Ламинирано с царевица
ППрез 2017 г. Анджела Иванова се занимава с принт, предпечат и фотография, а Гергана Станчева е фрийлансър - илюстратор и дизайнер. Към този момент двете от години следват в личния си живот философия за грижа за околната среда и логичното продължение е да я пренесат в професионалния. Започват да търсят биоразградимо фолио за ламиниране - нещо, на което повечето потребители, дори и такива с екологично съзнание, не обръщат внимание. Но то се ползва не само да се запазят ценни документи, а и за доста понетрайни неща - рекламни материали, менюта в ресторанти и т.н.
Оказва се, че в България такова не се продава, като дистрибуторът у нас им казва, че преди това предлаганата алтернатива не е била напълно разградима, а и е била скъпа. Тогава те се обръщат към експерт - доц. д-р Даринка Христова от БАН. Поръчват фолио от Тайван и от Великобритания, тя ги тества и става ясно, че те са сертифицирани по стандарта на САЩ, където е нужно биоразградимостта да е над 65%. Това означава, че реално това е стандартен полимер, базиран на петрол, смесен с нишесте или други добавки, които помагат да се разпадне донякъде, но не и докрай, обяснява Гергана.
Оказва се, че те нагазват в напълно нова и неизследвана територия - за последните две години те не успяват да открият дори данни колко е отпадъкът от ламиниращия филм. В контекста на настоящите дискусии за пластмасата новият продукт - напълно биоразградимо фолио за ламиниране, изглежда, че се появява тъкмо навреме. “Масово хората не знаят, че ги има, не е нещо, което се забелязва. Няма натиск върху индустрията това нещо да се промени. Когато така или иначе държиш пазара и никой не иска да се промениш, няма логика да изскочиш със зелено решение”, обясняват те.
Двете се обединяват и стават управляващи партньори в стартъпа LAM’ON. Знаели, че в земеделието например се ползва биоразградимо фолио, с което се покриват полетата през зимата. “Започнахме да нищим и да разследваме опциите”, казва Гергана
В края на 2017 г. те стигат до финала на състезанието Climate Launchpad в Кипър. “Тогава идеята беше още на салфетка. Не очаквахме да спечелим, но беше полезен опит, за да разберем какво е бизнес план, можем ли да го създадем”, разказва Анджела. Когато се връщат от Кипър, доц. д-р Даринка Христова ги запознава с д-р Филип Ублеков от БАН, който се присъединява към екипа и е експертът по полимери в процеса. През 2018 г. те печелят първото си финансиране - 15 хил.
евро от програмата Climate-KIC. Преди година и половина започват тестове в лабораторни условия, като осъзнават, че лепилният слой е много важен елемент и искат и той да е биоразградим. Д-р Ублеков го разработва специално за тях. Решението е базирано на полимлечна киселина - биополимер, който се добива от царевица.
Екипът иска да ползва същите машини, както за полимерното фолио, като и цените им да са на същото ниво. Спечелват втори транш на финансиране - 30 хил. долара, от Chivas Venture. Всичките средства се инвестират в тестове и производство, а те продължат да работят като фрийлансъри.
Правят осъзнатия избор да произвеждат в България. В ролята на експерт Филип Ублеков има съществена роля в разговорите с производителите, тъй като хем може да обясни какво точно трябва да се случи, хем има авторитет като човек с дългогодишен опит с полимерите. След много
и грешки вече продуктът е индустриално разработен, имат договорени отношения с производителите. “Сега заключваме последната рецептура на фолиото и след това подписваме knowhow споразумението, така че да се знае какво излиза всеки път от тяхното производство”, казва Анджела. По план в началото на 2020 г. продуктът ще е на пазара, като те вече са установили контакт с клиенти в печатната индустрия и знаят, че и у нас, и в чужбина има интерес.
Отделно Анджела се занимава и с ПОСТА - кетъринг и станция за продажба на храна без млечни или месни продукти в биоразградими опаковки. Намира се до пресечката на ул. “Екзарх Йосиф” и ул. “Бачо Киро” в столицата, като екипът е съставен от трима души. Отварят през юни тази година, като Анджела споделя, че голяма част от клиентите им изобщо не са вегани. “От офисите в района си носят я буркан, я кутийка за храната, която купуват, а ние ги окуражаваме с отстъпка, като носят свой контейнер”, разказва тя.
Така хем с ПОСТА, хем с техните собствени навици и съвети към другите успяват да привлекат още съмишленици към екологичния начин на живот. “Наистина става навик и не се замисляш от един момент нататък. Един човек сам не може да промени кой знае какво, но повлича и други хора, ако има адекватен аргумент за тези навици”, смятат те. И двете са веган, и двете носят платнени торбички за пазар и чаши за многократна употреба в себе си, както и събират отпадъците си разделно. Приятелите им показват всеки път, когато пропуснат найлоновата торбичка в магазина, като от своя страна Анджела казва, че винаги ги поощрява. “Заразяващо е да правиш добро и да си смислен”, казват те.