България - Северна Македония: възможно ли е реално партньорство

София и Скопие трябва да набележат практични мерки как да повишат свързаността помежду си

София и Скопие трябва да набележат практически мерки как да повишат свързаността помежду си

Б“България ни измъкна от тотална изолация.” Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в неотдавнашно интервю пред БГНЕС. Обвинявайки бившия премиер Никола Груевски за обтегнатите отношения между Скопие и София преди 2017 г., той косвено подчертава ролята на наследника му Зоран Заев за настъпилото разведряване през последните години. В думите му има немалка доза истина. Заев и Бойко Борисов могат да се похвалят, че промениха тона между двете съседни страни. Борисов беше може би един от първите лидери в ЕС, който още в самото начало на протестите срещу управлението на ВМРОДПМНЕ през пролетта на 2015 г. се срещна със Заев. Тази подкрепа беше от значение за тогавашния водач на македонската опозиция. С нея той целеше да покаже на привържениците си, че евентуална смяна на властта ще доведе и до отблокиране на присъединяването към НАТО и ЕС. В общи линии така и стана.

Големите надежди

Броени месеци след встъпването в длъжност на кабинета на Заев, продукт на споразумение с блока от албански партии и лобиране от страна както на ЕС, така и на САЩ, беше подписан Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония. Навръх Илинден Борисов отиде в Скопие, където заедно със Заев положиха венец на гроба на Гоце Делчев в църквата “Свети Спас”. Последва съвместно заседание на двете правителства, което набеляза идеи за развитие на презграничното сътрудничество. През май 2018 г. българското председателство на Съвета на ЕС пък стана домакин на среща на високо равнище на ЕС и Западните Балкани. По твърденията на Борисов именно в София Заев и гръцкият премиер Алексис Ципрас са договорили най-важните елементи от бъдещото Преспанско споразумение, което на практика отвори за Скопие вратите на НАТО и създаде реална възможност за начало на присъединителни преговори с ЕС.

Година и половина по-късно ситуацията не е особено окуражаваща. Франция едностранно блокира преговорите – и то няколко пъти от лятото на 2018 г. насам. Преименуваната Северна Македония я чакат предсрочни избори през април 2020 г. Освен ако Париж не промени решението си напролет, на Заев и СДСМ ще бъде трудно да водят кампания с обещания за европейско бъдеще. ВМРО-ДПМНЕ ще печели подкрепа с аргумента “казахме ли ви – ще смените името и пак ще останете с празни ръце”. Становището на Венецианската комисия, че Законът за езиците, приет като отстъпка за албанския блок, отива твърде далеч в прокарването на албанския в държавните институции и съдебната власт, е пак вятър в платната на националистите. Очакванията на македонските граждани за повече прозрачност в управлението и непримирима битка с корупцията не се оправдаха. Експремиерът Груевски се изплъзна от правосъдието въпреки влязла в сила присъда за злоупотреба с власт. Промяната на конституцията с цел да бъдат изпълнени условията на Преспанския договор стана възможна на цената на амнистия за кадри на ВМРО-ДПМНЕ, замесени в погрома срещу македонския парламент през април 2017 г. Скандал за изнудване взе главата на специалния прокурор Катица Янева, подривайки доверието в институция, създадена по внушение на ЕС с цел разчистване на авгиевите обори, завещани от Груевски. Икономическите реформи бяха оставени на заден план. Растежът е нисък – около 3% от БВП през 2018 и 2019 г.

А сега накъде

През 2020 г. Заев ще се бори за политическото си оцеляване. Единственото по-значително постижение, с което може да се похвали той, е членството на Северна Македония в НАТО. Но макар това да е важна стъпка за страната, присъединяването към алианса едва ли ще мотивира електората в достатъчна степен. От януари нататък Заев ще отстъпи позицията си на служебен премиер, а вътрешното министерство и ред замминистерски кресла ще преминат в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ. Това означава, че социалдемократите няма да могат да разчитат

на публични ресурси, поне не в пълен обем, за да спечелят преднина пред опозицията. Единственият скрит коз на Заев е решение на ЕС в навечерието на изборите да даде зелена светлина на Северна Македония.

Именно тук трябва да са съсредоточени и усилията на България. Към днешна дата Франция е изправена срещу всички останали страни членки, включително Германия, по въпроса за Северна Македония. Държави като Дания или Нидерландия може също да имат възражения, но те се отнасят почти изцяло за Албания. С други думи, България трябва да лобира съвместно с други в ЕС – например Германия, страните от Вишеградската четворка, Словения, Гърция, Италия, а и Хърватия, която поема председателството на Съвета на ЕС в периода януари - юни – за начало на преговори. Общо е разбирането обаче, че за да направи Еманюел Макрон завой за Скопие, е нужно да извоюва определени отстъпки. Новата Европейска комисия начело с Урсула фон дер Лайен трябва час по-скоро да разработи предложения за промяна в методологията на преговорния процес – например възможност вече “затворени” глави да бъдат отваряни наново. Многостранните разговори могат да произведат компромисно решение.

България трябва да работи и двустранно със Северна Македония. Както се очакваше, акцентът върху смесената комисия по спорните въпроси от историята се оказа лошо решение. Натискът върху северномакедонските власти да преразгледат тази или онази фигура или събитие от миналото може да носи овации в София, но на практика прави междудържавните отношения игра с нулев резултат. Печалбата на едната страна е загуба за другата. Да не говорим, че

гръмките изказвания и ултиматуми в България наливат вода в мелницата на македонския национализъм и повишават риска при промяна на правителството в Скопие да последва срив в съседските връзки. Вместо това България и Северна Македония трябва да набележат практични мерки как да повишат свързаността помежду си. На първо място – доизграждане на пътя между София и Скопие, който въпреки гръмките декларации през годините си остава в окаяно състояние в участъка от ГКПП Деве баир почти до гр. Куманово. Инициативата за отпадане на роуминга е също особено важна, но въпреки това не е много ясно доколко по нея има реален напредък. Други примери включват енергетиката (и то не само възможността на български бизнесмени да горят отпадъци оттатък границата), образованието, пазара на труда. Пазарната и инфраструктурната интеграция би трябвало да е цел номер едно. Тя ще донесе както растеж, така и по-устойчиви политически отношения.

Северна Македония добре разбира колко важни са връзките със съседите. Като илюстрация: първо, инициативата със Сърбия и Албания за задълбочаване на регионалното сътрудничеството (т.нар. “Малък Шенген”); и второ, перспективата за изграждане на междусистемна връзка с газопреносната мрежа на Гърция. Предстоящата среща на върха ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г., а и забавянето в процеса на разширяването – което е факт със или без преговори за членство – ще поставят подобни проекти във фокуса на внимание. Редно е и България да постави на масата конкретни идеи и предложения. Това няма как да стане без реално партньорство със съседна Северна Македония.