземем София и Бостън
Първият има огромен проблем с въздуха си. София, разбира се, не е Делхи или Пекин, но е безспорно - качеството на въздуха в града понякога е отвратително, а друг път е просто опасно. Доскоро проблемът се измерваше оскъдно, а дори данните за броя на децата с астма в града не са публични. Надеждата на жителите на столицата и на онези, които се борят за по-чист въздух, е съдебно дело срещу общината, което да я накара да си върши работата.
Бостън обаче е добър пример, че промяната е възможна. Големият проблем там през 80-те години на миналия век не е въздухът, а водата. Пристанището и заливът около града са толкова мръсни, че му печелят националното прозвище „пристанището на срама“. Причината: всички населени места наоколо не пречистват отпадните си води и ги изсипват заедно с цялата утайка директно в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат директно във водата. Тя е толкова замърсена, че на дъното има 2 до 3 метра натрупан отровен слой с
гъстотата на майонеза, а изследване открива рак в огромна част от уловените там риби. Никой от управляващите няма интерес да промени това, защото става дума за огромни инвестиции, в голямата си част „невидими“, в комбинация с много видимо вдигане на сметките на населението.
И все пак Бостън се променя. Ако днес, 30 години по-късно, водата около града е една от найчистите на континента, това е не толкова заради местната власт, колкото заради група отдадени професионалисти и един съдия. Човекът, който най-добре може да разкаже това, се нарича Пол Леви.
„Трябва да има някого, на когото му пука“
„Винаги се започва оттам“, казва Леви. Шейсет и седем годишен днес, той е вторият директор на дружеството, което се заема да изчисти водите на Бостън - Водната организация на Масачузетс. Историята започва от едно НПО и едно предградие на брега на океана - Куинси. Кметът на Куинси заедно с Conservation Law Foundation завеждат дело срещу щата Масачузетс за неспазване на държавните разпоредби и изхвърляне на непречистени води в океана заедно с отделените от тях отпадъци.
Бостън през 80-те не се различава особено от София днес: структурата, която би трябвало да се справи със замърсяването е неефективна, пълна с политически назначения и корупция, които водят до куриозния случай, в който десетки деца си нарязват краката заради некачествено покритие на дъното на басейн. Политиците, които надзирават работата на комисията, нямат никакво желание да й възлагат да се занимава с изчистването на водите, защото по думите на Леви „те са назначили голяма част от хората там и зна
ят, че не могат да се справят“. И като капак – държавната агенция за защита на околната среда си затваря очите пред ежедневните безобразия на пречиствателните станции заради политически натиск. Единственият изход от ситуацията в Бостън е делото, заведено срещу щата. То стига до федерален съд и той решава, че Масачузетс нарушава разпоредбите на закона, и нарежда на щата да спре. Това помага.
„Федералният съдия в Щатите е нещо като господ“, обяснява Леви. Над него няма никого – той е назначен доживот и е свободен да решава по собствено усмотрение дела без политически натиск. Съдията нарежда на щата да изчисти пристанището. Това задължение, наложено със силата на съдебната принуда, най-накрая задейства политическата машина.
Предизвикателството е чутовно
Пристанището и зоната около него е замърсявана десетилетия наред от милиони хора и няколко общини. Трябва да се построи нова пречиствателна станция на един от островите край Бостън, която да може да обработва до 4.5 млрд. литра вода на ден в пиковите моменти, ново предприятие, което да обработва отпадъците в тор, и два подводни тунела. Само за първите етапи от проекта сумата е 4-5 млрд. долара към 1985 г. „Това означава сметките за вода на домакинствата в региона да се вдигнат от 185 на 1200 долара годишно, или над 6 пъти“, обяснява Леви.
И тъй като никой политик не може да си позволи това, е намерено друго решение. Създадена е Водната организация на Масачузетс – особено творение на американската система, което е държавно дружество и в същото време може да емитира дълг на финансовите пазари, с който да финансира дейността си. Последното е важно, защото ако дружеството е взело назаем пари, за да построи пречиствателна станция, и е сметнало, че за покриването на плащанията по дълга дадена община трябва да повиши разходите си за вода, то има право на прихващания от другите средства на общината, ако тя реши да не изпълнява задълженията си. Частните кредитори също така имат право да осъдят дружеството и да назначат прокурист при неизпълнение на поетите ангажименти.
Тази сложна система гарантира две неща - сравнителна независимост от местната власт и в същото време удобно оправдание за политиците пред избирателите им, които биха се оплакали от новите сметки. Тук
На сцената излиза Леви
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Бил е член на кабинетите на двама от най-известните американски губернатори - Майкъл Дукакис в Масачузетс и Бил Клинтън в Арканзас. Леви описва себе си не като експерт, а като човек с много интереси, който обича трудни задачи. Когато е одобрен за ръководител на новото дружество, той подхожда към ситуацията със „смирена арогантност“. Това, обяснява Леви, е нещо, което е научил още като студент – „увереност, че можеш да се справиш с всеки проблем, независимо колко е сложен, но и смиреност, че вероятно има нещо, което не знаеш, така че искаш да учиш“.
Подкрепен от съда, който иска от него доклади всеки месец за напредъка му, Леви започва да създава стъпка по стъпка организация, която в крайна сметка ще успее да разреши проблема на Бостън. Първо наема добри експерти по надзор и поръчки, като им плаща пазарни заплати.
След това създава необходимата атмосфера в организацията, че тя прави нещо важно и всеки член на екипа е отдаден на тази цел. „В един момент харчехме по един милион долара на ден за строителство. Всеки, който си мисли, че може да успее без отдаден екип и лидери на всяко едно ниво, бърка“, казва още той.
За да обърне обществените нагласи, Леви започва да работи с медиите и учениците. „Обикалях училищата, за да говоря с учениците и да им обяснявам какво става с водата и замърсяването. Всяка седмица се виждах с журналистите – за да обяснявам какво правим и да съм сигурен, че са разбрали.“
Леви напуска организацията в началото на 90-те, но вече е успял да приключи първия етап по-рано от сроковете и с по-малки разходи от предвиденото. Двайсет и осем години и 4.5 млрд. долара по-късно Бостън е различен град. Едно скорошно изследване показа, че ползите от по-чистата вода за метрополията се измерват в десетки милиарди долари в най-различни области - от рекреативната индустрия, през здравеопазване до рибарството.
С уговорката, че всички местни обстоятелства са важни и различни в отделните държави, Леви дава няколко съвета за българските градове и на хората, които се борят за по-чист въздух. „Някой трябва да задвижи този процес. Може да не е същият човек, който ще управлява процеса, но някой трябва да види как това може да сработи.“
След водната криза на Бостън той първо е декан в Harvard Medical School, а после поема една от харвардските болници - Beth Israel Deaconess Medical Center, и преобръща посоката й, като я превръща от почти фалирал модел в работещ такъв. Случаят е част от изучаваните в бизнес училището на Харвард.
„Трябва от самото начало да се мисли как да се създаде работеща коалиция. Ако например съпротивата би дошла от хората, които нямат средствата да се отопляват с друго, нека ги присъединим отрано. Нека да им се каже „целта ни е да подобрим вашия собствен въздух - в домовете и квартала ви. За вас и за децата ви.“Нека говорим какво би било възможно, ако има пари - субсидии за гориво, филтри. Но разговорът не трябва да е заплашителен, а окуражителен.“, дава примери той.
Кметовете, казва той, имат интерес от този процес. „Предполагам, че в определени квартали има местни здравни ефекти. И ако съм кмет, единият начин да изградя собствената си политическа кариера е да призная тези проблеми и да отида при правителството и да поискам да се вземат действия. Или да изградя коалиция с други кметове и да отидем заедно с искания.“
Другото важно, което правиш, е, че започваш с нещо помалко и локално.
„Не започваш с идеята да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова идея, експеримент. После следи индикаторите, които са ти важни, за да регистрираш промяна. Например колко често децата от този квартал ходят при доктори за случаи на астма.“Това, казва Леви, помага за няколко неща. Хората обичат да виждат и усещат напредъка си. Другият ефект е, че създаваш местна база, която се вълнува от проблема, разчиташ на местни медии, които го подкрепят, местни компании, които също ще са важни. „Ако пробваш всичко наведнъж, ще се провалиш и няма да знаеш защо, казва Пол Леви. Ако започнеш с нещо малко, ще откриеш кое работи и кое не.“
Не започваш с идеята да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова идея, експеримент.