Джейми Бартлет,
журналист и директор на Центъра за анализ на социалните медии в британския тинктанк Demos
Кой беше най-странният момент за вас, докато подготвяхте The Missing Cryptoqueen?
Трудно е да избереш само един. Но това, което ми се е запечатало, е пътуването до малки села в Уганда - там открихме места, където Ружа е по-известна от Сатоши Накамото (псевдонимът на все още неизвестния създател или група хора, създали Bitcoin). От офиса в София, който ни показахте, до тези места на 4000 мили да видиш хора, които говорят сякаш е нещо естествено. Но може би най-любимото ми беше срещата с Игор Албъртс, опитният мултилевъл маркетинг (MLM) играч, който през 2017 г. е топ лидер в компанията. За мен това е ключът да се разбере OneCoin - не криптоизмама, а MLM измама.
Какво прави OneCoin толкова успешна - късметът, гениалността на Ружа, нещо друго?
Мисля, че е точната комбинация в точния момент. Година по-рано или няколко по-късно може би нямаше да проработи. Интересът към криптовалутите точно се покачваше заедно с новата употреба на социалните мрежи - да можеш да създадеш изолирана от мейнстрийм медиите вселена. Наистина мисля, че мултилевъл маркетингът е в основата, но не мога да преценя кое е било първо - дали “да създадем фалшива криптовалута, MLM е чудесният носител за нея” или “ние сме MLM специалисти, фалшива криптовалута би била перфектен продукт”.
Тук идва и умението да се създаде такова печелещо доверие лице като Ружа. Нейната роля е да е толкова убедителна, че инвеститорите да игнорират съмненията си. Комбинацията между нея и другия основател, Себастиан Грийнууд, който е MLM човекът, прави перфектното престъпление.
Телефонът ви звъни и чувате: “Здравей, Джейми, аз съм Ружа, разбрах, че ме търсиш… Имаш един въпрос време - давай!” Какво ще попитате?
“Къде си?” Но извън очевидния въпрос мисля, че бих питал: “Очаквахте ли, че OneCoin ще стане толкова голяма, или мислехте, че ще е обичайна измама за десетина милиона, след която всички изчезват и се забравя?” А също бих попитал и дали в някакъв момент наистина е имала планове да направи истински блокчейн и да превърне OneCoin в истинска компания.
Кой е трябвало някъде далеч преди 2019 г. да се намеси и да каже, че има проблем и това трябва да се спре?
Разбира се, има хора, които са го казвали. И вие също сте писали, и други, така че е имало предупреждения. Аз държа основно отговорни четири групи. На първо място, биткойн общността - те го игнорират, защото мислят, че е толкова явна Понци схема, че никой не би се хванал. Трябвало е да предвидят, че хората без познания могат да се подведат. На второ място - медиите, защото като цяло решават, че това е история за криптовалута и е само за специализираните издания. Вие естествено сте писали, но извън вас са предимно малки сайтове, които са поскоро whistleblowers. На трето място са регулаторите и накрая всички високо по веригата на OneCoin и промотиращите я, които съзнателно избират да не задават въпроси. А тук влизат и „Forbes България“, които пускат рекламни корици с Ружа, и The Economist, на чието събитие тя е лектор. Трябвало е да я проверят много по-внимателно, защото носят отговорност.
Проблемът е, че повечето журналисти се плашат от думата крипто и казват това не е за мен. А не е нужно да си криптоспециалист. Много от жертвите и сега не могат да повярват колко малко е писано за това, сякаш на никого не му е пукало, че се случва. И са прави.
Можем ли от тази история да си направим по-големи изводи за обществото и технологиите?
Логичен извод е, че новите технологии са вдъхновяващи, но могат да бъдат използвани и за измами. Винаги внимавайте, когато някой ви ви обещава как ще направите богатство. Но има и по-важни изводи. Един е, че регулаторите не разбират, че забавянето или бездействието е като одобрение измамниците да развиват дейността си. В Уганда продават OneCoin пакети с обяснение, че британската FCA е премахнала предупреждението за OneCoin от сайта си. Най-интересното за мен е как OneCoin успява да си създаде алтернативна информационна вселена, където всички критици са платени хейтъри като вас или биткойнъри. И да използват установени марки като Forbes, The Economist да си придадат легитимност. Всички донякъде се опитваме да създадем по-впечатляваща версия на себе си, но тя го прави с голям размах. За мен големият въпрос е как се конструира онлайн авторитет, с който измамници да подвеждат хората.
А представяте ли си след 5 или 10 години да имам изкуствен интелект (AI) в телефона, който да ме предупреждава: получих такова инвестиционно предложение - не, това е измама?
Не, измамниците също ще си имат AI. Или ще казват: о, този алгоритъм е направен от Google, а те работят с американското правителство, а то се страхува от нашата криптореволюция. Щом хората продължават да вярват в OneCoin след всичко, не виждам как AI ще им помогне. По-скоро се притеснявам тази история да не доведе до свръхрегулация на целия криптосектор, което ще произведе други проблеми.
А алгоритъм, толкова добър да улавя човешките слабости, че да създаде перфектна измама?
Да, може, като си спомним как можеш да наемеш Cambridge Analytica, за да таргетираш подобре хората с послания. Винаги съм се страхувал, че именно измамници, престъпници, екстремисти и т.н. първи намират начин как да използват новите технологии. Сигурно вече има някой много добър руски machine learning специалист, който мисли как да интегрираме AI в следващата MLM криптоизмама. Ще го четем след година-две и ще си казваме: това е толкова умно.
Притеснението ми е, че сме създали правила и регулации за свят, който вече все повече не съществува. Затова виждам силна аналогия между Cambridge Analytica и OneCoin - хора от покрайнините на обществото, които виждат възможност в нова технология и постигат непропорционално въздействие. А правилата, които имаме за неща като изборите, са толкова бавни. Говорим за напредъка на технологията и неумението на обществото да ги контролира.
А виждате ли възможно решение?
Не, единствено може да се опитваме да предотвратим пропастта да стане твърде голяма.
Тази пропаст ли кара хората на все повече места да гласуват за популисти?
Да, мисля, че причината е чувството, че светът е извън контрол. Затова все повече се обръщаме към политици, които обещават да дойдат с твърда ръка и да решат всичко. Но поширокият план на проблема е очакването ни като хора, живеещи в дигитално общество, колко бързо можем да получим всичко онлайн. Имаме по-голяма възможност да модифицираме света, а тя изглежда все по-малко стикована с това как демокрацията работи - бавно, тромаво, политиците вземат решения, които не се харесват. Това е фундаменталният проблем - технологиите създават очаквания сред хората, които политиката няма как да удовлетвори.
Дали скоро бихме избрали и алгоритъм, който да ни управлява?
Не виждам защо не, ако машините станат свръхинтелигентни и толкова по-добри да решават проблеми. Но преди това виждам голяма крачка и тя е да гласуваме за технократски партии, които обещават да решат много проблеми, като използват все повече машини. Ще трябва да запазим илюзията, че хората държат контрола - твърде сме емоционални, за да приемем, че ни управлява компютър. Дългосрочният ми страх е криза на отчетността - няма да знаем как точно работи светът, машините ще вземат решения, които не можем да разберем, и ще изгубим връзката кой е отговорен.
Не сме ли вече на тази фаза - например на финансовите пазари хората, които разбират какво става, са минимален процент?
Да, напълно съм съгласен - почти никой не разбира света на алгоритмичната и високочестотна търговия, а малцината, които разбират, могат да манипулират останалите и да се възползват. И резултатът е, че много хора днес се настройват срещу финансовия свят и мразят инвестиционните банкери. А сега си представете същото на пазара на труда, в здравеопазването, отбраната, публичните разходи… Създава се усещане за дистопия, която според мен е по-вероятна от глупости като машините ще ни вземат работните места и няма да има какво да правим. В този момент може да се появят и политици, които да са твърдо антитехнологично настроени. В бъдещето на политиката това ще е много важна разделителна линия - как лявото и дясното се отнасят към технологиите.
„Притеснението ми е, че сме създали правила и регулации за свят, който вече все повече не съществува. Виждам силна аналогия между Cambridge Analytica и OneCoin“